Кражбата на века в Лувъра и историческата стойност за Франция и Европа
На 19 октомври 2025 г. рано сутринта в Лувъра в Париж се разиграва дръзка кражба, която ще остане запомнена като едно от най-шокиращите събития в света на културното наследство. Рано сутринта трима или четирима мъже, облечени като строителни работници, проникват в сградата, използвайки товарна подемна платформа от фасадата към Сена. С помощта на режещи инструменти те разбиват прозорец на втория етаж и за по-малко от десет минути отнасят част от най-ценните бижута във Франция съхранявани в легендарната Галерия на Аполон, дом на кралски и императорски съкровища. След като разбиват витрините, крадците се измъкват на моторни скутери и изчезват. Френското министерство на културата потвърждава, че предметите са без застраховка и че историческата им стойност не може да бъде оценена в пари. Въпреки това, експерти смятат, че пазарната им стойност би надхвърлила 25 милиона евро. Освен безспорната стойност на откраднатото във финансово измерение, един аспект на предметите остава в сянка, а именно: защо точно тези ценности и на кои жени – символ на Франция са принадлежали част от тях. Защо са толкова ценни и като история, и кано наследство от една отминала епоха на императорски блясък и стил в будоарите и балните зали на императорските дворци.
Изумруденият комплект на императрица Мария-Луиза
Сред откраднатите бижута се откроява изумруденият комплект на императрица Мария-Луиза (Marie-Louise d’Autriche), шедьовър на ювелирното изкуство от началото на XIX век. През 1810 г. Наполеон I се жени за младата австрийска ерцхерцогиня Мария-Луиза, внучка на Мария-Тереза. Бракът им е преди всичко политически, целящ обединението Франция и Австрия след години войни. За да я впечатли, императорът възлага на официалния ювелир на императорския двор, прочутия бижутер Франсоа-Реньо Ниото да създаде комплект от изумруди и диаманти, „светещ като зеления поглед на младостта“. Комплектът включва огърлица с 32 изумруда и чифт обеци, подредени в изящна златна и платинена рамка. Камъните, донесени от Колумбия, са шлифовани ръчно и всяка фасета отразява светлината на свещите по време на баловете във Фонтенбло. Бижутата са впечатляващо хармонични. Тежестта им е внушителна, но изящно балансирана. Изработени са в популярния във Франция през Наполеоновата епоха, неокласически стил.
След падането на Наполеон и изгнанието му на остров Елба, Мария-Луиза напуска Франция и се установява в Италия като херцогиня на Парма. Тя взема със себе си част от своите бижута, но изумруденият комплект остава собственост на френската държава.През XIX век той преминава в кралската колекция и по-късно е предаден на Лувъра, където се превръща в централна част от Галерията на Аполон, зала, посветена на блясъка на френските монарси и императори.
Френското министерство на културата потвърди, че огърлицата и обеците от комплекта са изчезнали, а техният калъф е намерен счупен. Стойността им се оценява на над 40 милиона евро, но според експертите историческата им стойност е безценна.
Сапфиреният комплект на кралица Мария-Амелия
Сред изчезналите безследно съкровища е и сапфиреният комплект на кралица Мария-Амелия (Marie-Amélie de Bourbon-Siciles), олицетворение на благородство, вяра и женска сила. Мария-Амелия е съпруга на крал Луи-Филип I, последният монарх на Франция (1830–1848). Родена през 1782 г. в Неапол като принцеса на династията Бурбон-Сицилия, тя е внучка на крал Луи XV и носителка на типичната за времето елегантност на южните аристократки. Съпрузите Луи-Филип и Мария-Амелия идват на власт след Юлската революция от 1830 г., когато монархията е възстановена под формата на „гражданска корона“ символ на умереност и нова епоха. Именно тази идея съчетание на достойнство и простота вдъхновява създаването на нейния прочут сапфирен комплект.
Комплектът включвал тиара с редици от дълбоки кралскосини сапфири, обрамчени от диаманти в платинена основа, Огърлица, съставена от големи овални камъни, поставени в класически златни гнезда. Друг елемн била единична обеца, която била запазена отделно в експозицията на Лувъра. Предполага се, че първоначално е съществувала и брошка, изгубена още през XIX век. Създаден около 1835 г., от Джулиен Ниото (Julien Nitot) синът на императорския бижутер, изработил изумрудите на императрица Мария-Луиза, комплектът е символ на вярност и духовна чистота.
След абдикацията на Луи-Филип през 1848 г., Мария-Амелия напуска Франция и се установява в Англия. Част от нейните бижута са продадени или пренесени в чужбина, но сапфиреният комплект остава собственост на държавата и е върнат във Франция в края на XIX век. В продължение на повече от век той се съхранява в Галерията на Аполон в Лувъра,“.
Диамантената тиара и изумрудната брошка на императриц Евгения
Императрица Евгения дьо Монтижо, съпруга на Наполеон III, е може би най-бляскавата дама на XIX век. Тя е испанска аристократка, която през 1853 г. се омъжва за френския император Наполеон III. Бързо се превръща в икона на модата и стила на Втората империя, покровителка на изкуствата и муза на най-известните бижутери и модни дизайнери на XIX век. Под нейно влияние Париж се утвърждава като световна столица на изискаността, а дворецът Тюйлери блести в пълния смисъл на думата. Евгения обожава скъпоценностите ,не като израз на суета, а като символ на национален престиж. Много от нейните бижута били изработени с камъни, взети от по-стари кралски колекции, за да се подчертае приемствеността между миналото и настоящето на Франция.
Тиарата на Евгения е един от най-известните шедьоври на френското бижутерско изкуство . Изработена е около 1855 г. от Жюл Ниото (Jules Nitot) придворният бижутер на Наполеон III. Съдържа над 2000 диаманта, подредени в мотиви на лилии символ на френската монархия. Основата е от платина и злато, изключително фина и лека за носене, въпреки масивния вид. Камъните са шлифовани в различни форми брилянт, роза и крушовидни фасети, които създават впечатление за жив пламък. Вечер, под светлината на кристалните полилеи в двореца Тюйлери, диамантите танцували като живи искри.
Тиарата е носена от императрицата на официални церемонии, включително на откриването на Световното изложение в Париж (1855 г.) и при държавни приеми в двореца Тюйлери.Тя е символ на увереността на Втората империя свят, в който френската елегантност и технологичен напредък вървят ръка за ръка.
Втората скъпоценност, свързана с Евгения, е голяма брошка в центъра на която блести изумруд с тегло над 25 карата вероятно колумбийски произход. Обрамчен е от около 100 по-малки диаманта, поставени в платинена рамка. Формата напомня лист от лавров венец, често използван в декоративните мотиви на епохата. Изработката е приписвана на ателието на Bapst & Falize, известни с умението да комбинират класическа симетрия с романтични елементи. Според архивни описания, Евгения носела тази брошка при вечерни събития и я използвала, за да закрепва воала си или пелерината си. Изумрудът бил любимият ѝ камък – зелен като градините на Мадрид, откъдето произхождала, и според някои нейни приятели символизирал спокойствието и достойнството, с които тя приемала превратностите на съдбата.
След падането на империята Евгения заминава в Англия, но тези бижута остават в националната колекция. В Лувъра те отразяват светлината под позлатените тавани на залата като истинско въплъщение на френската имперска слава.
Короната на императрица Евгения
Сред милионите евро в изгубени бижута, само едно се оказа „спасено“ — короната на императрица Евгения дьо Монтижо.
Короната е изработена през 1855 г. от придворния бижутер Alexandre-Gabriel Lemonnier, по поръчка на Наполеон III за коронацията му и за официалните държавни церемонии. Използвани са над 1 300 диаманта и 56 изумруда, вградени в златна и платинена рамка. Тежи приблизително 1,1 килограма, но е изработена така, че да изглежда ефирна и изящна. Диамантите са подредени във формата на лилии, а изумрудите — в орнаменти, напомнящи лавров венец, символ на победата и благородството.
Короната е носена от императрицата по време на държавни банкети, портретни сесии и тържества, включително и при световното изложение в Париж (1867 г.).
Тя се превръща в един от най-разпознаваемите символи на Втората френска империя — епоха на индустриален разцвет, изкуство и великолепие.
През 1887 г., когато Третата република продава повечето царски и императорски бижута на търг, короната на Евгения е сред малкото, които са пощадени и запазени като част от националното наследство. Така тя попада в Лувъра, където в продължение на повече от век се съхранява в Галерията на Аполон изложена зад бронирано стъкло, символ на непоклатимото величие на Франция.
По-късно в деня на обира парижката полиция намира короната на улица Rue de Rivoli, на около 200 метра от музея. Смята се, че тя е изпаднала от чантата или кашона на бягство при суматохата.Според изявление на Министерството на културата: „Короната е частично повредена ,няколко изумруда и десетки диаманти липсват, а златната рамка е огъната. Но за Франция е чудо, че е оцеляла.“
В момента тя се намира в реставрационното ателие на Лувъра, където се извършва внимателно почистване и реставриране.
