Route 66: Пътешествие през историята и културата на Америка
Път 66, официално известен като U.S. Route 66, е една от първите и най-легендарни магистрали в Съединените щати. Създаден на 11 ноември 1926 г., той се простира на 3940 км от Чикаго, Илинойс, до Санта Моника, Калифорния, преминавайки през осем щата и три часови зони. През годините е носил редица прякори – „Майчиният път“, „Главната улица на Америка“, а през 50-те години и „Магистралата на Уил Роджърс“ (поради това че през 1952 година Warner Bros. стартира промоционална кампания за филма “Историята на Уил Роджърс”, в който основен мотив е пътуването по магистралата).
Път 66 се ражда в епоха, когато Америка мечтае за пътища, които свързват хора и места. Сайръс Ейвъри от Оклахома е сред основателите и първите застъпници на маршрута, настоявайки пътят да има кръгъл, лесен за запомняне номер. През 1938 г., благодарение на усилията на Американската асоциация за Магистрала 66, той става първата напълно асфалтирана магистрала в страната.
Времената на Великата депресия и Dust Bowl
През 30-те години, когато сушата и пясъчните бури опустошават Средния запад, Път 66 се превръща в път за оцеляване. Хиляди семейства, търсещи работа, поемат по пътя на запад към Калифорнийското крайбрежие. Тази миграция е толкова паметна, че бива увековечена в романа „Гроздовете на гнева“ на Джон Стайнбек, където той нарича пътя „Майчиният път“, който символизира надеждата и новото начало за хиляди семейства, напуснали прашния Среден запад.
По време на Втората световна война, магистралата служи за преместване на войски и военна техника, а след 1945 г. се превръща в главен туристически коридор към Калифорния. Появяват се ретро мотели, крайпътни кафенета, атракции като Cadillac Ranch и пещерата Мерамек.
С приемането на Закона за междущатските магистрали през 1956 г. започва строежът на по-бързи и прави магистрали, които постепенно заобикалят малките градове. През 1985 г. магистралата официално е премахната от федералната система. Спомените на американците по емблематичния път обаче остават завинаги в сърцата им.
Местни асоциации, реставрации и инициативи превръщат големи части от трасето в така наречения Исторически път 66, а през 1999 г. президентът Клинтън подписва закон за неговото опазване и допълнителното изграждане на атракциони по пътя.
Значение в поп културата
„Главната улица на Америка“ е много повече от транспортен коридор. Той е символ, дълбоко вкоренен в американската култура. Литературата, музиката, телевизията и киното отразяват легендарността на пътя. По този начин магистралата оставя траен отпечатък върху поп културата на Америка. В романа „Гроздовете на гнева“ Джон Стайнбек го нарича „Майчиният път“, който символизира надеждата и новото начало за хиляди семейства, напуснали прашния Среден запад. През 1946 г. Боби Труп създава песента „(Get Your Kicks on) Route 66“, която в изпълнение на Нат Кинг Кол, Чък Бери и други изпълнители се превръща в химн на пътуването. През 60-те години телевизионният сериал „Route 66“ проследява двама млади мъже в знаменития Шевролет Корвет, обикалящи Америка, а през 2006 г. анимационният филм „Колите“ на Pixar вдъхновява новото поколение, като въвежда образи и места, вдъхновени от реални спирки по маршрута.
Маршрут
Маршрутът на Път 66 преминава през осем щата и множество различни пейзажи. Началото е в модерният град Илинойс в щата Чикаго през безкрайните равнини на Средния запад и красотата на югозападните пустини. От там пътят води през Спрингфийлд и Понтиак. В Мисури се минава през Сейнт Луис, пещерата Mерамек и Спрингфийлд. Там е и домът на първия ресторант за обслужване от кола (drive-thru). Краткият, но живописен участък в Канзас преминава през Бакстър Спрингс, следван от Тълса в Оклахома, Оклахома Сити и музеи, посветени на пътя. Тексас предлага легендарното Cadillac Ranch и Midpoint Café, бележещо половината от разстоянието между Чикаго и Лос Анджелис. Ню Мексико впечатлява с Албакърки, Санта Фе и индианските резервати, а Аризона с Гранд Каньон, Painted Desert (Рисуваната пустиня) и мотелът Wigwam, който е със структурата на индианска шатра. Последните километри в Калифорния преминават през Сан Бернардино и Пасадена, за да завършат на кея в Санта Моника, където пътят среща Тихия океан.
Пътят днес
Днес той е туристическа икона, която привлича пътешественици от цял свят. Може да бъде изминат с кола, кемпер, мотор или дори велосипед, като всяко превозно средство предлага различен ритъм и усещане. Множество компании предлагат наеми на мотори Харли Дейвидсън, кемпери или класически автомобили, а обиколките с водач спестяват планирането и включват престой в емблематични мотели. По маршрута се организират фестивали като Mother Road Festival в Спрингфийлд, а пътуващите често спират в малки градове, за да видят ретро бензиностанции, неонови табели и семейни кафенета. Пътуването изисква време, но наградата е пълно потапяне в атмосфера, която пренася пътуващите между прериите в Дивия Запад и вълните на Калифорнийското тихоокеанско крайбрежие.
Наследството на Път 66 се пази с усилията на местни асоциации, исторически общества и доброволци, които реставрират стари мотели, бензиностанции и неонови реклами. През 1999 г. Законът за опазване на Националния път 66, подписан от президента Клинтън, отпуска средства за възстановяване на ключови обекти. Части от маршрута вече са включени в Американската велосипедна мрежа, обсъждат се и инициативи за повторно сертифициране като официална магистрала. Макар да е загубил транспортната си роля, пътят продължава да живее като културен и туристически феномен, който свързва миналото на Америка с нейното настояще и бъдеще.
Път 66 е повече от исторически път, той е истинска легенда, разказана стотици хиляди пъти от пътешествениците, оживяла многократно в песни, филми и романи. Опазването на „Майчиния път“ е мисия, за да могат и бъдещите поколения да се потопят в неповторимата обстановка и да преживеят духа на Америка така както го познават миналите поколения.
