Майчината вина и как да се справим с нея?
Грижата за нашето благополучие и определянето на управляеми очаквания могат да разсеят майчината вина.
Чувствате се претоварени като родител? Не сте сами. Всички сме били там. Да изгубим хладнокръвие с нашето упорито дете, което смята, че бургерът е единствената храна, която иска. Да се молим шефът ни да приеме молбата ни за отпуск, за да може да посетим болната си майка. Да осъзнаем, че връзката ни с партньора ни изглежда по-скоро като съжителство, отколкото като романтика.
Това е онова познато чувство — майчината вина. Това е онзи натрапчив глас в главата ни, който ни казва, че не успяваме, че не отговаряме на критерия за идеален родител, партньор или професионалист, който смятаме, че трябва да бъдем.
Вместо да балансираме елегантно всички изисквания, се оказваме в ситуация, че непрекъснато се борим да нахраним децата, да се заемем с безкрайното пране, да изпълним служебните задължения и по някакъв начин да поддържаме искрата жива в нашите взаимоотношения. Нашите собствени нужди често се оказват в края на списъка. Но ето истината: не сме сами в това.
Какво точно е майчината вина?
Въпреки че тя обикновено се свързва с майките в нашето общество, истината е, че всеки, който се грижи за децата или изпълнява ролята на полагане на грижи, може да я изпита. Независимо от нашия пол или роля в семейството, ако постоянно се чувстваме виновни, че не сме всичко за всички, ние изпитваме тази вина. В основата си „майчината вина“ се отнася до чувствата на вина и срам, които възникват, когато не отговаряме на нашите или на другите очаквания като родители. Това е като безмилостен вътрешен диалог, който ни укорява, че не изпълняваме ролята си на грижа.
Изследователите определят вината като емоция, която влияе върху нашето социално поведение, като насърчава спазването на социалните норми или самоналожените стандарти. По същество чувството за вина ни кара да следваме правилата, независимо дали са законови задължения или нашите собствени вътрешни идеали за това какво трябва да правят „добрите родители“.
В живота си изпълняваме множество роли със съответните очаквания. Имаме отговорности към нашите деца, партньор, приятели, колеги, родители и братя и сестри, като същевременно сме индивид със собствените си нужди. Когато тези нужди се сблъскват и се състезават за нашето време и внимание, трябва да дадем нещо. Приоритизирането става от съществено значение.
Как да се справим с вината?
Предизвикателствата на родителството могат да ни накарат да почувстваме, че няма място за собствените ни нужди, създавайки порочен кръг. Пренебрегването на собственото ни благополучие само води до повече стрес и в крайна сметка ни пречи да отговорим на очакванията, които сме си поставили. Резултатът? Повече вина, повече стрес и по-малко ефективност във всичките ви роли.
За да преодолеете чувството си за вина, следвайте тези съвети:
1. Грижа за себе си
Проучване предполага, че вината се засилва, когато вярваме, че нашите избори влияят на другите. Парадоксално, но пренебрегването на собствените ни желания, за да избегнем чувството за вина, не е устойчиво решение. Точно както при банковата ни сметка, ако продължим да теглим, без да правим депозити, ще бъдем изправени пред санкции. Пренебрегването на грижата за себе си води до натрупано негодувание и стрес.
Отделянето на време за себе си не е егоистично, а необходимо за цялостното ни благополучие. Грижата за нашите собствени нужди всъщност ни помага да се грижим по-добре за другите. Грижата за себе си е възможност да възстановим енергията си и да намалим стреса.
Как да се погрижим за себе си? Можем да си вземем релаксираща вана, да се обадим на приятел, да отидем на разходка, да четем книга или да се насладим на любимото си телевизионно шоу или филм. Ключът е умишлено да отделим време за себе си и да презаредим енергийната си банка, преди да е изсъхнала.
2. В хармония с дъха си
Дишането е нещо, което обикновено приемаме за даденост. Въпреки това, съзнателното фокусиране върху дъха ни, вместо върху вината, стреса и безкрайния списък със задачи, може да доведе до нова перспектива.
3. Да избягваме играта за сравнение
Всички ние се стремим да бъдем най-добрите версии на себе си, но поставянето на нереалистични цели само ни подготвя за провал и повече вина. Социалните медии могат да подхранват тези чувства на неадекватност, докато не се превърнат в пламтящ огън.
Изключително важно е да си припомним, че това, което виждаме онлайн или чуваме от другите, често е непълна картина. Точно както може да се сравняваме с другите, другите може да ни възприемат по същия начин, а в действителност да имаме свои собствени борби. Избягването на сравнения ни позволява да зададем по-реалистични очаквания и да се съсредоточим върху собственото си пътуване като родител.
4. Говорете
Както се казва: „Споделен проблем е половин проблем“. Когато се доверяваме на другите за своите притеснения, това ни облекчава. Можем да се обърнем към доверен приятел, партньор или член на семейството. Споделянето на чувството ни за вина може да ни напомни, че не сме сами в това преживяване. Някои хора може да намерят допълнителна подкрепа, като се свържат с лицензиран терапевт. Ако вината и стресът започнат да влияят на цялостното ни благосъстояние, важно е да потърсим професионална помощ.
Нека не забравяме, че вината е естествено преживяване, но не е нужно да го понасяме мълчаливо.
