Мег Райън – кралицата на романтичните комедии се завръща
В откровено интервю пред “Glamour” 62-годишната актриса разказва за режисурата си по време на пандемията, за най-ужасната си среща, за радостта от това да бъдеш родител, за неописуемия успех на три от най-хитовете й романтични комедии и за още много други вълнуващи теми.
Снимки: Glamour
Есента на Мег Райън не протича по типичния за нея начин. Вместо да се свие на дивана с някоя книга и чаша ароматен чай, тя прекарва последните няколко месеца в непрекъснати полети между Ню Йорк и Лос Анджелис. Графикът й е запълнен до секунда покрай дългоочаквания й филм “What Happens Later”.
Очарователната актриса участва в предаванията „Today“ и „Entertainment Tonight“. Гостува в студиото на Джими Кимъл, Сет Майерс и Кели Кларксън. Снима се за списания като “Glamour”,”People” и “The New York Times”. Посещава прожекции на филми в „Линкълн център“ – водещо място за сценични изкуства в Америка.
Това е малка част от ежедневието на една от най-разпознаваемите актриси на планетата. Последните 8 години тя беше извън светлините на прожекторите, за да се завърне сега в ролята на актриса, режисьор и сценарист.
Най-успешните романтични комедии
Повече от три десетилетия след като се утвърждават в жанра, „Когато Хари срещна Сали“ (1989 г.), “Безсъници в Сиатъл”(1993 г.) и „Имате поща“ (1998 г.) – остават като част от най-успешните романтични комедии за всички времена. Те припомнят на зрителите за годините, в които животът не е бил погълнат от приложения за запознанства, кабелни новини и брой последователи.
Трудно е когато се сетим за Райън да не си спомним за чаровното и талантливо момиче с малък сладък нос и нарочно разрошена коса, която Америка обожаваше и провъзгласи за своя любимка в продължение на почти десетилетие.
Истината обаче е, че кариерата на 62-годишната актриса е изключително разнообразна и плодотворна. Тя има роли в биографичния филм „The Doors“ от 1991 г., в черната комедия „Болни от любов“ от 1997 г. и в психологическия трилър „Нож в раната“ от 2003 г.,
„Това, което имах през 90-те, беше едно невероятно и забавно преживяване. – споделя тя – Но това е само едно от хилядите неща, които ме вълнуваха.“
Някои от тези хиляди неща за Райън включват прекарване на време с децата й, (Джак на 31г. и Дейзи на 18г.), пътувания, писане, реновиране на къщата й в Санта Барбара и като цяло просто това „да си почива“. Занимания, които правят осемте й години извън индустрията изключително удовлетворяващи. Толкова зареждащи, че тя всъщност не проявява желание към това да се завърне в традиционния ход на работата си.
“What Happens Later”
Изненадващо по време на Ковид пандемията и докато е под карантина, Райън получава чернова на сценария на „What Happens Later“, базиран на пиесата „Shooting Star“ от 2009 г. на Стивън Диц. Историята проследява двама бивши партньори – Уила и Бил, които се срещат отново след 25 години, докато са заседнали на летище по време на снежна буря. Сценарият я заинтригува.
„Бях се преместила в нов град с дъщеря си точно преди пандемията и си спомням, че наистина копнеех за връзка. Бяхме изолирани и прочетох този сценарий, в който става въпрос за това да бъдеш затворен с човек, с когото имаш неразрешени проблеми. А бихте ли се възползвали от възможността да ги разрешите? И останалото не беше трудно да си го представя.” – споделя актрисата.
Основните локации на снимките са едно празно летище и музей и въпреки скромния бюджет от 3 милиона долара – постигнатият резултат е един очарователен филм с два водещи персонажа. Дейвид Духовни играе ролята на Бил, Райън е Уила, а единствения друг глас, който чуваме е на невидим разказвач.
Райън разказва, че изпитва „вечна привързаност“ към Духовни след първата им съвместна работа: „Да гледаш как Дейвид може да улови момента и да те накара едновременно да се смееш и да се чувстваш ужасно, изисква наистина специфична интелигентност.“ – подчертава тя.
И той споделя същото: „Мег е изключително скромна. – казва Духовни – Чувствам се късметлия, че е избрала точно мен да направим този филм заедно.“
Личен елемент в сценария
За Райън “What Happens Later” е любовна история, а не романтична комедия, което може да изненада тези, които я свързват с жанра, който я е направил известна. „Тези герои са в 50 годишна възраст. Това е различно от влюбването на 20”, казва тя. „Исках да направя нещо красиво и да дам нов поглед над това какво още може да представлява любовта.“
В сътрудничеството по сценария, Райън пренаписва част от сюжетната линия на Уила, и влага личен елемент. Тя включва емоционална сцена, в която героинята споделя, че дала бебето си за осиновяване, но смята, че е попаднало на любящи родители. Решава да включи тази сцена, защото самата Райън осиновява дъщеря си от Китай през 2006 г., докато тя е била на около две години. Силната й връзка с нея е нещо, което я кара да вярва във вълшебства и, че някои хора са предопределени един за друг. За разлика от повечето актьори, които веднага избягват въпроси, свързани с личния им живот, когато я питат за семейството й, Райън грее от гордост. „Децата ми винаги са били страхотни. С тях е най-приятно да се излиза. Те са толкова живи в своето любопитство и интерес към света.“
Дейзи и Райън прекарват времето си заедно в гледане на класически филми като „Филаделфийска история“, „Да отгледаш Бебчо“ и „Животът е прекрасен“. Филмите на Райън от миналото обаче не са в списъка им за гледане и споделя, че дъщеря ѝ най-вероятно е гледала само един.
Гордата майка сияе, когато говори за първата година на Дейзи в колежа – как иска да вземе повече кредити, отколкото се очаква, как хобитата й включват дизайн, шиене и кроене, и как дори е преправила някои дрехи от гардероба на Мег. „Просто съм толкова щастлива да ги познавам, да бъда тяхна майка“, заявява тя.
Талантът в семейството
Джак Куейд, 31-годишният син на Райън от бившия й съпруг Денис Куейд е актьор със собствена кариера. В момента той участва в хитовия сериал на Amazon „The Boys“. „Спомням си как го гледах в училищна постановка на „Сън в лятна нощ“. „Той играеше Ботъм. Току-що се бях развела с баща му, който седеше в другия край на залата. По едно време се хванах за главата и си мислех: „О, не. Той е добър. Той е наистина добър.“ Наведох се напред и виждам Денис, който е застанал по същия начин като мен. Просто знаех.“
Тя споделя, че част от разочарованието, което е изпитала, когато разбира за таланта на Джак бе свързано с отхвърлянията и неоснователния строг контрол, които идват с кариерата на публична личност – аспекти от работата, с които самата Райън се е сблъсквала години наред и не пожелава на никого. Тя казва, че Джак е наистина талантлив и цялата тема за „непотизма“ и отхвърлянето са изключително пренебрежителни към неговата трудова етика и дарбите му.”
Днес Джак е почти на същата възраст, на която Мег участва в „Безсъници в Сиатъл“. „Нашата култура е толкова обсебена от младостта“, казва тя, имайки предвид факта, че Холивуд почти никога не показва жени над 50 годишна възраст в нещо повече от поддържащи роли на екрана – да не говорим за водеща женска роля в романтична комедия. Актрисата заявява, че обича възрастта си и мястото, на което се намира в момента, но и би искал някой да я посъветва просто да се отпусне. “Всъщност стареенето не е толкова ужасяващо, колкото си мислех.”
„С възрастта стигаш до период, в който започваш да казваш каквото мислиш“
Като част от изграждането на своята увереност, Райън се научила как да се предпазва и да блокира съзнанието си от постоянната мания на таблоидите към всичко – от външния вид до връзките й. Определяна е като “неразпознаваема”, а редките й публични прояви са докарвали части от интернета до лудост. “За всеки би било прекалено много да го понесе. Не мога да обръщам внимание на това. Просто не мога. – казва тя за културата на клюките – Не си струва. Разбира се, това би наранило чувствата на някого, но има толкова много по-интересни неща, над които можем да се фокусираме. Злобата и омразата са просто глупави.“
С годините Райън решава да спре да се опитва да угажда на всички и просто да бъде себе си. „Има момент в тийнейджърските години и 20-те, когато човек изпробва различни образи, за да разбере какъв е и какъв иска да бъде“, споделя тя. „С възрастта стигаш до период, в който започваш да казваш каквото мислиш, без да се притесняваш от това как ще се възприеме.”
Разбира се, човек е в постоянен процес на развитие. Актрисата си спомня за интервю от 2019 г. за списанието “The New York Times”. В него тя споделя, че когато пристигнала в Холивуд, първоначално мислела, че не може да бъде секси. Сега тя се противопоставя на това твърдение и знае, че прекалено много се е критикувала тогава.”
За любовните връзки
За любовните връзки, Мег Райън признава, че не не става по-лесно с възрастта. Тя прекратява годежа си с музиканта Джон Меленкамп през 2019 г., но дори и кралицата на романтичните комедии има какво да научи за този вид взаимоотношения. „Точно толкова нелепо е. – признава тя – Не мисля, че някой някога се справя добре с това. Може би някои хора го правят. Аз не. Със сигурност обаче нещата се подобряват след най-ужасната ми среща. Отидох на среща докато учех в колежа. Той ме взе на разходка с мотоциклет из целия северен Кънектикът и Масачузетс. Беше страхотно. Накрая вечеряхме и когато се върнахме в общежитието ми, аз казах: „Прекарах си чудесно, Фил.“ А името му беше нещо от сорта на Боб. Никога повече не го чух. Всичко обърках, но беше забавно.“
През 1989 г. филмът „Когато Хари срещна Сали“ отново поставя вечния въпрос: Могат ли мъжете и жените просто да бъдат приятели? Днес, 34 години по-късно едно бързо търсене в Google ще покаже, че това все още е гореща тема за дебат. Но за Мег няма колебания. „Да, мисля, че могат да бъдат приятели. – казва тя – Имам наистина страхотни приятели мъже и обичам да слушам тяхната гледна точка. Виждам объркването им в момента с променящите се роли в обществото и усещам желанието им да го направят както трябва, да се подобрят. Изпитвам много съчувствие и уважение към това.“
За приятелството ѝ с Нора Ефрон
„Когато Хари срещна Сали“ не е първият филм на Райън, но може би е този, който я изстреля към славата и затвърди статута й на американската любимка. Тогава е и първият й път, когато работи с покойната Нора Ефрон, автор на сценария. Двете продължават сътрудничеството си с редица други проекти, включително, разбира се, „Безсъници в Сиатъл“ и „Имаш поща“. Два филма, които перфектно улавят вътрешните монолози на жените по онова време, свързани с любовта, секса и мястото им в света. „Вярвам във филмите, които ти дават усещане за комфорт. – казва Райън – В тези, над които работех с Нора, героите водят отделни животи, но каквото и да се случваше, те бяха предопределени да се намерят. Придава приятно усещане идеята за съдбата и предопределените връзки.”
“What Happens Later“ е посветена на Ефрон, която почива през 2012 г.. „Благословена съм за много неща в живота си и трябва да кажа, че Нора е отговорна за голяма част от тях. Имам около 40 филма зад гърба си, но хората ме свързват именно с тези няколко филма които направих с нея.” Райън си спомня добре първото си впечатление за Ефрон: „Беше супер експресивна с ръцете си. Веднага можеше да се разпознае, че е писателка.“
“Да бъдеш част от света на Ефрон означаваше вечери в нейния апартамент на ъгъла в горната западна част на Ню Йорк, от който никога не би искал да си тръгнеш. Снимачните дни с нея бяха също толкова радостни и забавни. Включваха и дегустации на черешови пайове. Няколко години след като тя почина, търсех апартамент в Ню Йорк и агентът за недвижими имоти ме заведе в нейния, без да ми каже. Те не знаеха. Влязох в апартамента й и беше празно. Беше толкова въздействащо. Не можех да повярвам. Споменът ми беше толкова жив и голям. Просто е невероятно колко много живот е внесла тя на това място.“
По пътя на славата
Райън може да посочи точно момента в живота си, когато осъзнава, че не е просто Мег Райън, която винаги е познавала, а нещо съвсем друго: Мег Райън, известната личност. Това не е нещо, което някога е търсила или особено желаела. Тя се снима в сапунения сериал „As the World Turns“, за да спечели допълнително пари, докато учи журналистика в университета в Ню Йорк, и взима влака до Кънектикът, за да посети дядо си.
„Всички говореха с мен, сякаш ме познават. – спомня си тя – Аз си казах: „О, Боже мой.“ Не можех да повярвам на броя жени, които говореха за моята героиня. Винаги бях пътувала с влак, но изведнъж се озовах в домовете на хората и станах известна. Беше странен резкия преход към този момент.“
„Често фокусът върху известността и славата може да се приеме за някаква сила и мощ, а всъщност не е. Внимавай какво си пожелаваш“, споделя тя с усмивка. Въпреки разбираемата й алергия към славата, Мег признава влиянието, което работата й е оказала върху жените. „Наистина се радвам, ако се припознават в моите героини“, казва тя.
За сега актрисата не е обявила публично други свои проекти, но е възможно да се появи в други филми или телевизионни предавания, а ние очакваме с нетърение да разберем какво предстои.
През 90-те години Мег Райън се превръща в една от най-търсените актриси в Холивуд. Пробивът й идва с участието й в комедията „Когато Хари срещна Сали“ (1989), където си партнира с Били Кристъл. Филмът се превръща в огромен хит и утвърждава Райън като звезда.
След „Когато Хари срещна Сали“, тя се снима в поредица от романтични комедии, които се радват на голям успех, включително:
Безсъници в Сиатъл“ (1993), Френска целувка“ (1995), Град на ангели“ (1998), Имате поща“ (1998), където си партнира с актьори като Том Ханкс, Николас Кейдж и Кевин Спейси. Това е само кратък преглед на филмографията на Мег Райън.
Прочети още: Д-р Иван Пеев: Здраве за кожата след 40
