Неда Спасова: Любовта е въпрос на избор
На 16-ти юни, четвъртък предстои последното за сезона представление на спектакъла „Илюзии“ в театър „Азарян“ – една комедия за природата на любовта
„Илюзии” е представление за любовните трепети и отношения, за неизказаните мисли и чувства и съпружеските тайни, но в най-голяма степен това е спектакъл за неуловимата природа на най-съществените неща в живота ни – нещата, на които рядко обръщаме внимание навреме и за които рядко имаме точните думи, за да ги изкажем.
На сцената две млади двойки леко и някак на шега ни превеждат през последните дни от живота на две 80-годишни приятелски семейства сякаш са били невидими свидетели на всички техни действия, думи, мисли и чувства през целия им живот като ни разкриват, че копнежът ни да бъдем обичани, както и нуждата ни да даваме любов, никога, ама никога не спират.
Участват Елена Димитрова, Неда Спасова, Васил Читанов, Велислав Павлов. Специално за читателите на MADAMSKO актьорите отговарят на блиц въпроси и отправят своята покана към публиката.
Танц, комедия или изповед е „Илюзии“?
Велислав Павлов: За мен е всичко това, за публиката е и филм.
Елена Димитрова: „Илюзии“ на пръв поглед е човешка комедия, гледана отгоре е танц на времето, а погледната отвътре е един огромен въпрос към естеството на човешките взаимоотношения и способността ни да обичаме, който пита : „Съществува ли постоянство в този огромен космос от постоянно променящи се желания? “
Неда Спасова: Това, но и малко илюзия.
Васил Читанов: Уау! Може би и трите наведнъж! Плюс, още един милион неща!
Кое е новото в съвременния прочит на пиесата?
Елена Димитрова: За разлика от предишното представление, от 2013 г., сега навлизаме по-детайлно в лабиринта на текста и се опитваме да извадим на повърхността възможните връзки между персонажите. Другото различно е, че много повече се усеща времето като фактор, като превъртане на лента от филм, от който остават определени кадри, а други не са проявени и тъкмо в тях се взираме.
Велислав Павлов: Новите актьори, новата сцена, новите костюми… Почти всичко… Текстът, разбира се, е същият, но именно различния поглед към него определя този „нов прочит“. А и пиесата е достатъчно нова, за да звучи съвременно.
Неда Спасова: Пиесата е съвременна. Структурата е любопитна. Цялата е в монологична форма. И актьорите говорят за главните действащи лица в трето лице.
Васил Читанов: А новото за самите нас бе нуждата, търсенето и появяването на топла и деликатна връзка между самите нас, разказвачите, която, разбира се, се пренася и в публиката (надявам се ????!). Деликатността и недоизказаността са най-силните страни на този прекрасен текст, според мен.
Какви са чувството и мисълта, които се надявате да отзвучат в зрителите след спектакъла ?
Неда Спасова: Топлина, любов и полет.
Велислав Павлов: Нещо от рода на: “Не сгреших, че дойдох да го гледам за трети път… играят гениално, наистина е страхотно!.. пак няма да спра да мисля за представлението два дни, трябва да избера на кои от приятелите си да кажа – местата в Азарян са само 400!“
Елена Димитрова: Топлота, сърдечност, лекота, малко носталгия, красотата на живота, в малкото време, което имаме, и доколко си даваме сметка за хората до нас. Също преходността и постоянното ни желание животът ни да бъде не точно този, който е, а някакъв друг. Ценим ли това, което имаме или винаги ще сме подвластни на мимолетни желания!?
Васил Читанов: Хм, не мога да кажа, че имам точно определени чувства, които държа зрителите да изпитат. Чувствата са толкова аморфно, индивидуално и необяснимо нещо… Може би да обичат себе си и грешките си, защото те са огромна и прекрасна част от вкуса на живота.
Илюзия ли е любовта?
Неда Спасова: Любовта е въпрос на избор.
Велислав Павлов: Велика илюзия! Както и театърът, впрочем! И общото между двете е чувството за нещо голямо и необяснимо, от което искаме пак и пак.
Елена Димитрова: Не е илюзия, ако й се доверим. Способността ни да обичаме е сигурно единственото нещо, което ще е имало значение в края на живота ни. Но любовта обикновено е поставена на изпитание от времето и случайността, трудно я задържаме.
Васил Читанов: Аз, наистина, не знам дали тя съществува. Поне такава, каквато я описват в клишетата. Разбира се, търся я постоянно, искам да съществува. Това, което мога да кажа е, че любовта (ако я има) е съвкупност от много неща, дори самоизключващи се, като живота. Абе, има я, как да я няма, какви ги говоря! ????
Вашето послание – покана?
Васил Читанов: Обичайте се, каквото и да става и не търсете еднозначен и по човешки логичен отговор на всичко! И елате на 16-ти юни от 19:00 часа в театър „Азарян“ на „Илюзии“, за да НЕ си го дадете този отговор! Голям философ излязох ????!
Неда Спасова: „Нищо не е способно да ни измъкне от бездната на егоизма освен любовта.“
Велислав Павлов: Много често, когато човек си каже; „Как се докарах дотук, какво да правя сега?!“ той трябва да се върне назад, за да види илюзиите си, да ги разчисти, за да може поне с малко по-ясен поглед да продължи да живее в настоящето.
Елена Димитрова: Заповядайте на „Илюзии“, за да надникнем заедно в красивия свят на Иван Вирипаев, в който всеки може да открие нещо важно за себе си.
Спектакълът „Илюзии” се появи за пръв път на българска сцена през 2013 година. Осем години по-късно този текст и тази негова обновена сценична трактовка ни приканват да направим една мъдра пауза, да поспрем, да погледнем на своя живот отстрани и да си напомним как не бива да пропускаме „важните неща”. Защото животът е кратък, а илюзии ни дебнат на всяка крачка.
Спектакълът се осъществява, благодарение на финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Едногодишна програма за подкрепа на частни професионални организации в областта на изкуствата 2020 в партньорство с Resonator – хъб за споделени иновации, Concept Studio и Kontur Creative. Преводът на пиесата, както и първата реализация на спектакъла, са финансирани от Столична програма „Култура“ за 2013 г. Видео епизодите са осъществени със съдействието на Concept Studio, New Actors Studio, СБАЛ Йоан Павел, Хотел Зенит
Билети: shorturl.at/knB06