Обсесивно-компулсивно разстройство или просто обичам реда?
Всички сме чували и знаем за връзката между тялото и душата и, че когато едното страда, неизбежно се отразява на другото.
Често симптоми на нашето тяло и поведението ни показват, че дълбоко в нас има неразрешен конфликт и тялото ни просто потвърждава това.
Въпреки, че всички ние си имаме нашите индивидуални особености, които ни правят хора, навици или поведение, над което ни се иска да имаме повече или по-малко контрол, встрани стои едно често срещано разстройство, за което обаче се говори все по-малко. За това в днешните редове, ще се опитам да хвърля малко повече светлина върху това какво е обсесивно-компулсивно разстройство , какви са неговите прояви и кога минаваме границата на удобния ред и душевен уют.
Обсесивното разстройство най-общо можем да опишем като психологическа реакция на тялото спрямо вътрешни и външни дразнителите
То се изразява в т. нар. обсесии или натрапливи мисли и компулсии или още казано натрапливи действия. Това е състояние, което не само, че се възприема и преживява от човека като доста болезнено, неприятно и неконтролируемо, също е и доста често срещано.
На всеки му се е случвало да си задава въпроси като „изключих ли ютията“, „ако летя на петък 13 ти и самолетът падне“, „ами ако не завъртя ключа на вратата точно 5 пъти, мога ли да бъда сигурен, че съм заключил“ и много други.
Еднократни подобни преживявания, разбира се не ни поставят диагноза автоматично. За да се превърне в разстройство и това, както и всички други психични заболявания трябва да пречат на нормалното ни функциониране, да променят нормалното ни ежедневие и ритъм на живот, да се стремим да избягваме подобни емоции целенасочено и да прекарваме голяма част от времето си в мисли за тях.
Какво всъщност представляват обсесиите?
Това са натрапливи повтарящи се действия, над които човек няма контрол, идващи внезапно и постоянно. Тези стереотипни повтарящи се идеи биват осъзнати от самия човек като безсмислени или преувеличени, но обикновено противопоставянето им е трудно и мъчително.
Някои от тях са по-често срещани като например страхът от зараза или разболяване, особено актуални в доскорошната ни пандемична обстановка. Страх от отравяне или замърсяване, натрапчив страх, че си забравил или пропуснал нещо, или такъв страх, в който силно те обзема чувството за неприлично държание или вулгарно изказване. Списъкът е дълъг, но може би един от най-сериозните и притеснителни страхове за човек, борещ се с обсесии е страхът да не нараниш някого, обикновено значим и обичан човек.
Описана така, картината звучи наистина тревожна, но хубавото в случая е, че всъщност мислите са автоматични и нереални
Обсесивните мисли пораждат желание да направим нещо, за да се справим с тях или поне да намалим тяхното влияние върху нас и тук идват компулсиите.
Това са действия, ритуали подтикващи човек към определено поведение, въпреки, че той често осъзнава тяхната безсмисленост. Като да броим на ум четни или нечетни числа, щом минем под мост, да правим ненужни списъци, да се завъртим в една посока ако станем свидетели на нещо лошо. Обикновено човек вярва, че тези му действия ще го предпазят от нещо по-заплашително в бъдеще и че в противен случай той би бил виновен за неприятни събития. Тук отново ми се ще да подчертая, че това са нереални мисли, а не факти.
С други думи казано, изпълнението на тези ритуали помага да се снижи тревогата у човека и обратно – пренебрегването им би могло да я засили.
Как можем да разпознаем компулсиите?
Те са проявяват например като: често миене на ръце; прекомерно складиране на напълно нелогични и ненужни вещи; проверяване по няколко пъти дали сме направили или не сме нещо; натрапчиво броене; смятане или повтаряне на думи или фрази; посещаване на едни и същи места, в едно и също време; силно изразена подреденост, до маниакалност – поставяне на определени вещи, по точно определен начин, по няколко пъти на ден.
Сами се досещате, колко изтощителни и отнемащи време могат да бъдат тези ритуали.
Науката има противоречиви мнения относно причината. Често болестта се идентифицира като органично мозъчно разстройство
Според някои изследвания, то е в следствие на мозъчни увреждания, промяна в биохимичния дисбаланс на мозъка, злоупотреба с вещества или алкохол, тежко прекарани инфекции и заплаха за живота на човек, личностови особености, вследствие на влияние на привързаността в детството и много други.
Както не веднъж сме споменавали и тук важи правилото, че за да бъде каквато и да е терапия успешна, първо трябва да се изключат физиологични нарушения в структурата на мозъка посредством неврологични изследвания и невропсихологични тестове.
Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) може скрито да се проявява и като атопичен дерматит, екземи, силна мигрена, проблеми със съня и много други поведенчески и телесни прояви. Това, от своя страна потвърждава връзката между тялото и психичните ни конфликти.
Тревожното поведение, мисли и ритуали са не само изтощителен симптом, но често и пречат на трудовото ни функциониране, парализират социалния ни живот, изолират ни, поставят ни често в неловки и необясними за другите хора ситуации и променят цялостно качеството ни на общуване с околните и нас самите.
Аз бих си позволила да сравня тази болест с ненаситно чудовище, от което човек въпреки осъзнатостта и усилията си, трудно може сам да се отърве. Дори напротив, колкото повече се завъртаме в капана му, толкова по-гладно става то. Когато мозъкът ни „забуксува“ може да ни накара да измием ръцете си 40 пъти и подчинявайки му се да осъзнаваме, че няма реална заплаха или причина за това.
Важно е да уточним, че няма абсолютно никаква реалистична връзка между действията на човек и катастрофата, от която толкова се страхува в мислите си.
Това е една преднина за нас пред болестта, остава само да се убедим, че не е реална.
И така, ако мозъкът ни може да ни подведе, как можем ние да обърнем процеса?
Прилагайки техниките на поведенческата терапия например, ние можем да променим посоката на тези мисли- физически да променим начина на работа на мозъка си.
Обсесивното разстройство не ни определя като хора и то не може да промени Аз образа ни, но често работи вместо и против нас и поражда страхове, че може би подлудяваме.
За щастие в наша помощ науката разполага с доказателства, че КПТ и EMDR терапията имат способността да предизвикват химически промени в мозъка на хората с ОКР. В следствие на това човек има засилен самоконтрол, водещ до повишена самооценка.
Фотка Георгиева е специалист клинична психология с основни интереси и области на консултантска практика: кризисна интервенция, проблеми със самооценката и общуването, хранителни разстройства, безпокойство, тревожност, стрес и чувство на неудовлетвореност, бърн-аут, проблеми по време на бременност и следродилна депресия и др. Тя е част от екипа на Медицински комплекс "Доверие" София и Център Empatium
„Вярвам, че хората имаме силата да направим промените, които търсим. Има моменти в живота ни, когато се чувстваме обезсилени и откъснати от себе си и другите. Тук съм за да вървя с Вас по Вашето пътуване към изграждането на една силна личност.“
В своята рубрика Фотка Георгиева ще споделя мнение по актуални казуси, но и ще отговаря на ваши въпроси. Пишете на: fotkavasileva@gmail.com
