HomeИНТЕРЕСНОПетте езика на любовта: тайната на трайната любов

Петте езика на любовта: тайната на трайната любов

Петте езика на любовта: тайната на трайната любов

Д-р Гари Чапмън определя начините за изразяване на любовта като „пет езика на любовта“.

Каква е основната тема на книгата?

Гари Чапмън
Снимка: moodypublishers

Книгата „Петте езика на любовта: тайната на трайната любов“ е написана от баптисткия пастор и брачен консултат Гари Чапмън. Тя е ръководство за разбиране, укрепване и промяна на интимните отношения.

Всеки човек има различни нужди във връзка с даването и получаването на любов. Ключът към здравословния и щастлив брак е да разберем тези нужди както в себе си, така и в партньора си. Чапмън описва тези потребности като „език на любовта“.

Всеки човек има собствен резервоар за емоционална любов, подобно на резервоара за бензин. Когато съпрузите постоянно говорят на езика на любовта на другия, двамата се чувстват обичани и техните любовни резервоари преливат. Когато резервоарът ви за любов е пълен, е нормално да искате да давате изобилно в замяна. Ако хората се чувстват обичани, те искат да изразят любовта си към своя партньор.

Това се отнася и за децата, които не се държат добре, когато резервоарите им за любов са празни. Да говориш на езика на любовта на другия човек допринася за  разцвета и благополучието на отношенията.

И обратно, ако не говорим на езика на любовта на другия човек, в нас се поражда негодувание, огорчение и конфликт. Когато съпругата не разпознава езика на любовта на съпруга си, нейните усилия за изразяване на любов и привързаност няма да имат смисъл за него. Нещата няма да се получават, защото тя не говори на неговия любовен език. Следователно съпрузите трябва да разберат езика на любовта на другия и това е първата стъпка към създаването на твърда, емоционална основа в отношенията им.

Петте езика на любовта: тайната на трайната любов

Има пет основни езика на любовта

Утвърдителни думи или словесни изрази на обожание и признателност;

Качествено време, определено като непрекъснато време и внимание от страна на съпруга/съпругата;

Получаване на подаръци, което означава получаване на мили жестове и подаръци;

Действие на помагане или получаване на помощ и помагане на практика, така че да се улесни животът на другия;

Физически допир, което се отнася до физически прояви на любов като прегръдки и несексуални ласки.

Гари Чапмън пише по един сърдечен, достъпен и ангажиращ начин за езиците на любовта. Той твърди, че разбирането и приемането им е от значение за благополучието на една дългосрочна връзка. Авторът описва петте езика на любовта, включително и различните диалекти, които съществуват за един език.

Чапмън включва в книгата си много конкретни примери с двойки от реалния живот. Например, съпруг или съпруга, които несъзнателно дават това, което самите те най-много се надяват да получат. Книгата съдържа 13 глави, от които пет са посветени на определен език на любовта. В края на всяка глава Чапмън предизвиква читателите с въпроси, за да ги накара да мислят как написаното в тази конкретна глава се отнася за тяхната връзка. 

Какво друго ще научите от „Петте езика на любовта“?

Важно е да знаем кой е основният език на любовта на партньора ни, както и кой е нашият собствен език. Това гарантира, че другият човек ще приеме и ще усети чувствата на любов и привързаност. Осъзнаването на нуждите на партньора ще създаде подходящи условия за достигане до същността на разногласията. Укрепените връзки и трайният, щастлив брак са резултат от усилията да се говори на езика на любовта на другия човек.

Хората говорят различен език на любовта

Езиците на любовта са като говоримите езици. По тази причина ако единият съпруг говори само френски, а другият само немски, възникват трудности в общуването. Партньорите, които говорят различни езици на любовта, не могат да разпознаят жестовете на любов и привързаност от страна на другия. Осъзнаването, че всеки има различен основен език на любовта, е първата стъпка към научаването на съответните нужди на партньора, така че той да се почувства ценен.

В статия на списание Редбук (Redbook) от 2017 г. писателката Шарлот Хилтън Андерсен споделя резултатите от проучване, направено от експерти по взаимоотношения и други професионалисти. Проучването е относно това как да сме сигурни, че и двете страни в една връзка се чувстват обичани. Медиаторът при разводи Елинор Робин отбелязва, че повечето двойки на ръба на раздялата имат един и същи основен проблем. Той е, че всеки един от партньорите не се е чувства достатъчно ценен и уважаван от другия. За да се избегне нещастен брак и потенциална раздяла, Робин препоръчва да попитате партньора си кое е най-важното нещо, за да се почувства той специален, оценен и стойностен. Съпруг или съпруга, които се чувстват оценени, е съвсем нормално да отвърнат на тази обич, като направят усилие да разберат какво иска от тях партньорът им.

Откритата комуникация

Лицензираният семеен терапевт Сара Кларк подчертава важността на откритата комуникация относно основните нужди, особено преди появата на предупредителните знаци. Според Кларк, промяна в постъпките на един от партньорите, като например прекарване на внезапни, късни нощи в офиса или отбягване на семейството през уикендите, обикновено показва проблем в брака. Кларк забелязва, че много от двойките се колебаят да поискат това, от което се нуждаят, за да се почувстват обичани. Точно това обаче е начинът да се създадат условия за щастлива и балансирана връзка. Когато молят за това, партньорите трябва да са наясно, че никой човек не може да изпълни всяка една нужда на другия.

От изключително значение да се разбере кой е основният език на любовта на другия. Кларк също така препоръчва  партньорите да говорят за това какви са очакванията им. Като медиатори при разводите и терапевти по взаимоотношения, Робин и Кларк изтъкват ролята на комуникацията в осъзнаването на специфичните нужди на всеки един от партньорите. Разбирането и говореното на един и същи език на любовта може да изгради по-здрава основа на връзката. 

Любовта е най-основната емоционална нужда

Петте езика на любовта

Психолозите смятат, че любовта е най-важното условие за емоционално благополучие и сигурност. Любовта и обичта карат хората да чувстват, че принадлежат на някого и са ценени и желани. Когато децата се чувстват обичани, те действат. Когато възрастните се чувстват обичани, те също действат. Кавгите, заяждането и критикуванетo са част от начините, по които хората показват, че не се чувстват обичани.

Харвил Хендрикс и Хелън ЛаКели Хънт, са терапевти по брачно консултиране и автори на книгата „Получаване на любов: Позволете на отношенията ви да се преобразят, като позволите да бъдете обичани“ (2004). Авторите смятат, че конфликтите в отношенията се дължат на невъзможността на човек да приема и да получава любов. В своята терапевтична практика Хендрикс и Хънт са работили с много двойки. Те са се опитвали да разберат от какво има нужда другият, за да се чувства обичан и ценен.

В някои случаи, дори ако единият партньор казва, че е удовлетворен и няма незадоволени нужди, все още може да не се чувства обичан

Хендрикс и Хънт осъзнават, че някои хора може все още да се чувстват разтревожени и напрегнати, дори когато техните нужди са удовлетворени. Такъв е случаят с Джордж и Мери. Мери казва точно това, от което се нуждае – ежедневно изразяване на привързаност. Тя иска да се говори с нея с нежен тон на гласа, но когато Джордж започва да прави тези неща, тя го отхвърля. Отначало изглежда, че Мери има основание да отхвърля Джордж, защото усилията му не изглеждат истински, а са по указание на техните терапевти. След няколко седмици обаче Хендрикс и Хънт виждат, че проблемът не е в това, че Джордж не иска да изразява любов. Те разбират, че Мери трудно приема жестовете на Джордж като искрено изразяване на любов. 

Проблемът не е в този, който дава любов (Джордж), а в този, който приема любовта (Мери). Докато Хендрикс и Хънт изследват и други двойки, забелязват, че съпротивата срещу получаването на любов е често срещана. Те вярват, че първата стъпка към освобождаването от този модел на взаимоотношение е да се разпознае проблемът. Това обаче трябва да стане така, че даващият партньор да не се разочарова и откаже. Безпокойството, което идва с удовлетворяването на нуждите, се корени още в детството. Ако родителят не е отговорил на детската нужда от любов, тогава детето, вече възрастен човек, отхвърля собствените си нужди. Когато някой отхвърля усилията на другия партньор, всъщност отхвърля себе си. Излекуването на тези стари рани ще изчисти пътя към истинската интимност и любов, което е основната нужда на всеки един. 

Истинската любов, за разлика от краткотрайното увлечение, изисква съзнателен избор за подкрепа и взаимопомощ

Често, когато двойките са заедно отскоро, любовта им е много силна. Те са във фаза, в която смятат, че любовта ги е променила и винаги ще бъдат самоотвержени и отдадени на партньора си. Тази фаза обаче никога не продължава дълго. В даден момент реалността настъпва. Някои двойки избират да се разделят, а други – да се примирят с нещастието. Това обаче е грешка, тъй като настоящето положение е благоприятна възможност да се осъзнае какво е истинска любов.

Любов, която кара партньорите да се уважават и подкрепят взаимно. Истинската любов може да създаде положителни чувства, подобни на тези във фазата на първата любов. Само тези дълготрайни чувства продължават, защото са основани на реалността.

Автор на книгата „Всичко за любовта: Едно ново виждане“ (2000 г.) е феминистката философка, активистка и писател Бел Хукс. Тя изследва как понятието любов често е определяно неясно. Бел Хукс пише книгата в отговор на бивши нейни връзки, в които се е борела да се чувства обичана. Тя се оплаква от липсата на яснота между партньорите  какво всъщност е любовта. Много хора вярват, че любовта се ражда от инстинкт – което предполага, че не е съзнателен избор.

Авторката обаче свързва любовта с определението, дадено в книгата: „Пътят, по който се върви най-малко“ (1978). Тази книга е наръчник за самопомощ и е написана от психиатъра Морган Скот Пек. Той описва любовта и като действие, и като намерение – желание за подкрепа, за подхранване на духовното израстване на другия. Тази дефиниция за любовта е от съществено значение за човешкото развитие, най-вече в детството, отбелязва Бел Хукс. Бебетата и децата израстват поради сигурността, която любовта дава. Любов, която е комбинация от обич, отдаденост, уважение, доброта и честна комуникация. Въпреки това, обществото поддържа неправилен модел на любов. Мнението за любовта на повечето хора няма нищо общо с искрените действия и намерения. Според Бел Хукс е важно обществото да възприеме общ език около това какво е любовта и какво не е. Колкото по-бързо стане това, толкова по-здравословно и по-любящо ще бъде обществото ни. 

Утвърдителните думи включват отправяне на комплименти и мили думи

Човек, чийто език на любовта са  утвърдителните думи, има нужда да ги чуе устно. Например, една жена се радва като получава комплименти, които потвърждават чувствата на съпруга й към нея. Това е комуникация, изказана с нежен и грижовен тон, дори когато темата за разговор е трудна.

Експертите по семейни отношения Гей и Кетлин Хендрикс са автори на книгата „Трайна любов: 5-те тайни за отглеждането на жизнена и съзнателна връзка“ (2004). Авторите пишат за това колко е трудно хората да се научат да  говорят спонтанни и искрени думи един на друг. Повечето двойки разбират необходимостта от непрекъснато словесно уверение и устни комплименти. Семейство Хендрикс смятат, че за да се разбере напълно ползата от говоренето на уважителни думи, двойките се нуждаят от една цяла година. Когато отделяте време, за да направите комплимент за новата прическа или благодарите за щедростта на партньора, помагате за дълголетието на  връзката.

Качественото време създава резервоар от щастливи спомени

Качественото време се състои от моментите, в които единият партньор има пълното и цяло внимание на другия. Това означава, време без да се говори за работа, без да се гледа непрекъснато в мобилния телефон и други разсейващи неща. Това е време, в което просто сте заедно. Когато качественото време се прекарва в дейности, които се помнят дълго, двойките натрупват спомени, които могат да бъдат от полза по-късно. Един такъв пример е ходенето заедно на походи. След определено време тези спомени, без значение каква е дейността, се превръщат в преживявания на любов и признателност.

Полагането на общи усилия за прекарване на качествено време  задълбочава връзката и създава хубави спомени. Това открива писателката Мелани Берлиет, когато прави упражнение заедно с нейния приятел, с когото са заедно от 5 години. В експеримента те си задават 36 въпроса един на друг. След това се гледат в очите в продължение на четири минути.

Въпросите са от проучване на психолога Артър Арон от 1997 година и имат за цел да покажат как двама души, дори непознати, могат да развият близост. Берлиет имала чувството, че знае всичко за своя любим, докато не седнали една вечер и не си задали тези въпроси. За да е по-вълнуващо, те първо вечеряли на свещи, пили вино и после отделили време, за да разберат нещо повече един за друг. Берлиет и приятелят й разговаряли за бъдещите си деца, идеалния гост за вечеря и неудобните моменти.

Някои от отговорите разкрили огромни различия в мненията на двамата. Берлиет се успокоявала, когато приятелят й казва това, което най-много го впечатлява в нея.  А именно, че тя не се влияе от мнението на хората и не се стреми да бъде забелязана от другите. Те приключили с експеримента, като накрая се гледали в очите в продължение на шест минути. Това е с две минути повече от препоръчаното време. Берлиет открива, че това упражнение не е само интелектуално. Всъщност този експеримент на взаимно саморазкриване потвърждава убеждението й, че е с правилния човек.

Независимо дали са скъпи или евтини, подаръците са знак на признателност и любов

Жестовете на любов могат да бъдат ръчно написано писмо, цветя, снимка в рамка или дрехи. За тези, чийто основен любовен език е получаването на подаръци, най-важното е замисълът, който се влага в подаръка. Времето също може да бъде чудесен подарък. Например, жена се отказва от така нужния й уикенд с приятели, защото нейният съпруг е изпаднал в работна криза. Тя иска да го подкрепи и си остава вкъщи. Това се счита за подарък, особено след като е пожертвала нещо, което наистина иска да направи.

Изследванията показват, че дори хората да имат добри намерения да покажат жестове на признателност, понякога пропускат същността. Според проучване от 2014 г. хората се радват на практични подаръци или на такива, които са по-лесни за използване в ежедневието. Например, мъжът знае, че жена му обича да ходи на масаж, затова избира фантастичен СПА център и й подарява релаксираща терапия. Не се съобразява обаче с факта, че тя трябва да положи повече усилия, за да стигне до този център, тъй като той е на един час път от къщата им.  Съпругата би предпочела да получи ваучер за подарък в масажен салон без излишни екстри, но който е по-близо до дома им. В този случай тя ще оцени жеста, но би била по-благодарна,  ако подаръкът е по-лесно изпълним. Това проучване илюстрира колко е важно да избираме практични подаръци, които да доставят радост на получателя. 

Източник: Chapman, Gary. „The Five Love Languages: The Secret to Love that Lasts“. CreateSpace Independent Publishing Platform, 2016. 312 p.

Чуйте ключовите моменти от световноизвестни заглавия в Бързи Книги – първото мобилно приложение за аудиорезюмета на книги в България.  
Свалете приложението Бързи Книги безплатно сега: 


Прочетете още: Емоционалната интелигентност – книга на Даниъл Голман

Най-интересното от седмицата в Madamsko:

Share With: