Рекордни температури: Какви са рисковете за Черноморието?
Променящата се температура на водата и по крайбрежията разклаща екосистемите и предизвиква трайни промени в два от най-уязвимите морски басейни на Европа
Градовете вече не са единствените места, които попадат в капана на горещите вълни и осезаемото затопляне на атмосферата. От няколко години насам температурите на водата в Средиземно и Черно море достигат рекордни стойности. Зад тези числа се крие не само интензивна горещина, но и промяна за живота на морските обитатели, местните икономики и климата по крайбрежията.
От доклад на Световния фонд за природата (WWF), става ясно, че Средиземно море преживява най-горещия юни в историята си. 62% от повърхността му е засегната от морски горещи вълни, като на места температурата надвишава нормата и достига 30°C край Малага. В следствие на тези данни, учените са извели заключението – топлите морета задържат повече енергия, която по-късно захранва екстремни атмосферни явления.
Тази топлина не е просто статистика, тя води до масова смъртност на морски обитатели, изчезване на корали и миди, избелване на морска трева, и увеличаване на бури и наводнения в региона. WWF отчита 90% спад в популацията на коралите и загиване на вида Posidonia oceanica, ключова за въглеродния баланс в моретата. На място на благоприятните за морето видове се появяват инвазивни такива – кораловият сом с отровни бодли, както и рибите заек и скорпион, които са с токсични жлези.
Тревожни данни за южното Черноморие
Черно море също се затопля трайно. Температури между 28 и 30°C по южното Черноморие карат популациите на видове като скорпид и попче да се изтеглят надълбоко. Проведено е изследване на учени от Софийски университет „Св. Климент Охридски“, публикувано в Списанието за геофизични изследвания на Американския геофизичен съюз. Извършва се анализ на данни за температурата, солеността и плътността на Черно море в периода 2005 – 2019 г. Te откриват, че се затопля т.нар. „студен междинен слой“, който е естествена преграда между богатите на кислород повърхностни води и безкислородните дълбочини. Ако тази бариера се разпадне има вероятност да изплуват вредни за хората сулфиди (серни съединения). Това застрашава не само морските обитатели, но и туризма.
Причината, поради която Средиземно и Черно море са толкова уязвими е фактът, че те са частично затворени водни басейни с ограничен водообмен. Това означава, че се затоплят по-бързо и задържат по-дълго топлината. Освен това, гъстотата на населението по крайбрежията увеличава натиска върху морските екосистеми чрез замърсяване, туризъм, прекомерен риболов и инфраструктурно развитие.
Какво предлагат световните организации?
За да се подобри състоянието на водата, експертите от WWF съветват организациите да предприемат кампании по информиране на гражданите. Изисква се спешно въвеждане на екосъобразно морско пространствено планиране или по-просто казано – при застрояването да се действа разумно. Други мерки, които трябва да бъдат взети – съвестно управление на морските защитени зони, опазване на морските видове, организиране на доброволчески групи с цел мониторинг и бърза реакция при бедствия, както и намаляване на въглеродните емисии в глобален мащаб с цел превенция от т.нар. “парников ефект”.
От водите простиращи се между Италия и Ливан до морските обитатели на черноморието – затоплянето се усеща от всички. Рибите се отдръпват, тревите изчезват, животът в дълбокото се нарушава. Температурният хаос обърква не само природата, но и нашето ежедневие. Световните организации приветстват навременните действия на гражданите, защото моментът за реакция е сега.
