Риа, която покори Youtube и лондонската музикална сцена
Мария Мирославова, позната с артистичния псевдоним, Риа e млада, талантлива изпълнителка, която уверено върви по своя музикален път между България и Лондон. След успеха на „Отначало“ и новия сингъл „I Don’t Wanna Lose You“, който за броени седмици събра близо 200 000 гледания в YouTube, тя разказва за вдъхновението зад музиката си, влиянието на Disney, първите си стъпки на британската сцена и защо вярва, че най-важното е да правиш музика от сърце. В специално интервю за Madamsko, Риа говори още за новите си проекти, модата, живота в Лондон и голямата си мечта.
М: Ти си автор на песента “I don`t wanna lose you”. Как се роди тя? Аз лично като я слушам, долавям някакъв Дисни вайб на нашето поколение изпълнители Майли Сайръс, Деми Ловато…. Има ли нещо такова или просто така ми се струва?
Р: Не е било целенасочено, но аз също съм израснала с тях. Всъщност са ми доста близки до сърцето. Дори и сега от време на време си пускам някои филми. Може би си идва натурално самото звучене, тъй като едни от най любимите ми песни са точно тези филми от „Лимонадената банда“, от „Кемп Рок“. Така че много се радвам, че песента е донесла такова чувство.
М:Наскоро имаше качени видеа на които се вижда, че пееш песента на Хана Монтана в Лондон. Правила си трибют на тях, нали?
Р: Оооооо, да, да. Точно така. Имах концерт преди 2-3 седмици и пях Хана Монтана. Всъщност първата песен, която някога съм пяла на сцена беше от Тинкър Бел, което беше преди вече 11 години. Доста отдавна. Така че да, Дисни си е доста в мен, така да се каже.
М: Разкажи ни за видеото на песента. Как снимахте и има ли някакви по интересни истории?
Р:Аз още от самото начало знаех, че искам да снимаме в репетиционна, в някакъв тип студио. Струваше ми се много готина самата идея да покажем на хората всъщност как протича този процес: Когато репетираме, когато записваме и когато просто сме заедно в студиото.
Снимахме в легендарното студио Балкантон, което беше просто велико. Самото усещане, като влезеш вътре, те изпълва цялата музикалност, всичко което се е случвало през годините. Беше изключително вдъхновяващо. Освен това ние сме готини хора,които се забавляват докато правя това което обичат.
Снимаха го Васил Стефанов и Стефка Николова. Те са доказан тандем и винаги правят страхотни видеа, така че препоръчвам ако някой не го е гледал да отиде и да го гледа.
М: Тоест това, което е показано на видеото сте си вие.
Напълно! Искрени и истински. Просто наистина се забавлявахме много.
М: Последните ти два видеоклипа събраха впечатляващ брой гледания в YouTube и то за кратко време. На какво се дължи тази популярност и как видеата успяват да достигнат до публиката? Каква е твоята стратегия?
Първата песен, която събра повече гледания беше „Отначало“. Смятам, че при нея голям плюс беше това, че е на български и привлече интереса на много хора. Освен това е доста интересна песен. Не е нещо, което в момента може да се чуе много често в нашите музикални среди. Аз наистина исках да направя нещо различно, което да идва отвътре, от мен. Тя е по-скоро в стила на рок групите от около 2000 година като Evanescence например. Мисля, че това, което повлия доста на слушателите, е, че текста е доста истински. Разказва за чисто човешките емоции, които изпитваме в процеса на израстването си. Аз бях много щастлива от факта, че наистина достигна до толкова много хора. Изобщо не го очаквах. Гледах самите числа, виждах какво се случва и бях тотално в шок. Наистина бях много щастлива. Получих много добри отзиви, за което съм благодарна.
“I don`t wanna lose you” пък засега стигна почти 200 000 гледания за три седмици, което е страхотно. Аз и в Лондон я пях на живо. Дори от хората там получих само силно положителни отзиви, което за мен беше просто страхотно. Много е хубаво, когато получаваш тази обратна връзка и разбереш, че наистина си достигнал до хората отсреща. Тъй като всъщност ние артистите за това правим музиката си, защото искаме да се свързваме с хората и да споделяме моменти.
М: А какви са плановете ти сега, тук в България? Ще продължаваш да промотираш песента или се насочваш към някакви други проекти?
Р: Всъщност имаме участия, на които ще изпълняваме песента. Ще бъдем на 12 август, в Сливен на Деня на младежта, което е страхотен повод. Там ще свирим всички авторски песни, така че се надявам хората да дойдат, да се забавляват и да слушаме хубава музика заедно.
М: Значи в България хората ще имат възможност да те чуят. Разкажи ми какво се случва в Лондон. Прочетох в социалните мрежи, че си дала първото си интервю за лондонска радио станция. Какъв е процеса там-как работиш, имаш ли екип?
Р: Нямам екип. Сама съм си. Всъщност отскоро започнах повече да развивам социалните си мрежи, тъй като искам или не искам, това е неизбежна част от живота ни вече. Важно е особено ако искаш да бъдеш артист и да се развиваш по-професионално. А точно това интервю дойде доста изненадващо. Самото радио ми писа в Инстаграм. Оказа се, че то всъщност е радио само за независими, по-малки артисти и търсят точно такива хора, които качват видеа в Инстаграм, рийлчета, нова музика. Искат да я представят, да помагат на тези артисти. Аз изключително много се зарадвах. По принцип си снимам тези видеа, пея песни, които ми харесват, качвам ги, но никога не съм очаквала, че някой ще ми пише просто така от някое видео. Беше изключително готино между другото. Бяха много мили. Интервюто беше супер и беше много вълнуващ момент наистина.
М: Ако човек слуша твоите интервюта, ще се убеди, че ти си изпълнител, който мисли преди да пусне дадена песен. Мисли какви послания иска да предаде, какво иска да каже на публиката си. Това прави ли по труден момента? Кога една песен е напълно готова да излезе и да бъде представена?
Р: Прави го да. Всъщност това е много интересен въпрос, защото ти до последно се чудиш това ли е финалът, Това ли е перфектният завършек? Това ли е? Отговаря ли на всички точки, които съм искала да покрия и всъщност никога не стигаш до този момент, в който си казваш: „Всичко е перфектно“. Постоянно излизат идеи, постоянно можеш да добавяш, да променяш неща. И всъщност тук вече зависи до теб да си кажеш:“Стига толкова. Добро е, нали? Пускаме го.“ Защото стигаш до моменти, в които трябва да избираш между три еднакво добри неща и вече се намираш в един кръг, в който просто трябва да правиш много глупави избори, защото каквото и да избереш, все ще си направил правилния избор. И точно в този момент трябва да си кажеш:“Това е. Продължавам напред!“, защото има много следващи песни. Има много какво да се каже, какво да се изпее, какво да се сподели.
М:Понеже е последната ти песен. “I don`t wanna lose you”, все пак е на английски език. Има ли планове тя да се разпространява в Англия и работиш ли по някакви международни проекти?
Р: Някакви по-големи планове, точно не. Има много сайтове на радиа, на хора, които се занимават с музика там. В Лондон наистина са много. Просто пращам песента на хора, които намеря онлайн. Няма нищо конкретно планирано като проекти. Запознах се обаче с много интересни хора в университета. Сега работим по друг много интересен проект, за който не искам още да издавам нищо, защото изключително много се вълнувам за него. Освен това в момента работя по два нови музикални проекта. И двата ще бъдат много интересни. Нямам търпение за тях и чакам скоро да станат реалност, за да могат хората да ги видят.
М: За България или навън?
Р: И двете. Музиката е за всички. Аз не ги деля тук и навън. Аз правя музика от сърце. Правя това, което ми идва отвътре, което ме прави щастлива и искам да го споделям с хората. Така че който иска да чуе е добре дошъл.
М: Понеже все пак сме лайфстайл издание, трябва да си поговорим малко и за това. Да започнем с модата. Разкажи ми какъв е твоя стил? Ти следваш ли модните тенденции или предпочиташ сама да ги налагаш?
Р: Това е много интересен въпрос. Истината е, че се опитвам сама да сглобявам неща. Никога не съм се интересувала конкретно дали нещо е модерно. Никога не съм спазвала някакви по конкретни модни тенденции. Просто не е моето. Аз винаги съм имала доста по, така да кажем, мъжкарски хобита. Не съм била от момичетата, които се събират с други момичета да обсъждаме мода, дрехи и т. н. Но в същото време много обичам да пазарувам, да си харесам дрехи и да експериментирам с тях. Дори когато бях малка, исках да стана дизайнер. Правех много модели, а баба ми ми ги шиеше всичките. Случвало се е да ходя на училище с дрехи, които аз съм си нарисувала, а тя ми ги е ушила и бях изключително горда от този факт. Но да, всъщност се опитвам да бъда креативна. Купувам си всякакви джунджурии от къде ли не-чорапи, поли и блузи. Понякога късам неща. Опитвам се да измислям нещо по-интересно, но да, опитвам се да се обличам по начина, по който го усещам, което ми харесва.
М: А сега правиш ли някакви неща? Измисляш ли модели? Шиеш ли си? Може би при шивач?
Р: Не. От доста време не съм го правила. Всъщност почнах да се сещам за тези неща наскоро. Отдавна не съм съм се занимавала с това нещо, но пък е хубаво като се сетиш.
М: Сцената със сигурност те зарежда и ти дава много емоции, но със сигурност изморява понякога. Какво правиш, когато имаш нужда да си починеш и да се презаредиш?
Р: Ами всъщност в днешно време концертите са доста ценно нещо, бих казала, защото не е нещо, което може да се случи всеки ден. Не се урежда толкова лесно, особено за изгряващ артист като мен. Все още ценя абсолютно всяко участие и се вълнувам за него и всъщност чакам с нетърпение. Няма как да си уморен, когато знаеш, че ще се случи да правиш това, което обичаш. Надявам се никога да не се уморя от това. Така че просто трябва да имаш енергия да правиш това, което обичаш. Иначе нещата няма да се получават.
М:Точно както казваш трябва да имаш енергия и трябва да черпиш и трябва да бъдеш в добра форма. Също така какви са твоите тайни за поддържане на форма?
Р: Абсолютно никакви. Не ме мразете. (смее се)Никакви наистина нямам. Даже в момента всичко, което върша, е свързано с компютър. То звучи дори малко депресиращо, може би за някои хора, но аз има много дни, в които не излизам от вкъщи. Или излизам да отида до магазина, да се разходя в парка за половин час и се прибирам. Тъй като всичките ми хобита и работа са свързани с компютър или ходя в университета да работя. Но пак пак е свързано с компютър. Седя на стол и работя. Това са моите тайни. Няма повече.
М: А какво те вдъхновява? Музика, филми, пътувания или нещо друго?
Р: Всичко. Много обичам да гледам филми, включително хубави Дисни филми, както казах по-рано. Понякога си пускам готини филмчета от детството. Просто ги гледам и се забавлявам. Харесвам обаче и нови филми и сериали, особено ако има някаква мистерия за разкриване. Такъв тип неща са ми доста интересни. Пътувания. Много обичам да пътувам и всъщност последните три месеца ми се наложи доста, защото ходихме на много места. В Лондон съм си и доста често се прибирам и до България. Реално всеки месец тази година съм се прибирала по една или друга причина. Аз обичам да правя неща- да рисувам,да пиша, докато съм в самолета или в колата. Доста е зареждащо.
М: Ако трябва с три думи да опишеш периода, в който се намираш като човек или като артист, какви биха били те?
Р: С три думи?! Много сложно. О, с думи със сигурност няма да мога.
М:Тогава с изречения.
Не, ще опитам с думи. Бих казала любов със сигурност, защото тя е навсякъде. Приключение, защото постоянно се случват неща, около нас и просто черпим вдъхновение от тях. Дори за мен Лондон в момента е приключение, така че приключение и вдъхновение. Звучи хубаво, но да. Мисля, че се намирам в доста хубав момент от живота си и се опитвам да взема максимума от него и да го превърна в вдъхновение, да напиша нови песни, да изживея нови неща.
