снимки: личен архив
Когато се заговори за гени обикновено си мислим, че това е нещо като съдба, нещо, което не можем да избегнем, план, който поколенията назад са написали за нас. Много често се примиряваме с различни лоши ситуации, оправдавайки ги с гените и отказвайки се да се справим с тях. Даденост ли е здравето ни? Може ли то да подлежи на планиране и изграждане? В състояние ли сме да планираме продължителността на живота си и това как да го изживеем?
Лутайки се в тези въпроси се срещнах с Боряна Герасимова. Стилна и духовна жена, чийто живот я завърта в странна въртележка още от крехките 26 години, когато получава диагнозата РАК. Днес, тя е емблематично лице в България, когато се заговори за сила на духа, но и за силата на гените. Гените, защото Боряна избира посоката на превенцията на социално значими заболявания с помощта на генетични изследвания. Предприемач в сферата на персонализираната медицина и лектор по теми, свързани със здравната интелигентност и информирания избор в грижата за здравето, днес Боряна приема за своя кауза ранната превенция на заболявания и подобряване на качеството на живот. Съосновател и до скоро изпълнителен директор на NutriGen, по настоящем продължава дейността си независимо.
Според Боряна целта на генетичните изследвания е да получим информация, която да ни помогне да полагаме високоефективна грижа за здравето си. През 2017 г. тя е сред финалистите на националния конкурс за млади бизнес лидери Next Generation, организиран от медиите „Капитал“ и „Кариери“.
Едно момиче на 26 чува страшната диагноза РАК. Не мога дори да си представя шокът, страхът и може би отчаянието. От къде намери сили да се бориш? Сигурно вече си уморена да разказваш тази история, но все пак – живеем във време, в което сякаш всеки трети, когато познаваме е покосен от диагнозата, някак си е плашещо ….
Наистина, броят на онкоболните се увеличава все повече и вече трудно се намират хора, които да нямат подобна история в семейството си. Ракът е на второ място по причина за смъртността в страната, и за съжаление много хора, чувайки тази диагноза, все още я възприемат като смъртна присъда.
Когато бях на 26 години, вече имах успешна кариера в IT сферата, бях доволна от професията си и не планирах някаква сериозна промяна. Но линията на живота ни е толкова крехка – може да се промени от една раздяла, катастрофа, загуба на близък, или както беше в моя случай – диагноза.
Пролетта на 2010 г разбрах, че имам рак на лимфната система, който е направил 11 см тумор в гръдния ми кош. Последва тежко, но за щастие успешно лечение. Периодът след излекуване не беше по-лек. Предстоеше ми завръщане към живота, изграждане на здравето ми от нулата и търсене не само на отговори, но и на смисъл да продължа напред. Диагнозата рак е изключително тежка за психиката – животът продължава, но със сянката на болестта, която може неочаквано да се завърне и наново да анулира мечтите ти.
Знам, че погледнато от страни, хората, преминали това заболяване изглеждат като герои. Според мен е така, защото почти не се говори за това, което се случва с психиката и душата на тези хора. Диагнозата рак води до счупване линията на живота и траур по изгубеното здраве. Страхът, отчаянието, безсилието, паниката, самотата и гнева са ежедневни спътници.
Никога не съм възприемала преживяното като някакъв подвиг или успешна битка, за която съм намерила много сила. Знам много добре, кое ме движеше напред обаче – вярата, че не съм безсилна, че имам контрол върху здравето си. В продължение на години променях, каквото беше в сферата ми на влияние и можеше да ми помогне да се възстановя и запазя здрава – хранене, начин на живот, двигателна активност, психика. Непрекъснато четях и събирах информация за това какво би ми помогнало да се грижа за себе си още по-ефективно. Когато човек е поставен в подобна ситуация, той няма много възможности пред себе си – имаш заболяване, ако искаш да се излекуваш, правиш каквото е възможно за теб. От нас зависи как ще реагираме на тази ситуация и какво ще направим.
Какъв човек си извън публичността и обществената роля, с която те познаваме?
Аналитичен, любознателен човек, с много черно чувство за хумор. Понякога толкова задълбавам в детайли и оглеждам ситуацията от всички страни, че взимането на решения става безкраен процес. Обожавам планината и тишината, и съм по-скоро интровертна натура – публичните участия определено не са стихията ми. В професионален план ми е много важно работата ми да има смисъл и принос. Старая се да бъда добър слушател, и да съм вярна на каузите, принципите и на приятелите си. Не понасям лъжите и манипулациите и когато разбера, че съм във взаимоотношение, което ги толерира, го прекъсвам – било то с бизнес, екип или човек.
Дълбоко ценя както своята свобода, така и свободата на околните. Това включва и начинът, по който са избрали да живеят живота си. Имам страст към ботаниката и готварството, различни видове чай и колекционирам чаени чаши. Тъй като имам две любопитни котки, колекцията ми редовно бива редуцирана!
За какво мечтаеш?
С времето мечтите ми станаха доста практични, реалистични и изгубиха фантазийната си, девическа нотка. Не мечтая да променя света, осъзнах, че в рамките на един живот дори да реализирам част от потенциала си като човек е немалко постижение. Много ми се иска да работя с хора, с които споделяме общи ценности и принципи, тъй като това се оказа много по-трудно, от колкото очаквах. Мечтая за повече лекота и хармония в живота си – до толкова, че да мога да работя по каузата си, но и да имам достатъчно време за важните ми хора, за себе си, за четене и експериментиране. До момента работата ми винаги е била всепоглъщаща, а това има своята немалка лична цена.
Мечтая да имам къща с двор извън града, където да отглеждам редки сортове растения. Да обикалям света и да изкачвам планини.
Не мечтая да съм здрава, а го планирам активно. По-скоро мечтая да спре да се появява въпросът „Ами ако се върне ракът?“ с неизбежно последващата го паника.
Според мен светът лекичко се променя сякаш независимо от технологиите или въпреки тях, но в посока близост между хората, повече осъзнати отговорности за живота, повече духовност. Вярваш ли, че ако всеки от нас осъзнае необходимостта от здравословен живот ще направим целият свят по-добър?
Мисля, че този процес на сближаване на хората и осъзнатост се случва и благодарение на технологиите. По-лесно е от всякога да се свържем с хора и общности, които споделят нашия поглед върху света, а заедно с тях се учим и израстваме по-бързо. Цялата дигитализация доведе често срещаното рязко налагане на „дигитален пост“ при много хора, защото направи нуждата от стойностни отношения и духовност много по-осезаема. Даде контраст. А колкото до осъзнатата необходимост от здравословен живот и изграждането на по-добрия свят – връзката е налице.
Здравословният живот включва и поддържането на чиста околна среда, тъй като няма как да бъдем здрави индивиди, ако функционираме в болна и токсична система. Превръща ни в отговорни за себе си и средата си хора, които не винят външни фактори за успехите и неуспехите си, а действат.
Ако искаме да се сдобием с по-здрав и продължителен живот, няма как да премахнем и социалния фактор. Наскоро завърши изследване на Harvard Medical School, продължило 75 г. и целящо да открие най-големите фактори за качеството на живот на хората. Резултатите му бяха изненадващи. Най-голямо значение за здравето и продължителността на живота ни има не какъв доход имаме, колко сме популярни, как живеем, а качеството на отношенията, които изграждаме с хората около нас. Повече взаимност и подкрепа, и по-малко самота. Каква по-добра първа стъпка за промяна към по-добър свят бихме искали да имаме, от тази?
Да, наистина, всъщност промяната започва от нас самите и от това, което пренасяме във взаимоотношенията си. Излизайки от клишето „здравословен живот“, какво за теб означава да живееш с осъзната грижа за собственото си здраве? Защо ни е нужно това?
Много е страшно да си все още човек в активна възраст, а да си рухнал. Да осъзнаваш, че правиш някои неща за последен път, защото с времето са ти ставали все по-трудни и непосилни. Нека отложим това колкото се може повече. Да живеем с осъзната грижа за собственото си здраве е да знаем какво да правим днес, за да си увеличим шанса да сме здрави и след 10, 30, 50г. Да взимаме информиран избор за себе си и да влагаме усилия в превантивна грижа. Специалистът е експерт за здравето на популацията, но на нас се полага да сме експертите за собственото си здраве.
Колкото и да ми се иска да беше другояче, здравето не е даденост или нещо, което ни се полага изначално.
Опазването, възстановяването и планирането му са наша лична мисия и отговорност. Здравето ни има определена продължителност – това е периодът от живота ни, по време на който сме в добро здраве и все още не страдаме от болестите на старостта. Целта на тази грижа на първо място е да ни помогне да удължим продължителността на здравето си, а това е равносилно на подобряване на качеството на живота ни за по-дълго време.
Променила си много от навиците си през годините с идеята да си здрава и да бъдеш полезна на повече хора. Как те промени това като жена?
Когато се разболях, аз все още бях момиче. С очакванията на девойка, наивността, илюзиите, идеята, че някой отвън ще се погрижи за нуждите ми. Бях доста вироглава и неприемаща, все исках по моя начин да се случват нещата. В рамките на 2-3г след болестта много бързо израснах, интензивно натрупаният житейски опит до голяма степен допринесе за това.
В нито един друг период от живота си не растем толкова бързо, колкото когато страдаме.
В процеса на това израстване променях и продължавам да променям не само навиците, свързани с грижата за здравето ми, но и навиците за начина, по който възприемах себе си, средата си и ситуациите, в които ме поставя животът. Станах много по-мека в подхода си за въздействие, защото осъзнах, че насила няма как да помогна на никой. Единствено с даване на възможност за избор и с личен пример. Грижата за себе си ми помогна по-добре да се свържа както с физическите, така и с емоционалните си нужди. Когато спрях да ги отхвърлям се научих как да ги удовлетворявам своевременно. Част от тези нужди са свързани със себереализация, развитие на талантите ми, нужди да се заявя и да отстоя позиция. Това силно повлия и женствеността ми. Сякаш промяната на външен вид стана много по-видима – пуснах си дълга, коса, взех си рокли, флиртувах с живота. Развитието на женствеността ми е част от грижата за мен самата.
И основна част от същността ти 🙂 Предприемаческия ти дух обаче не почива и ти успяваш да превърнеш личната си битка в лична кауза. Тази твоя кауза последните години е да популяризираш превенцията на социално значими заболявания с помощта на генетични изследвания – инструментите на персонализираната медицина. Можем ли да се противопоставим на предопределеността на гените?
Генетичните изследвания в сферата на нутригенетиката и нутригеномиката разглеждат взаимодействието между генома ни и факторите на средата. При този вид генетични изследвания не става въпрос за противопоставяне на гените. Целта е да получим информация, която да ни помогне да полагаме високоефективна грижа за здравето ни. Било то превенция на редица заболявания, нормализиране на теглото, намаляване на травми при спорт – ползите са много. Генетичните изследвания са поредният инструмент в работата на специалистите, който дава незаменима информация за начина, по който функционираме и къде има рискове, които е желателно да държим под око.
Например, ако разбера, че не мога да метаболизирам добре някои витамини, мога да започна да ги взимам като добавка. Ако метаболизмът ми на мазнините не е добър, ограничавайки ги, това ще ми помогне за регулацията на теглото ми. За някои от нещата няма да имам начини, с които да въздействам – но най-малкото ще знам, че трябва да ги проследявам редовно и да ходя на по-честа профилактика.
Така дори да възникне проблем, ще мога да реагирам възможно най-рано, докато все още е лечим.
Много често съм виждала хора, които използват генома си за оправдание. „В нашето семейство сме по-едри, в нашето семейство болест Х е нормална“… Това е оправдателен и обезсилващ мисловен модел. Теглото ни, здравето ни зависят от сложен пъзел, който включва не само гени, но и средата ни и начина ни на живот. Имаме много лостове, с които можем да влияем, стига да имаме желание и дисциплина за това. Много силен довод за действие за повечето родители е, че предаваме на децата си не само гените си, но и личният си пример, свързан с начина, по който живеем. Променим ли нашето поведение даваме шанс на децата ни да приемат благотворен за тях модел на поведение и да бъдат много по-здрави, въпреки заболяванията, които имаме в рода.
Какъв е фокусът ти днес?
Фокусът ми остава в повишаването на здравната интелигентност на обществото, като това включва не само конкретни решения за информиран избор, но и обучения как да планираме по-добре здравето си. Здравето не само се пази, то подлежи на планиране и изграждане. За съжаление по-голямата част от хората не знаят как да се грижат за себе си по начин, който да допринася за добро здраве.
Един от най-важните и болезнени уроци от първия ми проект NutriGen е, че ако искам една кауза или бизнес да просъществува, трябва да създавам партньорства само с хора, с които имаме сходни ценности, принципи и морал. Вярвам, че това тепърва ще ми помогне да развия идеите си в още по-голям мащаб. За това продължавам самостоятелно работа в сферата на персонализираната медицина и превенцията на социално значими заболявания.
В момента надграждам услугата за генетични изследвания с набор от изследвания в контекста на функционалната медицина. Тя е превантивен, холистичен и индивидуализиран подход към здравето, който има за цел да подобри качеството на живот и да предотврати заболявания.
За функционалната медицина се говори, че е част от бъдещето на здравеопазването. Принципите и подходът ѝ са се развили, за да отговорят на съвременните здравни нужди на обществото. Те, в комбинация с генетичните изследвания, ще дадат много по-пълна и работеща картина както на всеки, който се грижи за здравето си, така и на специалистите, които работят с него.
Междувременно започнах и много важен за мен проект – създаването на програма за промяна на начин на живот на онкопациенти и техните близки.
Целта ѝ е подобряване на качеството на живот и по-ефективна грижа за повлияване и превенция на хронични заболявания. Програмата ще включва изграждане на препоръчителен режим на начин на живот (хранене, хранителни добавки, движение) с възможност за проследяване и подпомагане в процеса на създаване на нови навици, и прилагането на този режим в ежедневието. В момента съм в период на търсене на финансиране за проекта и събиране на екип от специалисти, с които да разработим методологията, която ще бъде следвана.
С Боряна можете да се свържете през личния ѝ сайт www.boryanagerasimova.com
