Можем ли да се противопоставим на предопределеността на гените?

снимки: личен архив

Когато се заговори за гени обикновено си мислим, че това е нещо като съдба, нещо, което не можем да избегнем, план, който поколенията назад са написали за нас. Много често се примиряваме с различни лоши ситуации, оправдавайки ги с гените и отказвайки се да се справим с тях. Даденост ли е здравето ни? Може ли то да подлежи на планиране и изграждане? В състояние ли сме да планираме продължителността на живота си и това как да го изживеем?

Лутайки се в тези въпроси се срещнах с Боряна Герасимова. Стилна и духовна жена, чийто живот я завърта в странна въртележка още от крехките 26 години, когато получава диагнозата РАК. Днес, тя е емблематично лице в България, когато се заговори за сила на духа, но и за силата на гените. Гените, защото Боряна избира посоката на превенцията на социално значими заболявания с помощта на генетични изследвания. Предприемач в сферата на персонализираната медицина  и лектор по теми, свързани със здравната интелигентност и информирания избор в грижата за здравето, днес Боряна приема за своя кауза ранната превенция на заболявания и подобряване на качеството на живот. Съосновател и до скоро изпълнителен директор на NutriGen, по настоящем продължава дейността си независимо.

Според Боряна целта на генетичните изследвания е да получим информация, която да ни помогне да полагаме високоефективна грижа за здравето си. През 2017 г. тя е сред финалистите на националния конкурс за млади бизнес лидери Next Generation, организиран от медиите „Капитал“ и „Кариери“.

Едно момиче на 26 чува страшната диагноза РАК. Не мога дори да си представя шокът, страхът и може би отчаянието. От къде намери сили да се бориш? Сигурно вече си уморена да разказваш тази история, но все пак – живеем във време, в което сякаш всеки трети, когато познаваме е покосен от диагнозата, някак си е плашещо ….

Наистина, броят на онкоболните се увеличава все повече и вече трудно се намират хора, които да нямат подобна история в семейството си. Ракът е на второ място по причина за смъртността в страната, и за съжаление много хора, чувайки тази диагноза, все още я възприемат като смъртна присъда.

Когато бях на 26 години, вече имах успешна кариера в IT сферата, бях доволна от професията си и не планирах някаква сериозна промяна. Но линията на живота ни е толкова крехка – може да се промени от една раздяла, катастрофа, загуба на близък, или както беше в моя случай – диагноза.

Пролетта на 2010 г разбрах, че имам рак на лимфната система, който е направил 11 см тумор в гръдния ми кош. Последва тежко, но за щастие успешно лечение. Периодът след излекуване не беше по-лек. Предстоеше ми завръщане към живота, изграждане на здравето ми от нулата и търсене не само на отговори, но и на смисъл да продължа напред. Диагнозата рак е изключително тежка за психиката – животът продължава, но със сянката на болестта, която може неочаквано да се завърне и наново да анулира мечтите ти.

Знам, че погледнато от страни, хората, преминали това заболяване изглеждат като герои. Според мен е така, защото почти не се говори за това, което се случва с психиката и душата на тези хора. Диагнозата рак води до счупване линията на живота и траур по изгубеното здраве. Страхът, отчаянието, безсилието, паниката, самотата и гнева са ежедневни спътници.

Никога не съм възприемала преживяното като някакъв подвиг или успешна битка, за която съм намерила много сила. Знам много добре, кое ме движеше напред обаче – вярата, че не съм безсилна, че имам контрол върху здравето си. В продължение на години променях, каквото беше в сферата ми на влияние и можеше да ми помогне да се възстановя и запазя здрава – хранене, начин на живот, двигателна активност, психика. Непрекъснато четях и събирах информация за това какво би ми помогнало да се грижа за себе си още по-ефективно. Когато човек е поставен в подобна ситуация, той няма много възможности пред себе си – имаш заболяване, ако искаш да се излекуваш, правиш каквото е възможно за теб. От нас зависи как ще реагираме на тази ситуация и какво ще направим.

Какъв човек си извън публичността и обществената роля, с която те познаваме?

Аналитичен, любознателен човек, с много черно чувство за хумор. Понякога толкова задълбавам в детайли и оглеждам ситуацията от всички страни, че взимането на решения става безкраен процес. Обожавам планината и тишината, и съм по-скоро интровертна натура – публичните участия определено не са стихията ми. В професионален план ми е много важно работата ми да има смисъл и принос. Старая се да бъда добър слушател, и да съм вярна на каузите, принципите и на приятелите си. Не понасям лъжите и манипулациите и когато разбера, че съм във взаимоотношение, което ги толерира, го прекъсвам – било то с бизнес, екип или човек.

Дълбоко ценя както своята свобода, така и свободата на околните. Това включва и начинът, по който са избрали да живеят живота си. Имам страст към ботаниката и готварството, различни видове чай и колекционирам чаени чаши. Тъй като имам две любопитни котки, колекцията ми редовно бива редуцирана!

За какво мечтаеш?

С времето мечтите ми станаха доста практични, реалистични и изгубиха фантазийната си, девическа нотка. Не мечтая да променя света, осъзнах, че в рамките на един живот дори да реализирам част от потенциала си като човек е немалко постижение. Много ми се иска да работя с хора, с които споделяме общи ценности и принципи, тъй като това се оказа много по-трудно, от колкото очаквах. Мечтая за повече лекота и хармония в живота си – до толкова, че да мога да работя по каузата си, но и да имам достатъчно време за важните ми хора, за себе си, за четене и експериментиране. До момента работата ми винаги е била всепоглъщаща, а това има своята немалка лична цена.

Мечтая да имам къща с двор извън града, където да отглеждам редки сортове растения. Да обикалям света и да изкачвам планини.

Не мечтая да съм здрава, а го планирам активно. По-скоро мечтая да спре да се появява въпросът „Ами ако се върне ракът?“ с неизбежно последващата го паника.

Според мен светът лекичко се променя сякаш независимо от технологиите или въпреки тях, но в посока близост между хората, повече осъзнати отговорности за живота, повече духовност. Вярваш ли, че ако всеки от нас осъзнае необходимостта от здравословен живот ще направим целият свят по-добър?

Мисля, че този процес на сближаване на хората и осъзнатост се случва и благодарение на технологиите. По-лесно е от всякога да се свържем с хора и общности, които споделят нашия поглед върху света, а заедно с тях се учим и израстваме по-бързо. Цялата дигитализация доведе често срещаното рязко налагане на „дигитален пост“ при много хора, защото направи нуждата от стойностни отношения и духовност много по-осезаема. Даде контраст. А колкото до осъзнатата необходимост от здравословен живот и изграждането на по-добрия свят – връзката е налице.

Здравословният живот включва и поддържането на чиста околна среда, тъй като няма как да бъдем здрави индивиди, ако функционираме в болна и токсична система. Превръща ни в отговорни за себе си и средата си хора, които не винят външни фактори за успехите и неуспехите си, а действат.

Ако искаме да се сдобием с по-здрав и продължителен живот, няма как да премахнем и социалния фактор. Наскоро завърши изследване на Harvard Medical School, продължило 75 г. и целящо да открие най-големите фактори за качеството на живот на хората. Резултатите му бяха изненадващи. Най-голямо значение за здравето и продължителността на живота ни има не какъв доход имаме, колко сме популярни, как живеем, а качеството на отношенията, които изграждаме с хората около нас. Повече взаимност и подкрепа, и по-малко самота. Каква по-добра първа стъпка за промяна към по-добър свят бихме искали да имаме, от тази?

Да, наистина, всъщност промяната започва от нас самите и от това, което пренасяме във взаимоотношенията си. Излизайки от клишето „здравословен живот“, какво за теб означава да живееш с осъзната грижа за собственото си здраве? Защо ни е нужно това?

Много е страшно да си все още човек в активна възраст, а да си рухнал. Да осъзнаваш, че правиш някои неща за последен път, защото с времето са ти ставали все по-трудни и непосилни. Нека отложим това колкото се може повече. Да живеем с осъзната грижа за собственото си здраве е да знаем какво да правим днес, за да си увеличим шанса да сме здрави и след 10, 30, 50г. Да взимаме информиран избор за себе си и да влагаме усилия в превантивна грижа. Специалистът е експерт за здравето на популацията, но на нас се полага да сме експертите за собственото си здраве.

Колкото и да ми се иска да беше другояче, здравето не е даденост или нещо, което ни се полага изначално.

Опазването, възстановяването и планирането му са наша лична мисия и отговорност. Здравето ни има определена продължителност – това е периодът от живота ни, по време на който сме в добро здраве и все още не страдаме от болестите на старостта. Целта на тази грижа на първо място е да ни помогне да удължим продължителността на здравето си, а това е равносилно на подобряване на качеството на живота ни за по-дълго време.

Променила си много от навиците си през годините с идеята да си здрава и да бъдеш полезна на повече хора. Как те промени това като жена?

Когато се разболях, аз все още бях момиче. С очакванията на девойка, наивността, илюзиите,  идеята, че някой отвън ще се погрижи за нуждите ми. Бях доста вироглава и неприемаща, все исках по моя начин да се случват нещата. В рамките на 2-3г след болестта много бързо израснах, интензивно натрупаният житейски опит до голяма степен допринесе за това.

В нито един друг период от живота си не растем толкова бързо, колкото когато страдаме.

В процеса на това израстване променях и продължавам да променям не само навиците, свързани с грижата за здравето ми, но и навиците за начина, по който възприемах себе си, средата си и ситуациите, в които ме поставя животът. Станах много по-мека в подхода си за въздействие, защото осъзнах, че насила няма как да помогна на никой. Единствено с даване на възможност за избор и с личен пример. Грижата за себе си ми помогна по-добре да се свържа както с физическите, така и с емоционалните си нужди. Когато спрях да ги отхвърлям се научих как да ги удовлетворявам своевременно. Част от тези нужди са свързани със себереализация, развитие на талантите ми, нужди да се заявя и да отстоя позиция. Това силно повлия и женствеността ми. Сякаш промяната на външен вид стана много по-видима – пуснах си дълга, коса, взех си рокли, флиртувах с живота. Развитието на женствеността ми е част от грижата за мен самата.

И основна част от същността ти 🙂 Предприемаческия ти дух обаче не почива и ти успяваш да превърнеш личната си битка в лична кауза. Тази твоя кауза последните години е да популяризираш превенцията на социално значими заболявания с помощта на генетични изследвания – инструментите на персонализираната медицина. Можем ли да се противопоставим на предопределеността на гените?

Генетичните изследвания в сферата на нутригенетиката и нутригеномиката  разглеждат взаимодействието между генома ни и факторите на средата. При този вид генетични изследвания не става въпрос за противопоставяне на гените. Целта е да получим информация, която да ни помогне да полагаме високоефективна грижа за здравето ни. Било то превенция на редица заболявания, нормализиране на теглото, намаляване на травми при спорт – ползите са много. Генетичните изследвания са поредният инструмент в работата на специалистите, който дава незаменима информация за начина, по който функционираме и къде има рискове, които е желателно да държим под око.

Например, ако разбера, че не мога да метаболизирам добре някои витамини, мога да започна да ги взимам като добавка. Ако метаболизмът ми на мазнините не е добър, ограничавайки ги, това ще ми помогне за регулацията на теглото ми. За някои от нещата няма да имам начини, с които да въздействам – но най-малкото ще знам, че трябва да ги проследявам редовно и да ходя на по-честа профилактика.

Така дори да възникне проблем, ще мога да реагирам възможно най-рано, докато все още е лечим.

Много често съм виждала хора, които използват генома си за оправдание. „В нашето семейство сме по-едри, в нашето семейство болест Х е нормална“… Това е оправдателен и обезсилващ мисловен модел. Теглото ни, здравето ни зависят от сложен пъзел, който включва не само гени, но и средата ни и начина ни на живот. Имаме много лостове, с които можем да влияем, стига да имаме желание и дисциплина за това. Много силен довод за действие за повечето родители е, че предаваме на децата си не само гените си, но и личният си пример, свързан с начина, по който живеем. Променим ли нашето поведение даваме шанс на децата ни да приемат благотворен за тях модел на поведение и да бъдат много по-здрави, въпреки заболяванията, които имаме в рода.

Какъв е фокусът ти днес?

Фокусът ми остава в повишаването на здравната интелигентност на обществото, като това включва не само конкретни решения за информиран избор, но и обучения как да планираме по-добре здравето си. Здравето не само се пази, то подлежи на планиране и изграждане. За съжаление по-голямата част от хората не знаят как да се грижат за себе си по начин, който да допринася за добро здраве.

Един от най-важните и болезнени уроци от първия ми проект NutriGen е, че ако искам една кауза или бизнес да просъществува, трябва да създавам партньорства само с хора, с които имаме сходни ценности, принципи и морал. Вярвам, че това тепърва ще ми помогне да развия идеите си в още по-голям мащаб. За това продължавам самостоятелно работа в сферата на персонализираната медицина и превенцията на социално значими заболявания.

В момента надграждам услугата за генетични изследвания с набор от изследвания в контекста на функционалната медицина. Тя е превантивен, холистичен и индивидуализиран подход към здравето, който има за цел да подобри качеството на живот и да предотврати заболявания.

За функционалната медицина се говори, че е част от бъдещето на здравеопазването. Принципите и подходът ѝ са се развили, за да отговорят на съвременните здравни нужди на обществото. Те, в комбинация с генетичните изследвания, ще дадат много по-пълна и работеща картина както на всеки, който се грижи за здравето си, така и на специалистите, които работят с него.

Междувременно започнах и много важен за мен проект – създаването на програма за промяна на начин на живот на онкопациенти и техните близки.

Целта ѝ е подобряване на качеството на живот и по-ефективна грижа за повлияване и превенция на хронични заболявания. Програмата ще включва изграждане на препоръчителен режим на начин на живот (хранене, хранителни добавки, движение) с възможност за проследяване и подпомагане в процеса на създаване на нови навици, и прилагането на този режим в ежедневието. В момента съм в период на търсене на финансиране за проекта и събиране на екип от специалисти, с които да разработим методологията, която ще бъде следвана.

С Боряна можете да се свържете през личния ѝ сайт www.boryanagerasimova.com

Само през любовта жената може да бъде щастлива, обичана и уважавана

снимки: личен архив

Тя е Таня Илиева и още от дете мечтае да бъде учителка. Израства в гр. Плевен, а на 18 г. вместо в желаната “Педагогика” е приета да учи инженерна специалност в Русенския университет. Причината – грешно попълнени кандидатстудентски документи. От вълшебния свят на литература и стихове попада в строгия свят на висшата математика и инженерните науки. Днес казва, че именно това е било първото голямо изпитание в живота ѝ. Пет години по-късно се дипломира като Магистър по “Компютърна техника”, специалност “Изкуствен интелект”.

На 21 години Таня излиза от университета омъжена, с бебенце на 9 месеца, което е с диагноза „изоставане в нервно-психическото развитие“. Връща се в Плевен и започва работа в неправителствена организация – сдружение на общини. Така попада в света на проектите и грантовете. Скоро след това се премества в София. Специализирала е в САЩ, Холандия, Унгария, Париж, Словакия. Завършва втора магистратура “Публична администрация” във Великотърновския университет. През 2012 г. създава своя консултантска компания “Евроконсулта”, която и до днес разработва и управлява европейски проекти за частния бизнес, НПО и общини.

Таня споделя, че изкуството да балансира успеха в личния и професионалния си живот е едно от най-големите  ѝ постижения. Развивайки се като професионалист, никога не забравя себе си. Никога не забравя и нуждите на своето специално дете – прекрасната дъщеря, която я научава на безрезервна любов, състрадание и подкрепа. Въпреки трудностите тя ражда още едно дете и създава ново семейство с човек, който я вдъхновява, мотивира и развива.

Днес е една щастлива и успешна жена на 42 години, обичана съпруга, майка на две деца и добър професионалист. Следва сърцето си и изучава магистратура по “Позитивна психология” в Пловдивския университет. Готова е да споделя опита си и да направи успешен всеки човек, който е готов да ѝ се довери. Започва да консултира жени и мъже за това как да изградят успешна връзка. Нейната страница LoveMentorBG дава ценна информация за това как да намерим пътя към себе си, как да оценим силните си страни, как да намерим подходящия партньор, как да изградим вълнуващи и трайни любовни връзки, как да създадем щастливо семейство или как да намерим мечтаната работа.

Таня Илиева започва авторска рубрика в MADAMSKO

Таня и Александър Илиеви

Интересен и пъстър е пътят ти и в женска, и в професионална светлина, кога реши, че имаш какво да дадеш? Кога избра да си даваща?
Още когато бях на 18 и се чудех каква специалност да избера в университета, осъзнах, че най-много ме привличаше педагогиката. Много ми вървеше литературата в училище, пишех хубави теми, обичах да анализирам и с радост отидох на изпита по български език и литература в университета. Обичах да пея, да рецитирам и исках да бъда учителка в детската градина или в начален курс. Тази детска мечта показва стремеж към това да давам, да обгрижвам и да помагам. Независимо че вместо начален учител станах компютърен инженер(!), откакто се помня аз съм същия грижовен, даващ и помагащ човек и досега. И все още не е късно да стана детска учителка

Помниш ли най-трудния си момент?
Най-голямото изпитание за мен като жена и като майка беше раждането и отглеждането на дъщеря ми. Тя изоставаше в развитието си спрямо другите деца и през всичките 20 години, откакто сме заедно, тя е мой голям учител. Най-трудният момент беше, когато изпадна в кома, докато беше в детската градина. Беше на 6 години и докато чакахме в болницата становището на лекарите, не знаехме дали ще живее, дали ще се възстанови, дали ще ни познава, дали ще има нормален живот изобщо. Бях само на 22 години, когато тя се роди, и се изправих лице в лице с изпитанието да се бориш за здравето, щастието и равния шанс за детето ти.

Какво научи от него?
Нито за миг не съм спирала да вярвам, че дъщеря ми е най-прекрасното дете на света. Толкова много съм я обичала и съм вярвала, че тя ще има щастлив живот, че чак се чудя откъде съм имала сили да сторя толкова много за нея. Тя израсна като едно лъчезарно, общително, добронамерено дете, с много приятели. Вече е красива млада дама, която си прокарва постепенно път в живота.
Това, което ме крепеше и ми даваше сили, беше вярата, която съм имала в доброто, в добрия изход от всяка ситуация. Дори в най-тежките моменти съм се чувствала благословена с това дете, което ме научи на безрезервна любов, щастие и радост. Благодарна съм на Бог, че ми изпрати Йоанка, дори често й казвам и на нея колко съм й благодарна, че ме е избрала за своя майка.

Таня Илиева и дъщеря ѝ Йоанна

А най-щастливия?
Толкова много са щастливите моменти, че ми е трудно да кажа кой е най-щастливият. Понякога, когато съм сама в колата или когато си лягам вечер, си говоря тихичко и благодаря на Бог за всичкото добро, което ми изпраща в живота. Всяко мое желание, всяко мое намерение дотук се сбъдна. Имам всичко, което съм искала, като някаква магия е. Истината е, че много старание и усилие полагам ежедневно (и винаги е било така), за да заплатя за това щастие. Както се казва, „в живота всеки получава това, за което е платил“.

Какво си запази от него?
Запазих си непрестанния стремеж да „подобрявам нещата“, както казва за мен съпругът ми. Запазих си вярата, че ние можем да имаме живота, за който мечтаем, стига да работим за него, да правим правилните стъпки към тази мечта, а не да стоим и да чакаме нещо хубаво да ни се случи.

Таня Илиева

Жената винаги е била поставяна в три основни рамки – жертва, майка, еманципирана кариеристка. Съгласна ли си с тези етикети? Толкова ли са прости нещата ?
Жената е велико чудо. Жената е интуитивна, знаеща, можеща, действена, правеща, обичаща и какво ли още не. Жената става жертва, майка или еманципирана кариеристка, когато е нарушен принципът на даването и на получаването на любов в живота й. Не говоря за любов към работата или към детето, говоря за любов към партньора, към мъжа да нея.

Само през любовта жената може да бъде щастлива, обичана и уважавана. Но тя трябва отрано да се научи както да дава, така и да получава любов.

Най-важната й роля в живота, която й е дадена от Бога не е нито на жертва, нито на майка, нито на еманципирана кариеристка. Най-важната й роля е да бъде жена!

Вярваш ли, че мъжете са от Марс, а жените от Венера?
Да, категорично! И се надявам да остане така! Еманципацията на съвременното общество изравни ролите на жените с мъжете, но това е в противоречие с природните закони. Според същите тези закони ние не сме равни, защото едните са жени, а другите мъже.

Непознаването на природните закони и тяхното нарушаване води до страдания и болести в обществото.

Ако жените развиват повече своите женски страни – любов, красота, състрадание, грижа, подкрепа, емоционална интелигентност, раждане, отглеждане и възпитаване на деца, подреждане на уютен дом, ако мъжете развиват повече мъжките страни – финансова интелигентност, изграждане на бизнес, осигуряване на дом и материално благополучие на семейството, положение в обществото, ако правилно текат енергиите между мъжа и жената, обществото ще е здраво и проспериращо. Според мен в училище трябва да има занимания и предмети, които да запознават децата с ролята на мъжа и жената в обществото и в семейството.

Таня и Александър Илиеви

Каква е ролята на компромиса в една връзка?
Компромисът за мен е да се обърнеш първо към себе си и да помислиш, ако не си доволен от другия, къде грешиш първо ти. Да си зададеш въпроса „Как мога да променя собственото си отношение към партньора и към връзката и след това да търся проблема в другия.

Баща ми обича да казва: „Най-лесната работа е да намираш кусури на другите“.

Според мен, за да не се стига до компромиси в една връзка, трябва да има гладко общуване, разговор между партньорите. Да има споделяне, да се гради взаимно доверие, всеки да казва какво чувства и заедно да търсят решения на трудностите, които присъстват неизменно във всяка връзка. Колкото по-осъзнати са партньорите, толкова по-малко компромиси би имало във връзката им.

Какво означава да обичаш някого – извън клишетата?
Да обичаш някого означава да се радваш, че го има на този свят. Да се радваш на присъствието му, да уважаваш личността му, да се наслаждаваш на времето, прекарано с него, да виждаш в него свой учител, да му се възхищаваш, да го признаваш. Да обичаш означава да си свободен да полетиш, да се довериш, да казваш „Обичам те“ първо заради себе си и след това, за да те чуе любимият човек.

Да обичаш означава да си спокоен да разкриеш душата си, без да се страхуваш от отхвърляне.

Да обичаш означава да обичаш другия такъв, какъвто е, а не заради това, което е. Да можеш да обичаш е велико усещане за свобода и щастие.

А трябва ли да обичаш себе си?
Това е много труден въпрос, защото поне нашето поколение не беше чувало израза от рода „обичай себе си“. Това да обичаш себе си започнахме да го чуваме и да мислим върху него едва в последните години, когато станаха модерни десетките семинари за личностно развитие и стотиците книги, които заляха пазара в България. Аз смятам, че да обичаш себе си е фундаментално важно умение и способност и то трябва да се възпитава в децата както в семейството, така и в училище. За да можем да сме в полза на другите, ние първо трябва да умеем да сме в полза на себе си. За да даваме на другите, първо трябва да изградим себе си като личност, за да има какво да дадем на тях. Грижата, вниманието, любовта към себе си водят към здрав, смислен и щастлив живот. Ако всеки поотделно се погрижи да е здрав, успешен и щастлив човек, преди да се втурва да прави другите такива, ние ще имаме едно здраво, успешно и щастливо общество.

Какво представляват консултациите, които започваш да предлагаш?
Консултациите, които започвам, ще са насочени към жени, които имат проблеми във връзките си. Жени, които са умни, интелигентни, успешни в кариерата, но нещастни в личния живот. Жени, които са обръщали много повече внимание на кариерното си развитие, отколкото на това да бъдат жени и майки. Жени, които са сами и не могат да създадат успешна връзка, или такива, които са във връзка, но не се чувстват удовлетворени.

Ще работя индивидуално с тях на живо или по скайп и ще направим програма, която е подходяща за всеки отделен случай. Консултациите ще са много подходящи и за жени, които не са удовлетворени от кариерата си и професионалното си развитие.

Такива, които все още търсят мисията на живота си и такива, които усещат, че имат нужда от промяна.

Каква ще е твоята месечна рубрика в MADAMSKO?
В моята рубрика ще давам съвети на жени за това как да изградят и да поддържат щастливи отношения и щастлив личен живот. Ще решаваме казуси и ще помагам да жените да бъдат обичани и щастливи – съпруги, майки, дъщери, доказани професионалисти, бизнес дами и най-вече Жени.

Ще очаквам с нетърпение въпросите на читателите на следните адреси:
lovementorbg@gmail.com

Таня Илиева

КОЙ ДОПУСНА ДА СЕ ОБЪРКАТ ТОЛКОВА МЪЖКАТА И ЖЕНСКАТА ЕНЕРГИЯ?

Напоследък се питам как се стигна до ситуацията в момента – от едната страна свръх силни жени, борещи се с живота, градящи кариера, развиващи собствен бизнес, отглеждащи и възпитаващи деца, балансиращи между изискванията на светкавично-развиващия се свят и социалния натиск, а от другата – бавни, слаби, оправдаващи се, неможещи да поемат отговорност мъже, търсещи си оправдание защо другите имат успехи, а те – не.

В практиката ми като холистичен терапевт се срещам с толкова много търсещи своята истина хора, които се питат защо попадат на такива партньори или защо ги възприемат по един или друг начин, както на работа, така и в личен план. И започва все повече да узрява отговорът, който и аз за себе си не желая да призная – всички го допуснахме, защото никой не е в своята истинска роля.

А да играем подобия на другите никога не е печеливша стратегия.

Има истини за женската и мъжката енергия, стари колкото света. Женската енергия е подкрепяща, творяща красота, свързваща се с другите, грижовна. Тя не е конкуренция, борба за надмощие, стрес, къртовски труд. Жената получава най-много успехи и радост, когато прави всичко с любов и лекота. В бизнеса си, в семейството си, с другите, женската енергия се лее, докосва, развива, облагородява и носи удоволствие.

Докато мъжете и жените не си влязат в правилните роли, партньорствата ще са по-скоро компромисни, а щастието – нещо като щастие. Мъжката е целеустремена, войнствена, завладяваща, категорична. Мъжът изгражда силата си, когато си поставя цели и ги постига, когато поема отговорности, когато завладява нови висини.

Разбира се, мисля си, че и тук водещата роля ще се падне на жените и просто се надявам да съумеем да приемем и това предизвикателство и да имаме достатъчно сила да излезем от ролите на полу-мъже. Тук не казвам, че жените няма да правят кариера, да имат публична дейност или да изграждат собствен бизнес, а по-скоро приканвам към смяна на позицията, от която ги правим. Ето и няколко стъпки, които можем да направим към подсилването на нашата женска енергия.

Първата стъпка, която жената може да направи към това да си върне женската сила, е да си позволи да бъде жена, осъзнавайки колко мощ и благодат се крие в това. Помислете за жените в историята, променили света, допринесли за мира на Земята, за техния принос в науката, изкуството. Замислете се и как са го направили, какви стратегии са използвали. Войната, насилието, това са мъжки стратегии. Жените успяват през грижата, красотата и любовта.

Втората стъпка към женската сила е да започне да избира всичко, което прави според това дали ѝ доставя радост и удоволствие или не. Всичко, което ни напряга, стресира, товари, отнема от нас силата ни. Ние винаги носим правото си на свободен избор. И в това –също.

Трето, да прави всичко с любов към себе си и към другите, да се стреми да развива, да облагородява, да създава красота и отношения на партньорство.

Когато на ментално ниво е трудно да осмислим и приемем това, просто защото имаме вече много изградени вярвания и убеждения, които ни лимитират и крадат от живота на мечтите ни, често използвам Австралийски цветни есенции или пък кинезиологичен енергиен баланс за разкриване на емоционалните и енергийни блокажи, които ни пречат да отключим женската си сила. Тези два уникални холистични метода подпомагат по фин, но същевременно дълбок и мощен начин всяка от нас в пътя й към извайване на един прекрасен свят, в който сме щастливи, женствени и хармонични себе си.

Ако желаете да научите повече за мен и методите, които прилагам, моля посетете www.deniandonova.com или
www.facebook.com/kletachno.hranene Клетъчно хранене с Дени.

Ако желаете, можете да се запишете на индивидуална консултация на 0878 207 156.

Лучия Джованини с първи уъркшоп в България

На 27-ми юни – вторник София ще е домакин на първия в България уъркшоп на световно признатия експерт по консултативна психология, невролингвистично програмиране и невросемантика Лучия Джованини. Събитието ще се проведе в хотел Маринела (бул. „Джеймс Баучер“ 100).

ИЗЦЯЛО НОВ ЖИВОТ е преживяване с практически упражнения по себепознаване, които помагат да излезем от капана на собствените стереотипи – онези, които ни подтикват към пагубни модели на поведение. С помощта на техниките, които Лучия Джованини е разработила на базата на практическия си опит, ще се научим да разпознавате клопките по пътя към щастието.

Основател на асоциацията BlessYou!, която се занимава с личностно и социално осъзнаване, Лучия Джованини, заедно със съпруга си Никола основава Свободния университет по еволютивно израстване, признат от Международния институт по невросемантика и на Италианския институт по невросемантика.

Лучия Джованини е член на Американската асоциация по психология, обучава в нестинарство, преподава духовен и трансформационен коучинг, работа с дъха, специалист е по техниките на медитация и е бивш модел. По време на честите си пътувания в Азия, Африка, Латинска Америка и Океания се е учила от духовни водачи, предали й уникални техники и методи за себепознание, често пазени в тайна. Затова и работата й се отличава с особена синергия между традиционна психология, мотивационни практики и антични ритуали, а семинарите й са посещавани от хиляди хора по целия свят.

Автор е на бестселърите „Толкова различен живот“ и „Освободи живота си“ издадени на български от ИК „Колибри“ 2015г., както и на книгата „Заслужавам най-доброто“. Нейните книги и обучения са помогнали на много хора да извървят дългия път към промяната в себе си.

Организатор на първия уъркшоп на Лучия Джованини в България е къща за събития Ellinor`s HouseПартньори са SBB Mediaиздателство COLIBRIViewSofiaСвой избор и  Италианска Търговска Камара в България. Комуникационен партньор на събитието е агенция за интегрирани маркетингови комуникации 3CON .

Регистрации за участие може да бъдат направени онлайн през платформата sabitie.bg или на място в Ellinor`s House (София, ул. „Цар Асен“ 33).

Повече информация следете в страницата на събитието във Facebook или на официалната страница: http://lucia-giovannini.blogspot.bg