Пламена Вияреал: „Усмивката е най-важният аксесоар на всяка дама!“

Нова рубрика в MADAMSKO ще ни напътства из необятния свят на модата.

Кои са най-актуалните модни тенденции на годината? Как да направим своя гардероб не само красив, но и функционален? Как да облечем най-красиво своето присъствие в различна ситуация и да се чувстваме комфортно? Как да се научим да изразяваме вътрешния си свят чрез избора си на облекло?

Всяка от нас знае, че именно дрехите са онова наше всекидневно предизвикателство, което може да ни направи още по-красиви и елегантни, да ни отличи от останалите, да ни накара да се чувстваме привлекателни. Не винаги обаче успяваме да бъдем уверени в избора си на облекло и да се погледнем с усмивка в огледалото.

На помощ на всички нас идва младата дизайнерка и създател на бранда AndyVil Пламена Вияреал. Тя стартира модна рубрика в Мадамско и ще следи специално за нас най-интересните акценти в света на модата, ще ни помага с ценни съвети и ще ни вдъхновява с красотата, завладяваща световните модни подиуми.

Коя е лъчезарната Пламена, каква е връзката `и със слънчева Испания и трудно ли е да повярваш в мечтите си ще научим от цветната ни среща с нея.

Здравей, Плами! Вече нямаме търпение да разберем какво си ни подготвила.

Би ли повдигнала леко завесата на твоята рубрика и да ни издадеш поне малко от това, което ни очаква да прочетем?

Всяка от нас безспорно се вълнува от своята визия и именно изборът на дрехи е една от най-основните стъпки в това. Как обаче да изглеждаме едновременно модерно, стилно, подходящо за конкретния повод, но и да запазим собственото си излъчване, понякога е истинско предизвикателство. Затова с моята рубрика се надявам заедно още по-успешно да се справим с него.

Ти си създател и дизайнер на модната марка AndyVil, но би ли ни разказала малко повече за себе си?

Казвам се Пламена Вияреал и съм страстен любител на модата. Още от малка се увличах по рисуването и започнах да посещавам специални курсове, за да развия своите умения. По-късно завърших икономика и започнах да се занимавам с фризьорство, което беше моят начин не само да изразя себе си, но и да съм по близо до модата и света на красотата.  Въпреки това  винаги съм правила дрехи за себе си, които често привличаха вниманието на околните.

Как повярва отново в мечтата си и какви трудности срещна по пътя?

Имах щастието да намеря подкрепа в моите близки, които ми дадоха увереността, че мога да създам моя успешна модна линия. Голяма заслуга в това има моят съпруг, който е испанец. Той беше човекът, който ми подаде идеята и успя да ме накара да повярвам в нея, но му трябваха цели 2 години, за да ме убеди, че ще се справя. 2 години, в които се борех със страховете си, че това е правилната следваща стъпка за мен. Започнах да уча мода във ВСУ „Черноризец Храбър“ и като на всяка дама, която се стреми да съчетава успешно няколко роли – добър професионалист, съпруга, майка, графикът ми е много натоварен. Затова искам да изкажа специални благодарности на преподавателите си за гъвкавостта и разбирането към мен, на майка ми, която ми помага в грижите с децата и, разбира се, на моя съпруг, който ме накара да повярвам себе си и ме вдъхнови да създам AndyVil.

Какво за теб е модата?

Начин да избягам от реалността, да помечтая, да изразя себе си, емоциите си, а защо не дори и да предам скрито послание.

Философията, че „всичко ново е добре забравено старо“ сякаш е създадена за света на модата. В твоите колекции усеща ли се влиянието на модни тенденции в миналото и кои са те?

Разбира се, свободните силуети и блясъкът на 20-те, женствеността на 30-те, елегантността на 50-те, А-силуетите, минитата и закачливостта на 60-те, свободата на 70-те… Всички те дават отражение както в съвременната мода, така и в моите модели.

В какво намираш вдъхновение, създавайки нови дизайни?

Във всичко! Обичам да наблюдавам цветовете в природата, сградите, хората по улиците. Например последната ми колекция е вдъхновена от децата ми.

За кого създава AndyVil облекла? Коя е дамата, която си представяш да носи твои модели, би ли я описала?

Това е дамата, която иска да бъде различна, да се откроява от тълпата, да е елегантна и стилна, да впечатлява, но и държи да се чувства удобно в своите дрехи, препускайки през ежедневните си задължения.

Какви дрехи обичаш да създаваш?

Обичам да правя дрехи, които могат да се обличат през всеки сезон и да се съчетават с базови модели от гардероба ни. По този начин, съчетани по различен начин, могат да ни дадат съвсем нова визия и да ги носим многократно, без да ни доскучават. Като майка на две деца ценя изключително много удобните дрехи и държа тези, които правя, да бъдат именно такива.

В тази връзка водиш ли се в твоята работа от принципи, които имат потенциала да променят модната индустрия, например slow fashion?

Да, абсолютно! Политиката на много от големите модни брандове е насочена към непрекъснатото създаване на нови колекции и модели с цел да ни накарат да купуваме все повече и повече. За съжаление се превърнахме в консуматорско общество и смятам, че вече сме толкова претрупани с вещи и дрехи, които използваме закратко и след това изхвърляме, без изобщо да се замисляме каква вреда нанасяме върху планетата по този начин. Мисля, че отдавна е време да спрем със свръхпроизводството и намирам отговора на модната индустрия към този проблем в създаването на по-малко модели, но те да са естествени, качествени материи, рециклируеми материи. Аз се стремя към това и се опитвам да създавам добре обмислени модели с възможно най-добрите кройки, които да бъдат част от гардероба ни за по-дълго дълго време. Да могат да се носят по различни поводи и по различни начини, без да ни омръзват и да бързаме да ги сменим с нови.

Повечето дизайнери си спомнят с усмивка и приятна емоция за първия си модел, кой беше твоят?

Мисля, че това беше балната ми рокля. Имах ясна представа в съзнанието си как бих искала тя да изглежда и изобщо не ми е минавало през ума да си търся рокля от магазин, а направо отидох при шивачка, избрах плат и я направихме.

Какви са твоите професионални предизвикателства за 2020 година?

Отново ще направя препратка към принципите на slow fashion, които наистина са много важни за мен и са част от мисията на AndyVil. Ще продължаваме да вървим в тази посока и през настоящата година. Бих искала да успеем да сменим изцяло не само материите на дрехите, но и опаковките, етикетите и всичко, което е част от производствения процес на една дреха. Искам всеки един елемент да е възможно най-безвреден за околната среда. В забързаното ежедневие забравяме, че времето да мислим за утрешния ден е сега и за съжаление не оставяме на нашите деца най-добрата среда за живот. Затова планираме да подкрепим различни кампании, свързани с опазването на околната среда и защитата на изчезващи животински видове с процент от нашите продажби.

Чудесно е, че има производители, които мислят по този начин. Всяка дори малка стъпка в тази посока е наистина важна. За финал ще ни споделиш ли какво според теб не трябва да забравя една дама, която държи на външния си вид?

На първо място жената трябва да бъде уверена в себе си и за мен усмивката е най- важният аксесоар на всяка дама. Дами, бъдете винаги с гордо изправени глави и винаги носете усмивките на лицата си!

Очаквайте съвсем скоро и първата интересна тема, която е подготвила Пламена Вияреал. Дотогава можете да споделяте какво ви вълнува в света на модата и искате да видите на страниците на  MADAMSKO на editors@madamsko.com

Емоционалната интелигентност – през възпитание до сфери на използване

Повече за конфаренцията седмица на Емоционалната интелигентност разказва д-р Антонина Кардашева.

Емоционалната интелигентност има наследствен характер и в тази връзка са проведени много изследвания. В резултати от проведени генетични изследвания с еднояйчни близнаци, отгледани от приемни родители, се доказва, че личностни характеристики на близнаците като самодисциплина, придържане към нормите, стремеж към постижения и компетентност, не зависят от социалните условия, а то генетичната предразположеност.

Резултати от други изследвания доказват, че високите нива на Емоционална интелигентност предопределя удовлетвореността от живота на хората и намалява преживяването на негативни ситуации. Още повече, Емоционалната интелигентност е свързана с честа употреба на адаптивни техники за справяне със стреса /промяна на среда, нови решения, ново поведение/ и по-рядкото използване на маладаптивни техники за справяне, като пушене, пиене на алкохол, приемане на успокоителни лекарства.

Емоционалната интелигентност като меко умение може да се да се развива, надгражда в различни условия. Затова управлението на емоциите в бизнес средата е тема на тренинги и обучения, в които всеки трябва да премине.

Отговорът на въпроса за днес много хора не се чувстват професионално удовлетворени е в очакванията за бърз професионален растеж, висока заплата и кариерно развитие. Тези очаквания не могат да се удовлетворят без личността да премине през различни процеси, характерни за всяка бизнес среда. Удовлетвореността е резултат от постигане на цели, от лични постижения и задоволяване на потребностите от растеж. В епохата на парите, често моделите на поведение от медии, изкуство, шоубизнес понякога изкривяват представите за реалност. Другата причина е дигитализацията и бързите комуникации, виртуални организации, намалената жива комуникация и обмен на човешки емоции, а не емотикони.

Тъй като технологиите са проявление на нашата цел да постигнем повече с по-малко, техният напредък се ускорява по-бързо и по-бързо по експоненциален начин. Този вид растеж е труден за разбиране и предвиждане за човешкия мозък, оставяйки повечето от нас да не са наясно със сегашното състояние на технологиите за изкуствен интелект и тяхното ускорено развитие. Мнозина биха могли да бъдат изненадани от скоростта на промяната, свързана с това явление, главно в това как ще организираме нашето общество и икономика. Човешкият труд, дори и висококвалифицираният, ще бъде изправен пред предизвикателствата на автоматизацията и изкуствения интелект, принуждавайки работодателите и служителите да преразгледат своите роли, да започнат да управляват по ефективно емоциите си, поведението си и отговорности. В този процес човешкото его и осъзнатост трябва да се адапритра.

Питали ли сте се защои са негативни българите?  Негативизмът ни е провокиран от неяснотата, която все повече се увеличава, от социалните фактори, от усещанията за намалено щастие и успех. В едно изследване за нивото на психическа устойчивост и негативни очаквания, данните сочат, че ние като нация сме склонни да очакваме да ни се случат негативни събития повече, отколкото позитивни. Тези резултати отнесени към темата за Емоционалната интелигентност насочва към склонност към песимизъм и намалено благополучие, а както обясних по-горе към намалена Емоционална интелигентност.

Емоционалната интелигентност има отношение към всички сфери от живота ни, защото ние хората имаме много добре развита втора сигнална система в нашите мозъчни структури. Нашият мозък е проектиран да функционира чрез две съзнания – рационално и ирационално /емоционално/. Балансът между тях зависи от нивото ни на самоосъзнаване кога да използваме разума си и до колко може да се доверим на емоциите си.

Емоционалната интелигентност в бизнес средата има отношение към вземането на решения, към стратегическите лидерски умения, към уменията да преговаряме, да комуникираме, да убеждаваме чрез аргументирано мнение, да управляваме екипи и да ги мотивираме. В бизнес средата Емоционалната интелигентност изключително приложима при управлението на хората, защото много често емоционалните послания затвърждават или провалят успеха на мениджърите.
Седмицата на Емоционалната интелигентност в София – Първата международна конференция на 15.04. и тридневно сертификационно обучение в периода от 16.04. до 18.04.

Д-р Антонина Кардашева

Основател и Изпълнителен директор на Фондация за развитие на Емоционалната интелигентност

Управляващ директор на консултанска компания Smart Strategies Ltd

Национален координатор за България към Международното общество по Емоционална интелигентност, Ню Йорк, Сащ (ISEI, http://www.emotionalintelligencesociety.org/boards-committees/)

Хоноруван преподавател в Нов Български Университет, София, България

Разбирането и осъзнаването на емоциите е нашата емоционална интелигентност

Повече за конфаренцията седмица на Емоционалната интелигентност разказва д-р Антонина Кардашева.

Терминът „емоционална интелигентност“ е определен от Американското дружество по диалектика през 1995 година като най-често използвания в научно-популярната литература. Емоционалната интелигентност често се определя като познавателна способност, като социална компетентност или личностна характеристика.

В последните 15 години този термин намира много широко социално приложение в различни сфери – образование, медицина, организационно развитие, икономика, политика, психология, бизнес и междуличностни отношения.

Темата за Емоционалната интелигентност е много актуална в момента. По мои наблюдения върху събитията в света, мога да кажа, че 2019 година се очертава като година на конгреси, конференции и събития, посветени на Емоционалната интелигентност.

В тази връзка като учредител и изпълнителен директор на Фондация за развитие на Емоционалната интелигентност в България имам удоволствието да ви поканя да вземете участие в събитията през Седмицата на Емоционалната интелигентност в София – Първата международна конференция на 15.04. и тридневно сертификационно обучение в периода от 16.04. до 18.04.

Разбирането и осъзнаването на човешките емоции – нашите собствени и емоциите на другите хора е свързана с умението да реагираме по най-подходящ начин на събития, ситуации и комуникация с хора. Знанието ни за начина, по който възприемаме, обработваме и управляваме емоциите в ежедневието ни се определя като Емоционална интелигентност. Тя има отношение към възприятията ни за щастие, оптимизъм и нивото на нашата самоосъзнатост. Нашата самооценка и самоуважение зависи от нивото на Емоционалната ни интелигентност. Самоуважението е увереност в личния успех, убеденост в качеството на личните постижения, добро самочувствие и позитивна оценка за себе си. То е много важна характеристика от личността на мениджъра и ролята, която той изпълнява в своята бизнес среда.

Емоционално интелигентните хора имат реалистична представа за своите компетентности, умения и ресурси, чрез които управляват живота си и вземат решения. Една от много важните характеристики на хората от бизнес средата е асертивността /настойчивостта/, с която да отстояват целите и решенията си, да аргументират мнението си, да преговарят и печелят позиции, клиенти и бизнес партньори. Именно настойчивостта като компонент на Емоционалната интелигентност е умението чрез логична, а не емоционална аргументация, да предлагаме и защитаваме бизнес позицията си.

Усещането ни за благополучие е пряко свързано с нашите възприятия за успех, просперитет, здраве и развитие. Бизнес мениджърите биха били много успешни ако първо възприемат себе си като благополучни и след това, подпомогнат и процесите и хората в компаниите им да се почувстват такива. В модерния бизнес свят, ако хората в компанията са щастливи и благополучни, това се дължи изцяло на емоционалната интелигентност и зрялост на управленският екип, който е осъзнал необходимостта да допринася за развитието и психичното здраве на хората.

Емоционалната интелигентност определя качеството на комуникацията ни с хората, нашата стресоустойчивост и адаптивност. В зависимост от нивото на нашата Емоционална интелигентност, ние можем сами да мотивираме собственото си поведение, без да чакаме външни стимули, можем успешно да регулираме емоциите си като реагираме без импулсивност.Тя е пряко свързана с емпатията, която проявяваме към хората около нас, доколко сме склонни да им помогнем, да ги вдъхновим да се развиват и подкрепим в трудни ситуации. В този аспект в бизнес средата все още е необходимо да се осъзнае, че именно умението да се управляват емоциите на хората е основният фактор за намаляване на стреса, управление на времето и развиване на позитивни колегиални отношения.

Емоционалната интелигентност има отношение и към социалното съзнание на хората – доколко те спазват социалните, организационните, екипните правила и принципи, норми и етични отношения, доколко са лоялни, неподкупни и могат за поддържат нерегламентирани отношения с рискови групи от хора. Хората със социално съзнание са успешни при изпълнението на различни професионални роли, независимо от характера на конкретната дейност или мястото на позицията в йерархичната структура на организацията, те са позитивни в комуникацията си, енергични и успешно поддържат социални мрежи чрез ефективни комуникативни умения.

Самоконтролът е още една характеристика, пряко свързана с Емоционалната интелигентност. Самоконтролът при мениджърите зависи от нивото на тяхната спонтанна рефлексия или висока ситуативна устойчивост. В основата на самоконтрола е основният механизъм – управление на емоциите.

Емоциите регулират човешкото поведение. Благодарение на способността им да взаимодействат с останалите психични процеси, психични състояния и качества, нашето поведение се променя по определен начин. Емоциите са проекция на индивидуалното психично състояние. Затова при една и съща ситуация в зависимост от емоционалната си зрялост, хората реагират чрез различно поведение – висока самоконтролираност или импулсивност, избухливост, експанзивност, афективност.

Емоциите се съхраняват в паметта ни и имат история. Хората опознават емоциите си преживявайки различни ситуации. Знанието за нашите емоции може да се определи като Емоционална интелигентност, а мъдростта, чрез която управляваме емоциите си определяме като Емоционална зрялост. Постигането на ниво на мъдрост е цялостен процес. Той изисква достигане до знанието за видовете емоции и идентифициране на механизма на преработка. Процесът на осмисляне и осъзнаване как да се управляват емоциите се базира на опита и спомена от различни емоционални преживявания. А за да може дадена личност да изгради умения и мъдрост да ги трансформира е необходимо да поработи върху историята на своите вярвания, убеждения и самосаботажи.

Емоционалната зрялост се фокусира върху нашата емоционална история. Началото естествено е в периода на детството и се формира основно  при взаимодействието с родители, учители, приятели, и т.н. Всеки човек има различно ниво на емоционална зрялост. Нивото на емоционална зрялост е един от най-важните фактори при определяне на способността на хората да се справят със стрес, трудна ситуация, ефективно да общуват, да се развиват, да направят избор в условията на дилема.

Логично е да определяме хората, които имат изградени умения да разбират и управляват емоциите си, като Емоционално зрели. Емоционалната зрялост им дава възможност да създават живота, който желаят. Емоционално зрелите хора определят успеха си чрез термините на личностните си ресурси и компетентности. Те имат ясни жизнени цели и ориентация, се стремят да ги постигнат. Емоционалната зрялост се открива чрез конкретни мисловни и поведенчески модели.

В тази връзка, високото ниво на Емоционална интелигентност не означава непременно, че сме достигнали до Емоционална зрялост. Чрез Емоционалната зрялост личността реално демонстрира умение да използва знанието и опита си за нивото на своята Емоционална интелигентност.

 

Решение за промяна и лична мисия – полезност

Борислава Киркова е сертифициран коуч по програмата на Noble Manhattan Coaching – една от трите водещи в света компании, които обучават в коучинг умения. Работи повече от десет години в голяма международна компания, 3 от тях в Германия в отдели Маркетинг и продажби за ЕМЕА. Кариерата ѝ продължава по различни проекти в Румъния, Полша и Швейцария. Опитът, насъбран през всичките тези години и пряката ѝ работа с мениджъри на високи нива, различни екипи и проекти, собственици на фирми, я води до решението за промяна. Липсата на лично време при по-голямата част от хората на ръководни позиции, както и липсата на екипен дух за сметка на строгите индивидуалисти в екипната работа, са сред факторите, които я мотивират да търси друго развитие, така че от една страна да бъде полезна, а от друга удовлетворена от това, което прави. Пътят я отвежда до коучинга, НЛП-техниките и тренингите за успешни родители. Днес Борислава Киркова е регионален директор на новосформиралия се консултативен борд на Алфа Груп Интернешънъл в София.

Continue reading „Решение за промяна и лична мисия – полезност“

Boutique Dream Clothes – Second Hand

MADAMSKO започва нова рубрика, в която ще представя идеи и проекти, които са вдъхновяващи за всяка от нас и можем да последваме с усмивка и леко намигване! Защото вярваме, че всяка добра идея се нуждае от своята сцена, за да полети. Започваме с две много интересни дами – Петя и Мария и техния проект Boutique Dream Clothes …

Нека преди всичко се представя – казвам се Петя Щуркова и заедно с Мария Велкова сме основатели на проекта ,,Boutique Dream Clothes – Second Hand”. Самата идея се зароди съвсем спонтанно, започнахме да продаваме дрехи купувани от разпродажби и продавани на изключително ниски цени, самият проект има за цел да даде възможност на повече млади хора да носят дрехи от високо качество на достъпни цени.

Всичко стана един ден, когато просто решихме да се занимаваме с нещо по-различно от ежедневната рутина и така на шега, нашият онлайн магазин потръгна започнахме със съвсем малко количество дрехи предимно по-младежки, организирахме всичко със страница в Instagram. Първият ден, почти всички артикули, до края на деня бяха изчерпани. не мога да опиша вълнението, което изпитахме защото го правихме със желание и удовлетворение от резултата. Бяхме на ясно, че няма да направим огромна печалба, стигаше ни благодарността на клиентите. За всяка една дреха отделяме изключително много внимание да бъдат чисти и запазени.

Постепенно започнахме да набираме все повече клиенти, полагаме изключително внимание за тях, като се допитваме до тяхното мнение какви дрехи предпочитат, какво биха искали да получат. За лоялните клиенти имаме специални подаръци, всичко, което може да зарадва един човек и да го накара да се почувства специален. До момента имаме само дамски дрехи, но вече имаме в наличност детско и мъжко облекло, което в най-скоро време ще бъде пуснато в нашата онлайн страница, всяка една дреха е подбрана според последните тенденции, така че нашите клиенти да бъдат задоволени максимално. С цел развиване на нашия проект имаме идея да пуснем в най-скоро време и фирмени торбички с логото на нашия магазин.

Искам да издам и още една идея, която много силно се надявам да бъде осъществена в най-скоро време, ще бъде пуснато и естествено арганово олио за дамите, като един продукт търсен и много използван.

Желанието ни е да достигнем високи върхове, защото всяко нещо е направено с желание е успех!

Intagram/boutique_dream_clothes

Можем ли да се противопоставим на предопределеността на гените?

снимки: личен архив

Когато се заговори за гени обикновено си мислим, че това е нещо като съдба, нещо, което не можем да избегнем, план, който поколенията назад са написали за нас. Много често се примиряваме с различни лоши ситуации, оправдавайки ги с гените и отказвайки се да се справим с тях. Даденост ли е здравето ни? Може ли то да подлежи на планиране и изграждане? В състояние ли сме да планираме продължителността на живота си и това как да го изживеем?

Лутайки се в тези въпроси се срещнах с Боряна Герасимова. Стилна и духовна жена, чийто живот я завърта в странна въртележка още от крехките 26 години, когато получава диагнозата РАК. Днес, тя е емблематично лице в България, когато се заговори за сила на духа, но и за силата на гените. Гените, защото Боряна избира посоката на превенцията на социално значими заболявания с помощта на генетични изследвания. Предприемач в сферата на персонализираната медицина  и лектор по теми, свързани със здравната интелигентност и информирания избор в грижата за здравето, днес Боряна приема за своя кауза ранната превенция на заболявания и подобряване на качеството на живот. Съосновател и до скоро изпълнителен директор на NutriGen, по настоящем продължава дейността си независимо.

Според Боряна целта на генетичните изследвания е да получим информация, която да ни помогне да полагаме високоефективна грижа за здравето си. През 2017 г. тя е сред финалистите на националния конкурс за млади бизнес лидери Next Generation, организиран от медиите „Капитал“ и „Кариери“.

Едно момиче на 26 чува страшната диагноза РАК. Не мога дори да си представя шокът, страхът и може би отчаянието. От къде намери сили да се бориш? Сигурно вече си уморена да разказваш тази история, но все пак – живеем във време, в което сякаш всеки трети, когато познаваме е покосен от диагнозата, някак си е плашещо ….

Наистина, броят на онкоболните се увеличава все повече и вече трудно се намират хора, които да нямат подобна история в семейството си. Ракът е на второ място по причина за смъртността в страната, и за съжаление много хора, чувайки тази диагноза, все още я възприемат като смъртна присъда.

Когато бях на 26 години, вече имах успешна кариера в IT сферата, бях доволна от професията си и не планирах някаква сериозна промяна. Но линията на живота ни е толкова крехка – може да се промени от една раздяла, катастрофа, загуба на близък, или както беше в моя случай – диагноза.

Пролетта на 2010 г разбрах, че имам рак на лимфната система, който е направил 11 см тумор в гръдния ми кош. Последва тежко, но за щастие успешно лечение. Периодът след излекуване не беше по-лек. Предстоеше ми завръщане към живота, изграждане на здравето ми от нулата и търсене не само на отговори, но и на смисъл да продължа напред. Диагнозата рак е изключително тежка за психиката – животът продължава, но със сянката на болестта, която може неочаквано да се завърне и наново да анулира мечтите ти.

Знам, че погледнато от страни, хората, преминали това заболяване изглеждат като герои. Според мен е така, защото почти не се говори за това, което се случва с психиката и душата на тези хора. Диагнозата рак води до счупване линията на живота и траур по изгубеното здраве. Страхът, отчаянието, безсилието, паниката, самотата и гнева са ежедневни спътници.

Никога не съм възприемала преживяното като някакъв подвиг или успешна битка, за която съм намерила много сила. Знам много добре, кое ме движеше напред обаче – вярата, че не съм безсилна, че имам контрол върху здравето си. В продължение на години променях, каквото беше в сферата ми на влияние и можеше да ми помогне да се възстановя и запазя здрава – хранене, начин на живот, двигателна активност, психика. Непрекъснато четях и събирах информация за това какво би ми помогнало да се грижа за себе си още по-ефективно. Когато човек е поставен в подобна ситуация, той няма много възможности пред себе си – имаш заболяване, ако искаш да се излекуваш, правиш каквото е възможно за теб. От нас зависи как ще реагираме на тази ситуация и какво ще направим.

Какъв човек си извън публичността и обществената роля, с която те познаваме?

Аналитичен, любознателен човек, с много черно чувство за хумор. Понякога толкова задълбавам в детайли и оглеждам ситуацията от всички страни, че взимането на решения става безкраен процес. Обожавам планината и тишината, и съм по-скоро интровертна натура – публичните участия определено не са стихията ми. В професионален план ми е много важно работата ми да има смисъл и принос. Старая се да бъда добър слушател, и да съм вярна на каузите, принципите и на приятелите си. Не понасям лъжите и манипулациите и когато разбера, че съм във взаимоотношение, което ги толерира, го прекъсвам – било то с бизнес, екип или човек.

Дълбоко ценя както своята свобода, така и свободата на околните. Това включва и начинът, по който са избрали да живеят живота си. Имам страст към ботаниката и готварството, различни видове чай и колекционирам чаени чаши. Тъй като имам две любопитни котки, колекцията ми редовно бива редуцирана!

За какво мечтаеш?

С времето мечтите ми станаха доста практични, реалистични и изгубиха фантазийната си, девическа нотка. Не мечтая да променя света, осъзнах, че в рамките на един живот дори да реализирам част от потенциала си като човек е немалко постижение. Много ми се иска да работя с хора, с които споделяме общи ценности и принципи, тъй като това се оказа много по-трудно, от колкото очаквах. Мечтая за повече лекота и хармония в живота си – до толкова, че да мога да работя по каузата си, но и да имам достатъчно време за важните ми хора, за себе си, за четене и експериментиране. До момента работата ми винаги е била всепоглъщаща, а това има своята немалка лична цена.

Мечтая да имам къща с двор извън града, където да отглеждам редки сортове растения. Да обикалям света и да изкачвам планини.

Не мечтая да съм здрава, а го планирам активно. По-скоро мечтая да спре да се появява въпросът „Ами ако се върне ракът?“ с неизбежно последващата го паника.

Според мен светът лекичко се променя сякаш независимо от технологиите или въпреки тях, но в посока близост между хората, повече осъзнати отговорности за живота, повече духовност. Вярваш ли, че ако всеки от нас осъзнае необходимостта от здравословен живот ще направим целият свят по-добър?

Мисля, че този процес на сближаване на хората и осъзнатост се случва и благодарение на технологиите. По-лесно е от всякога да се свържем с хора и общности, които споделят нашия поглед върху света, а заедно с тях се учим и израстваме по-бързо. Цялата дигитализация доведе често срещаното рязко налагане на „дигитален пост“ при много хора, защото направи нуждата от стойностни отношения и духовност много по-осезаема. Даде контраст. А колкото до осъзнатата необходимост от здравословен живот и изграждането на по-добрия свят – връзката е налице.

Здравословният живот включва и поддържането на чиста околна среда, тъй като няма как да бъдем здрави индивиди, ако функционираме в болна и токсична система. Превръща ни в отговорни за себе си и средата си хора, които не винят външни фактори за успехите и неуспехите си, а действат.

Ако искаме да се сдобием с по-здрав и продължителен живот, няма как да премахнем и социалния фактор. Наскоро завърши изследване на Harvard Medical School, продължило 75 г. и целящо да открие най-големите фактори за качеството на живот на хората. Резултатите му бяха изненадващи. Най-голямо значение за здравето и продължителността на живота ни има не какъв доход имаме, колко сме популярни, как живеем, а качеството на отношенията, които изграждаме с хората около нас. Повече взаимност и подкрепа, и по-малко самота. Каква по-добра първа стъпка за промяна към по-добър свят бихме искали да имаме, от тази?

Да, наистина, всъщност промяната започва от нас самите и от това, което пренасяме във взаимоотношенията си. Излизайки от клишето „здравословен живот“, какво за теб означава да живееш с осъзната грижа за собственото си здраве? Защо ни е нужно това?

Много е страшно да си все още човек в активна възраст, а да си рухнал. Да осъзнаваш, че правиш някои неща за последен път, защото с времето са ти ставали все по-трудни и непосилни. Нека отложим това колкото се може повече. Да живеем с осъзната грижа за собственото си здраве е да знаем какво да правим днес, за да си увеличим шанса да сме здрави и след 10, 30, 50г. Да взимаме информиран избор за себе си и да влагаме усилия в превантивна грижа. Специалистът е експерт за здравето на популацията, но на нас се полага да сме експертите за собственото си здраве.

Колкото и да ми се иска да беше другояче, здравето не е даденост или нещо, което ни се полага изначално.

Опазването, възстановяването и планирането му са наша лична мисия и отговорност. Здравето ни има определена продължителност – това е периодът от живота ни, по време на който сме в добро здраве и все още не страдаме от болестите на старостта. Целта на тази грижа на първо място е да ни помогне да удължим продължителността на здравето си, а това е равносилно на подобряване на качеството на живота ни за по-дълго време.

Променила си много от навиците си през годините с идеята да си здрава и да бъдеш полезна на повече хора. Как те промени това като жена?

Когато се разболях, аз все още бях момиче. С очакванията на девойка, наивността, илюзиите,  идеята, че някой отвън ще се погрижи за нуждите ми. Бях доста вироглава и неприемаща, все исках по моя начин да се случват нещата. В рамките на 2-3г след болестта много бързо израснах, интензивно натрупаният житейски опит до голяма степен допринесе за това.

В нито един друг период от живота си не растем толкова бързо, колкото когато страдаме.

В процеса на това израстване променях и продължавам да променям не само навиците, свързани с грижата за здравето ми, но и навиците за начина, по който възприемах себе си, средата си и ситуациите, в които ме поставя животът. Станах много по-мека в подхода си за въздействие, защото осъзнах, че насила няма как да помогна на никой. Единствено с даване на възможност за избор и с личен пример. Грижата за себе си ми помогна по-добре да се свържа както с физическите, така и с емоционалните си нужди. Когато спрях да ги отхвърлям се научих как да ги удовлетворявам своевременно. Част от тези нужди са свързани със себереализация, развитие на талантите ми, нужди да се заявя и да отстоя позиция. Това силно повлия и женствеността ми. Сякаш промяната на външен вид стана много по-видима – пуснах си дълга, коса, взех си рокли, флиртувах с живота. Развитието на женствеността ми е част от грижата за мен самата.

И основна част от същността ти 🙂 Предприемаческия ти дух обаче не почива и ти успяваш да превърнеш личната си битка в лична кауза. Тази твоя кауза последните години е да популяризираш превенцията на социално значими заболявания с помощта на генетични изследвания – инструментите на персонализираната медицина. Можем ли да се противопоставим на предопределеността на гените?

Генетичните изследвания в сферата на нутригенетиката и нутригеномиката  разглеждат взаимодействието между генома ни и факторите на средата. При този вид генетични изследвания не става въпрос за противопоставяне на гените. Целта е да получим информация, която да ни помогне да полагаме високоефективна грижа за здравето ни. Било то превенция на редица заболявания, нормализиране на теглото, намаляване на травми при спорт – ползите са много. Генетичните изследвания са поредният инструмент в работата на специалистите, който дава незаменима информация за начина, по който функционираме и къде има рискове, които е желателно да държим под око.

Например, ако разбера, че не мога да метаболизирам добре някои витамини, мога да започна да ги взимам като добавка. Ако метаболизмът ми на мазнините не е добър, ограничавайки ги, това ще ми помогне за регулацията на теглото ми. За някои от нещата няма да имам начини, с които да въздействам – но най-малкото ще знам, че трябва да ги проследявам редовно и да ходя на по-честа профилактика.

Така дори да възникне проблем, ще мога да реагирам възможно най-рано, докато все още е лечим.

Много често съм виждала хора, които използват генома си за оправдание. „В нашето семейство сме по-едри, в нашето семейство болест Х е нормална“… Това е оправдателен и обезсилващ мисловен модел. Теглото ни, здравето ни зависят от сложен пъзел, който включва не само гени, но и средата ни и начина ни на живот. Имаме много лостове, с които можем да влияем, стига да имаме желание и дисциплина за това. Много силен довод за действие за повечето родители е, че предаваме на децата си не само гените си, но и личният си пример, свързан с начина, по който живеем. Променим ли нашето поведение даваме шанс на децата ни да приемат благотворен за тях модел на поведение и да бъдат много по-здрави, въпреки заболяванията, които имаме в рода.

Какъв е фокусът ти днес?

Фокусът ми остава в повишаването на здравната интелигентност на обществото, като това включва не само конкретни решения за информиран избор, но и обучения как да планираме по-добре здравето си. Здравето не само се пази, то подлежи на планиране и изграждане. За съжаление по-голямата част от хората не знаят как да се грижат за себе си по начин, който да допринася за добро здраве.

Един от най-важните и болезнени уроци от първия ми проект NutriGen е, че ако искам една кауза или бизнес да просъществува, трябва да създавам партньорства само с хора, с които имаме сходни ценности, принципи и морал. Вярвам, че това тепърва ще ми помогне да развия идеите си в още по-голям мащаб. За това продължавам самостоятелно работа в сферата на персонализираната медицина и превенцията на социално значими заболявания.

В момента надграждам услугата за генетични изследвания с набор от изследвания в контекста на функционалната медицина. Тя е превантивен, холистичен и индивидуализиран подход към здравето, който има за цел да подобри качеството на живот и да предотврати заболявания.

За функционалната медицина се говори, че е част от бъдещето на здравеопазването. Принципите и подходът ѝ са се развили, за да отговорят на съвременните здравни нужди на обществото. Те, в комбинация с генетичните изследвания, ще дадат много по-пълна и работеща картина както на всеки, който се грижи за здравето си, така и на специалистите, които работят с него.

Междувременно започнах и много важен за мен проект – създаването на програма за промяна на начин на живот на онкопациенти и техните близки.

Целта ѝ е подобряване на качеството на живот и по-ефективна грижа за повлияване и превенция на хронични заболявания. Програмата ще включва изграждане на препоръчителен режим на начин на живот (хранене, хранителни добавки, движение) с възможност за проследяване и подпомагане в процеса на създаване на нови навици, и прилагането на този режим в ежедневието. В момента съм в период на търсене на финансиране за проекта и събиране на екип от специалисти, с които да разработим методологията, която ще бъде следвана.

С Боряна можете да се свържете през личния ѝ сайт www.boryanagerasimova.com

Само през любовта жената може да бъде щастлива, обичана и уважавана

снимки: личен архив

Тя е Таня Илиева и още от дете мечтае да бъде учителка. Израства в гр. Плевен, а на 18 г. вместо в желаната “Педагогика” е приета да учи инженерна специалност в Русенския университет. Причината – грешно попълнени кандидатстудентски документи. От вълшебния свят на литература и стихове попада в строгия свят на висшата математика и инженерните науки. Днес казва, че именно това е било първото голямо изпитание в живота ѝ. Пет години по-късно се дипломира като Магистър по “Компютърна техника”, специалност “Изкуствен интелект”.

На 21 години Таня излиза от университета омъжена, с бебенце на 9 месеца, което е с диагноза „изоставане в нервно-психическото развитие“. Връща се в Плевен и започва работа в неправителствена организация – сдружение на общини. Така попада в света на проектите и грантовете. Скоро след това се премества в София. Специализирала е в САЩ, Холандия, Унгария, Париж, Словакия. Завършва втора магистратура “Публична администрация” във Великотърновския университет. През 2012 г. създава своя консултантска компания “Евроконсулта”, която и до днес разработва и управлява европейски проекти за частния бизнес, НПО и общини.

Таня споделя, че изкуството да балансира успеха в личния и професионалния си живот е едно от най-големите  ѝ постижения. Развивайки се като професионалист, никога не забравя себе си. Никога не забравя и нуждите на своето специално дете – прекрасната дъщеря, която я научава на безрезервна любов, състрадание и подкрепа. Въпреки трудностите тя ражда още едно дете и създава ново семейство с човек, който я вдъхновява, мотивира и развива.

Днес е една щастлива и успешна жена на 42 години, обичана съпруга, майка на две деца и добър професионалист. Следва сърцето си и изучава магистратура по “Позитивна психология” в Пловдивския университет. Готова е да споделя опита си и да направи успешен всеки човек, който е готов да ѝ се довери. Започва да консултира жени и мъже за това как да изградят успешна връзка. Нейната страница LoveMentorBG дава ценна информация за това как да намерим пътя към себе си, как да оценим силните си страни, как да намерим подходящия партньор, как да изградим вълнуващи и трайни любовни връзки, как да създадем щастливо семейство или как да намерим мечтаната работа.

Таня Илиева започва авторска рубрика в MADAMSKO

Таня и Александър Илиеви

Интересен и пъстър е пътят ти и в женска, и в професионална светлина, кога реши, че имаш какво да дадеш? Кога избра да си даваща?
Още когато бях на 18 и се чудех каква специалност да избера в университета, осъзнах, че най-много ме привличаше педагогиката. Много ми вървеше литературата в училище, пишех хубави теми, обичах да анализирам и с радост отидох на изпита по български език и литература в университета. Обичах да пея, да рецитирам и исках да бъда учителка в детската градина или в начален курс. Тази детска мечта показва стремеж към това да давам, да обгрижвам и да помагам. Независимо че вместо начален учител станах компютърен инженер(!), откакто се помня аз съм същия грижовен, даващ и помагащ човек и досега. И все още не е късно да стана детска учителка

Помниш ли най-трудния си момент?
Най-голямото изпитание за мен като жена и като майка беше раждането и отглеждането на дъщеря ми. Тя изоставаше в развитието си спрямо другите деца и през всичките 20 години, откакто сме заедно, тя е мой голям учител. Най-трудният момент беше, когато изпадна в кома, докато беше в детската градина. Беше на 6 години и докато чакахме в болницата становището на лекарите, не знаехме дали ще живее, дали ще се възстанови, дали ще ни познава, дали ще има нормален живот изобщо. Бях само на 22 години, когато тя се роди, и се изправих лице в лице с изпитанието да се бориш за здравето, щастието и равния шанс за детето ти.

Какво научи от него?
Нито за миг не съм спирала да вярвам, че дъщеря ми е най-прекрасното дете на света. Толкова много съм я обичала и съм вярвала, че тя ще има щастлив живот, че чак се чудя откъде съм имала сили да сторя толкова много за нея. Тя израсна като едно лъчезарно, общително, добронамерено дете, с много приятели. Вече е красива млада дама, която си прокарва постепенно път в живота.
Това, което ме крепеше и ми даваше сили, беше вярата, която съм имала в доброто, в добрия изход от всяка ситуация. Дори в най-тежките моменти съм се чувствала благословена с това дете, което ме научи на безрезервна любов, щастие и радост. Благодарна съм на Бог, че ми изпрати Йоанка, дори често й казвам и на нея колко съм й благодарна, че ме е избрала за своя майка.

Таня Илиева и дъщеря ѝ Йоанна

А най-щастливия?
Толкова много са щастливите моменти, че ми е трудно да кажа кой е най-щастливият. Понякога, когато съм сама в колата или когато си лягам вечер, си говоря тихичко и благодаря на Бог за всичкото добро, което ми изпраща в живота. Всяко мое желание, всяко мое намерение дотук се сбъдна. Имам всичко, което съм искала, като някаква магия е. Истината е, че много старание и усилие полагам ежедневно (и винаги е било така), за да заплатя за това щастие. Както се казва, „в живота всеки получава това, за което е платил“.

Какво си запази от него?
Запазих си непрестанния стремеж да „подобрявам нещата“, както казва за мен съпругът ми. Запазих си вярата, че ние можем да имаме живота, за който мечтаем, стига да работим за него, да правим правилните стъпки към тази мечта, а не да стоим и да чакаме нещо хубаво да ни се случи.

Таня Илиева

Жената винаги е била поставяна в три основни рамки – жертва, майка, еманципирана кариеристка. Съгласна ли си с тези етикети? Толкова ли са прости нещата ?
Жената е велико чудо. Жената е интуитивна, знаеща, можеща, действена, правеща, обичаща и какво ли още не. Жената става жертва, майка или еманципирана кариеристка, когато е нарушен принципът на даването и на получаването на любов в живота й. Не говоря за любов към работата или към детето, говоря за любов към партньора, към мъжа да нея.

Само през любовта жената може да бъде щастлива, обичана и уважавана. Но тя трябва отрано да се научи както да дава, така и да получава любов.

Най-важната й роля в живота, която й е дадена от Бога не е нито на жертва, нито на майка, нито на еманципирана кариеристка. Най-важната й роля е да бъде жена!

Вярваш ли, че мъжете са от Марс, а жените от Венера?
Да, категорично! И се надявам да остане така! Еманципацията на съвременното общество изравни ролите на жените с мъжете, но това е в противоречие с природните закони. Според същите тези закони ние не сме равни, защото едните са жени, а другите мъже.

Непознаването на природните закони и тяхното нарушаване води до страдания и болести в обществото.

Ако жените развиват повече своите женски страни – любов, красота, състрадание, грижа, подкрепа, емоционална интелигентност, раждане, отглеждане и възпитаване на деца, подреждане на уютен дом, ако мъжете развиват повече мъжките страни – финансова интелигентност, изграждане на бизнес, осигуряване на дом и материално благополучие на семейството, положение в обществото, ако правилно текат енергиите между мъжа и жената, обществото ще е здраво и проспериращо. Според мен в училище трябва да има занимания и предмети, които да запознават децата с ролята на мъжа и жената в обществото и в семейството.

Таня и Александър Илиеви

Каква е ролята на компромиса в една връзка?
Компромисът за мен е да се обърнеш първо към себе си и да помислиш, ако не си доволен от другия, къде грешиш първо ти. Да си зададеш въпроса „Как мога да променя собственото си отношение към партньора и към връзката и след това да търся проблема в другия.

Баща ми обича да казва: „Най-лесната работа е да намираш кусури на другите“.

Според мен, за да не се стига до компромиси в една връзка, трябва да има гладко общуване, разговор между партньорите. Да има споделяне, да се гради взаимно доверие, всеки да казва какво чувства и заедно да търсят решения на трудностите, които присъстват неизменно във всяка връзка. Колкото по-осъзнати са партньорите, толкова по-малко компромиси би имало във връзката им.

Какво означава да обичаш някого – извън клишетата?
Да обичаш някого означава да се радваш, че го има на този свят. Да се радваш на присъствието му, да уважаваш личността му, да се наслаждаваш на времето, прекарано с него, да виждаш в него свой учител, да му се възхищаваш, да го признаваш. Да обичаш означава да си свободен да полетиш, да се довериш, да казваш „Обичам те“ първо заради себе си и след това, за да те чуе любимият човек.

Да обичаш означава да си спокоен да разкриеш душата си, без да се страхуваш от отхвърляне.

Да обичаш означава да обичаш другия такъв, какъвто е, а не заради това, което е. Да можеш да обичаш е велико усещане за свобода и щастие.

А трябва ли да обичаш себе си?
Това е много труден въпрос, защото поне нашето поколение не беше чувало израза от рода „обичай себе си“. Това да обичаш себе си започнахме да го чуваме и да мислим върху него едва в последните години, когато станаха модерни десетките семинари за личностно развитие и стотиците книги, които заляха пазара в България. Аз смятам, че да обичаш себе си е фундаментално важно умение и способност и то трябва да се възпитава в децата както в семейството, така и в училище. За да можем да сме в полза на другите, ние първо трябва да умеем да сме в полза на себе си. За да даваме на другите, първо трябва да изградим себе си като личност, за да има какво да дадем на тях. Грижата, вниманието, любовта към себе си водят към здрав, смислен и щастлив живот. Ако всеки поотделно се погрижи да е здрав, успешен и щастлив човек, преди да се втурва да прави другите такива, ние ще имаме едно здраво, успешно и щастливо общество.

Какво представляват консултациите, които започваш да предлагаш?
Консултациите, които започвам, ще са насочени към жени, които имат проблеми във връзките си. Жени, които са умни, интелигентни, успешни в кариерата, но нещастни в личния живот. Жени, които са обръщали много повече внимание на кариерното си развитие, отколкото на това да бъдат жени и майки. Жени, които са сами и не могат да създадат успешна връзка, или такива, които са във връзка, но не се чувстват удовлетворени.

Ще работя индивидуално с тях на живо или по скайп и ще направим програма, която е подходяща за всеки отделен случай. Консултациите ще са много подходящи и за жени, които не са удовлетворени от кариерата си и професионалното си развитие.

Такива, които все още търсят мисията на живота си и такива, които усещат, че имат нужда от промяна.

Каква ще е твоята месечна рубрика в MADAMSKO?
В моята рубрика ще давам съвети на жени за това как да изградят и да поддържат щастливи отношения и щастлив личен живот. Ще решаваме казуси и ще помагам да жените да бъдат обичани и щастливи – съпруги, майки, дъщери, доказани професионалисти, бизнес дами и най-вече Жени.

Ще очаквам с нетърпение въпросите на читателите на следните адреси:
lovementorbg@gmail.com

Таня Илиева

Усещане за жена с аромат на swing и jazz

снимки: личен архив

На сцената е нежна, много женствена и кокетно играеща с музиката, точно като излязла от swing епохата. За първи път я слушах през 2012 г. като част от Sentimental Swingers с Рони и Деси. Помня, че още тогава бях като омагьосана – като пътуване във времето, което си играе със сетивата ми. Срещаме се в джаз ресторант МОРИНО, където заедно с Ангел Заберски (пиано), Димитър Семов (ударни) и Веселин Веселинов-Еко (контрабас) са сред редовните гост-изпълнители. Jazz Boudoir е един от най-нашумелите клубни проекти през последните години и съчетава любима музика, неповторимата клубна атмосфера и уюта на приятелска вечер. Вера се усмихва широко, цялото й същество носи аромата на swing и jazz, играе си с дълъг наниз от перли и започваме едно пътешествие от Кюстендил, през Алжир, за да стигнем до мечтата да изиграе Марлене Дитрих.

Кога откри swing-а и изобщо джаза в този му формат?
Джазът – от малка. Винаги съм си мечтала да пея в красива рокля с акомпанимент на пиано. Тези неща не се случват „по принцип“, но пък при мен се случиха.

Continue reading „Усещане за жена с аромат на swing и jazz“

Българска сцена, български корени, български ритми – поколението Владигеров

разговорът води: Надин Ванева
снимки и видео: wladigeroff.com

Родени са в София в семейството на композитора и диригент Александър Владигеров и актрисата Величка Чобанова. Прохождането си в музиката правят със сестра си Екатерина, под ръководството на баща си и с наследството на фамилията. Александър е виртуозен тромпетист, а Константин – пианист. Днес живеят във Виена, но не пропускат възможностите по няколко пъти в годината да се връщат в България. През април тази година представиха на клубните сцени новия си албум „The Rag Waltz Time“ (2016/2017). Седем оригинални композиции с почерк Владигерови – съзнателно и нежно флиртуване между суинг, джаз, балкански звуци и модернистично звучене, както ги определя изданието mysound.

Continue reading „Българска сцена, български корени, български ритми – поколението Владигеров“

Различната страна на успеха и страстта към изкуството

Деян Михов е млад финансист, който разкрива как изкуството е намерило място в живота му. Тридесет и една годишният финансист бележи успехи още с първите си картини, избрани за билбордове в едни от най-известните метростанции в света – в Лос Анджелис и Лондон. Развитието на младия българин не приключва с изложбите му в световен мащаб. От неговото творчество и от таланта му се интересуват световни медии като списание FORBES, което публикува статия за него, както и снимки на част от творбите му. http://mihov.co.uk/ 

Първата му самостоятелна изложба отваря врати за посетители на 09.12.2017 г. в 16 часа, в Галерия „София“ към Българския културен институт в Лондон.

Continue reading „Различната страна на успеха и страстта към изкуството“