Самостоятелното дете – Уилям Стиксруд и Нед Джонсън

Книгата е издадена през 2018 година. Авторите твърдят, че „хеликоптерното“ родителство и прекалено структурираните училищни графици са част от проблема с повишената тревожност и намалената мотивация сред младите хора. Възрастните често кръжат над малките и не им дават нужната свобода, за да се развиват самостоятелно. Необходимо е да позволите на децата да поемат контрола над живота си и да изпитат последиците от своите избори – както добрите, така и лошите.  Уилям Стиксруд и Нед Джонсън смятат, че родителите трябва да се доверяват повече на децата си и да им помагат сами да достигнат до правилните решения.

Прекомерното безпокойство, което изпитват майките и бащите, поражда тревожни разстройства в детето. Възрастните е необходимо да взимат решения за малките си, когато става въпрос за избор на педиатър, книги за четене, хранене, училище и т.н, но децата трябва да бъдат оставени да направят своя избор за нещата от ежедневието. Нашите наследници непрекъснато са изправени пред външен натиск – в училище, вкъщи, на улицата. В същото време са заобиколени от технологии, изискващи тяхното внимание и често причиняващи безпокойство и депресия. Така че е разбираемо, когато загрижените родители искат да поемат юздите. Според авторите обаче това е грешен подход. Упражняването на контрол кара детето да бъде още по-стресирано. Книгата показва алтернативен начин да помогнете на децата да управляват живота си. Уилям Стиксруд и Нед Джонсън смятат, че е необходимо малките да имат контрол над действията си и да им се позволи да вземат самостоятелни решения. Децата са напълно способни да правят своите избори и родителите трябва да разберат това.Авторите предлагат конкретни начини, чрез които родителите да позволят на детето си да вземе собствено решение, без това да означава, че го оставят да прави каквото си иска. С всеки съвет те обясняват защо това помага за увеличаване на вътрешната мотивация.  

Как да говорим така, че малкото дете да слуша – Джоана Фабер и Джули Кинг

„Как да говорим така, че малкото дете да слуша” съдържа полезни и изпитани стратегии за ефективно общуване с деца на възраст от 2 до 7 години. Всеки родител е прибягвал към заплахи, караници и наказания при възпитанието на детето си. Възрастните често изпадат в моменти на безсилие, когато малките се тръшкат, хвърлят предмети или плачат. Джоана Фабер и Джули Кинг предлагат по-лесен начин да накарате малкото дете да направи това, което казвате. Тяхната книга е издадена през 2017 година и помага на родителите да се справят със специфичните предизвикателства, с които се сблъскват всеки ден, като това да накарат детето да яде, да се облече, да спре да удря брат си или сестра си и да си легне навреме. Фабер и Кинг обясняват как родителите, учителите, бабите и дядовците, бавачките и останалите възрастни могат по-ефективно да комуникират с малките. Предоставят на родителите множество стратегии, които помагат на децата да изкажат своите чувства и да разберат логиката на големите, скрита зад дадено правило. Обсъждането на проблемите и тяхното разрешаване са много по-ефективен метод от наказанията и заплахите.

Тайният език на бебетата – Трейси Хог

„Тайният език на  бебетата” е наръчник за родители, които искат да разберат по-добре нуждите на бебето си. Тя описва начините на общуване с него и предлага различни методи за успокояване, приспиване и хранене.  Езикът на бебето понякога е неразбираем, но родителите трябва да го научат. Бебетата непрекъснато показват какво харесват, не харесват и какви са нуждите им. Вместо обаче говорим език, те си служат с невербални знаци. Такива сигнали са виковете, изражението на лицето и езикът на тялото. Задачата на родителите е да разберат тези сигнали и да реагират по начин, който ще успокои бебето. 

Още в първите месеци от живота, когато бебетата зависят изцяло от родителите си, е важно да се установят граници

Те помагат за изграждане на една добре балансирана връзка между бебето и родителите. За детето светът е изпълнен със странни гледки и звуци, които могат да бъдат плашещи. Работата на майките и татковците е да създадат безопасна и любяща среда, в която бебето се чувства спокойно.