Упоритите хора са щастливи и успешни
Често чуваме, че упоритата работа е ключът към успеха, но все пак всеки отделен човек има различен талант и наклонности.
В книгата си „Упоритостта – силата на страстта и постоянството“ Анджела Дакуърт дискутира своите проучвания за характеристиките и качествата на успешните хора. Тя доказва, че вроденият талант е по-маловажен за успеха, отколкото готовността да устоявате независимо от трудностите и първоначалните провали.
Хората са склонни да смятат, че вродените способности са най-важният определителен знаменател за успех и високи постижения. Тестовете за интелигентност обаче и други мерки за уж естествените таланти не са добри предпоставки за ефективно изпълнение и представяне. От друга страна, въпросниците, които са създадени с цел да определят устойчивостта и решителността на един човек, свързват тези му качества с успеха. Онези, които работят упорито и решително, могат да постигнат успех дори в сфери като математиката, за които студентите обикновено смятат, че са доминирани от хора с голям талант или направо гении в това отношение.
Какво друго ще научите от книгата „Упоритостта – силата на страстта и постоянството“
Упоритостта сама по себе си не е постоянно качество. По-скоро това е черта, която може да бъде научена и развита. Индивидите могат да изградят своята упоритост, като се съсредоточат върху собствените си силни желания и като оставят настрани онези дейности или цели, които ги разсейват от по-основните им стремежи. Упоритостта също може да се развие чрез позитивно утвърждаване. Хората, които са научени, че упоритата работа може да доведе до успехи, много по-вероятно ще полагат по-големи старания и усилен труд, за да бъдат успешни.
Родителите и учителите също могат да насърчават упоритостта у децата. Извънкласни занимания, които помагат на децата да се фокусират върху своите силни увлечения и да постигат определени цели, могат да им помогнат да култивират у себе си постоянство и упоритост. Култури и общества, които са съсредоточени върху упоритата работа и позитивните постижения, като някои спортни отбори например, също могат да усилят хъса у членовете и участниците в отбора или екипа.
Упоритостта не е свързана само с успеха, но и с реализацията. Упоритата работа в преследване на страстното увлечение на даден човек е вълнуваща и удовлетворителна. Решителните хора не просто успяват, те постигат лично удовлетворение дори когато преминават през провал или правят крачка назад. Проучването и изучаването на упоритостта и хъса са важни за личното щастие, както и за личното удовлетворение и постиженията на един човек.
Ето на кое трябва да обърнете внимание най-вече!
Талантът е по-маловажен за постигането на успех от упоритостта.
Служители във военната академия „Уест Пойнт“ от много дълго време се опитват да определят причините защо някои от студентите да се справят чудесно с програмата „Бийст“ („Звярът“), която е изключително трудна седемседмична лятна тренировъчна програма, а други отпадат. Кадетите с високи резултати от SAT или с високи оценки от дипломите си нямат по-големи шансове да издържат „Звяра“, докато тези с по-ниски оценки се справят по-добре. Това предполага, че нещата изобщо не опират до таланта на кадетите. От друга страна, упоритостта, устояването и постоянството успешно гарантират, че кадетите ще успеят да завършат „Звяра“, точно както тези качества са добри предвестници и на успешното дипломиране в училище. Хората, които са упорити, имат много по-големи шансове да успеят с определена задача, независимо дали използват решителността си, за да постигнат добро или зло. Талантът, от друга страна, като че ли няма почти никаква връзка с преодоляването на препятствията и трудностите по пътя.
Относителната незначителност на таланта се илюстрира и от ограничените успехи на децата, които са вундеркинди. Някои деца, които проявяват изключителен талант още от най-ранна възраст, като Моцарт например, наистина постигат невероятни кариери. Но повечето деца-чудо не достигат до триумф като възрастни. Всъщност през 2010 година Джоан Фрийман е направила проучване на 210 вундеркинди и е установила, че само 6 от тях са достигнали до зашеметяващи постижения по-късно. Вундеркиндите често не съумяват да задържат фокуса си и в зряла възраст, най-вероятно защото ранният успех е много лоша подготовка за смазващите по-късно в живота трудности.
След като получават множество признания, когато са малки, децата-чудо може изобщо да не бъдат подготвени за трудните съревнования, когато техните съученици и връстници започнат да ги настигат. Вундеркиндите лесно се обезсърчават, когато осъзнаят колко много часове трябва да прекарват в усилена работа, ако искат да продължат да получават същото ниво на признание, което са получавали, когато са били малки. Накрая вундеркиндите просто прегарят и се изтощават. Отлична пианистка например може да разбере, че когато е пораснала, вече не се интересува от пианото и иска да преследва други свои интереси. Невероятните ранни успехи далеч не предвещават проявата на упоритост от страна на човек и не водят непременно до дългосрочни успехи.
- Слънцезащитните спрейове наистина ли са ефективни?
- Признаци за burnout и как да се предпазите
- Проф. Михаил Неделчев представя нова приносна книга
Скалата на упоритостта може да определи нейното количество. Тя може да се използва, за да предскаже успехa.
Скалата на упоритостта, разработена от Анджела Дакуърт, е психологически тест, разработен, за да измери устойчивостта, постоянството и упоритостта на човек. Подложените на този тест получават списък с изявления като „Провалите не ме разочароват. Не се предавам лесно.“ или „Аз работя упорито.“ След това те трябва да оценят по скалата от едно до пет степента, в която тези твърдения се отнасят за тях или ги описват като личности.
Този тест дава оценка на упоритостта на базата на скала от 1 до 5 за всеки участник. Средната оценка от този тест е 3,8. Оценка 4,9 показва, че тази личност попада в единия процент от възрастни в Америка. Резултатите от този тест дават вероятностите за успех в различни области от живота.
Дакуърт започва да разработва тази скала на упоритостта през 2004 година. Оттогава тя се използва от множество изследователи и училища, за да се опитат да определят качествата и да разберат постиженията и успехите. През 2014 година Габриел Слак, докторант от университета „Преъри Вю“, използва скалата на упоритостта например, за да определи устойчивостта и постоянството на афроамериканските мъже в поправителните програми в колежи и университети основно за чернокожи, за да се опита да повиши нивото на успеха на тези студенти чрез консултации и други интервенции. Скалата на упоритостта се използва също и за определяне на психичната устойчивост у хирурзите. Проучванията откриват, че представителите, чиито резултати са по-ниски в скалата на упоритостта, е по-вероятно по-късно да имат психологически проблеми и именно те според учените могат да се възползват от ранна терапия и консултиране.
За да развиете упоритостта си, е важно да определите своите най-силни увлечения.
Хората с хъс не постоянстват в задачи, които не могат да понасят. Вместо това част от развиването на решителността се крие в определянето на области, които са им изключително интересни, и те се съсредоточават именно върху тях. За да повишат устойчивостта си и готовността си да постоянстват, хората трябва приоритетно да подберат тези задачи, които биха насърчили техните силни стремежи. Упоритостта се отнася както до това да се откажете от неправилните неща, така и до това да се хванете здраво за тези, които са правилните за вас.
Кънтри певицата Джуди Колинс става известна през 60-те години на миналия век с чистотата на гласа си. За да успее да запази гласа си дори когато е на 70, Колинс се подлага на строга диета и режим на спортуване. „Гласът – казва тя, – е единственият мускул в тялото, който не отслабва и не се влошава сам, освен ако не се злоупотребява с него. Ако крещите и се смеете, пиете и пушите, стоите будни по цяла нощ и пеете с цяло гърло, гласът ви ще изчезне. Но ако не злоупотребявате с него, ще можете да пеете до последния си дъх.“
За да предпази здравето и гласа си, Колинс контролира внимателно диетата си, взима витамини и избягва консумирането на захар и зърнени храни. Освен това спортува всеки ден, бяга на пътечката и кара велоергометър. Проявява упоритост не само в опазването на певческата си кариера, но и в поставянето на своята страст в центъра на живота си и се лишава от други удоволствия или интереси, които биха могли да попречат на фокуса й.
Тези, които имат високи постижения, подобряват уменията си чрез трудни и нарочни тренировки.
Ако една жена иска да стане по-добра в плуването, например, тя не просто трябва да влезе в басейн и да започне да прави обиколки. Вместо това значителното подобрение налага умишлена и целенасочена практика. Това означава да си поставите завишени цели – обективни цели, които са трудни или непостижими към момента. След това хората трябва да се съсредоточат върху конкретни слабости, които да подобрят. Например плувец в свободен стил може да работи, за да подобри своите флип обръщания, като упражнява отново и отново именно тези обръщания, докато не започне да ги прави с минимално забавяне при края на басейна и с максимално силно изтласкване от ръба. Но той може също така да работи върху техниките си на гребане и върху контролирането на дишането.
Един китарист може да изпълнява една и съща пиеса с часове, докато не я овладее до съвършенство, но умишлената и целенасочена практика означава, че той не може просто да изпълнява една песен отново и отново, и отново. Вместо това той може да разучи допълнителни песни от същия автор, за да разбере по-добре стила на самия композитор. Умишлената практика, т.е. упражняване, повтаряне, е еднообразна, изморителна и трудна. Но тя е важна за подобряването на конкретните способности. Хората, които имат високи постижения, се отличават с голямото количество време, което прекарват в стратегическо и умишлено упражняване.
Дискусии върху умишлената практика (упражняване) най-често са насочени към конкурентите сфери или сфери, в които умението има как да бъде точно измерено, като спорта, играта на шах, музиката. В другите области обаче ролята на умишлената практика е по-малко ясна. Професорът по психология от Мичиганския държавен университет, д-р Закари Хамбрик, отчита, че са проведени много малко проучвания относно резултатите от умишленото практикуване при писателските умения и той е скептичен, че човек може да стане добър писател само ако се упражнява да пише; според него при писането естественият талант е важен фактор.
Една от причините, поради които е трудно да се приложат концепциите за умишленото практикуване (упражняване, повторение) при писането, а също и към повечето от другите форми на изкуство, е, че няма общо приета дефиниция за това, кое точно е отлично в тези области. Например произведението „4’33“ на Джон Кейдж е една от най-въздействащите и важни класически композиции на двадесети век. Но парчето не изисква от изпълнителя нито умения, нито практически упражнения. В него музикантът просто сяда на пианото и не свири абсолютно нищо в продължение на 4 минути и 33 секунди.
Композицията на Кейдж е по-скоро за остроумието и критиката и като такава първоначално не изглежда да съвпада с какъвто и да било модел на умишлено практикуване. Вместо това произведението „4’33“ като че ли умишлено предизвиква стойността на уменията, експертните познания и виртуозността. Това е композиция, която всеки може да изпълни, или по-скоро – да не изпълни. Както е с повечето остроумни и критични произведения обаче, и тук неговото въздействие и сила идва от дълбоките познания на автора за тази сфера. Тишината в този смисъл е изказване на позиция!
Упоритите хора усещат, че държат под контрол своята съдба и че усилената работа е способна да промени крайните резултати.
Когато успешните хора, които притежават упоритост, се сблъскат с противоречия и трудности, те не гледат на тях като на постоянен неуспех. Вместо това те разбират подобни предизвикателства като възможности за научаване на повече и за подобряване. Тези, които имат високи постижения, гледат на себе си като на хора с контрол над крайните резултати. Те вярват, че могат да превърнат провала в успех чрез собствените си усилия. Подобно отношение може да бъде много удовлетворително. Онези, които вярват, че могат да се променят към по-добро и да постигнат целите си, е много по-вероятно действително да успеят да го направят.
Ултрамаратоните за издръжливо бягане са пример за изключително труден спорт, в който позитивното отношение е от огромно значение. “Лийдвил 100” („Leadville 100“) например е брутално, годишно, 160-километрово бягане през високопланинските региони на Колорадо. То е както физически, така и психически изтощително. За да го завърши човек, е необходима много силна както психическа, така и физическа дисциплина.
Тони Крупичка, който печели състезанието през 2006 и 2007 г., твърди, че позитивното отношение е от огромно значение за успеха. „Човек трябва да притежава този оптимизъм, че да успее да запази самообладание“, казва той през 2012. „Пред него стои изборът… да бъде силен и да не се отказва, а да се държи, защото в крайна сметка нещата ще се преобърнат.“
В своята грижа като родители възрастните трябва да проявяват любов, подкрепа и да бъдат пример за страст и решителност.
Проучвания на родители от дълго време се опитват да определят кой начин на възпитание е най-добрият – настояващият, в който родителите определят стриктни правила, или отстъпчивият и подкрепящ стил, в който родителите позволяват на децата огромна свобода на действие да правят каквото си поискат. Проучванията доказват, че всеки един от тези стилове може да изгради постоянство. Какъв ще бъде точният подход на родителите е по-маловажен от любовта, подкрепата и от високите очаквания. В крайна сметка това, което родителите правят, е много по-важно и с по-големи последствия от това, което казват. Родители, които преследват своите страсти и силни увлечения, насърчават по този начин и децата си да правят същото.
Много успешни хора твърдят, че дължат своя успех на насърчението и примера, които са получавали в семейството. Джени Финч, питчър на отбор, носител на олимпийски медали, е вдъхновена както от любовта на майка си към бейзбола, така и от двамата си по-големи братя, които също са ентусиазирани играчи на бейзбол. Родителите на Финч я записват на тренировки когато тя е само на пет годинки. А когато демонстрира своя талант, баща й Дъг изгражда мрежа за батиране в задния им двор и там тя хвърля и тренира с часове. Дъг показва своето посвещение в това, че й помага да се подобри и да успее. Нейните родители насърчават Джени да преследва своята страст и същевременно й демонстрират собствената си решителност да й помогнат да успее.
Извънкласните дейности на децата насърчават развиването на тяхната упоритост.
Много проучвания показват, че децата, които участват в извънкласни дейности, се справят по-добре в училище и имат по-високо самочувствие от тези, които не участват, особено в ситуации, когато децата практикуват някаква извънкласна дейност повече от една година. Опитът, придобит от постоянството в тази дейност; усилията, за да станат по-добри, а след това и самият успех помага на децата да изградят увереност в себе си и решителност.
Марго Гарднър, изследовател от Колумбийския университет, проучва данни от обширно изследване на ученици през 1988 г., за да се опита да определи въздействието на извънкласните дейности. Тя установява, че учениците, които участват в извънкласни дейности, спонсорирани от училището в продължение на две години, имат с 97 процента по-голяма вероятност да отидат в колеж. Освен това имат със 179 процента по-голяма вероятност да завършат колежа и с 31 процента по-голяма вероятност да гласуват по време на национални избори осем години след като завършат средното училище. Извънкласните занимания се свързват както с високите академични постижения, така и с по-ангажирана гражданска и социална отговорност.
Упоритите и непреклонни култури или общности могат да създадат упорити и непреклонни личности.
Хората често смятат, че добрите екипи разчитат на набирането на добри участници в тях. Ако един треньор успее да привлече добри плувци, тогава отборът ще бъде добър. Ако треньорът събере слаби плувци, тогава и отборът ще бъде слаб.
Само че в много ситуации точно обратното е вярно. Атмосферата в един екип или общество, може да постави високи очаквания, да създаде добри за практикуване навици и оптимистични очаквания, които са от съществено значение за непреклонната упоритост. Когато в един екип или в един бизнес има атмосфера на упоритост, хората в тази култура се научават да демонстрират решителност и постоянство. Това води както до лично, така и до обществено подобрение и успех.
Например руският отбор по художествена гимнастика доминира в този спорт вече повече от десетилетия. Сборно на Олимпийските игри през 2000, 2004, 2008, и 2012 година – на отборните и индивидуалните състезания, руснаците са спечелили осем златни медала, два сребърни и един бронзов.
Успехът не се дължи само на един изключителен спортист, но на цялостната култура на превъзходство на целия отбор. Всъщност треньорката на отбора Ирина Винер казва, че отборът е успешен именно защото всички в него знаят: „Ако един спортист се затвори в своето величие, в своята звездна сила, това е лошо за всички, но най-вече за самия спортист.“ Винер тренира отбора, като набляга на усилената работа и се фокусира върху придобиването на още по-големи умения. Изключително високите очаквания към руския отбор, екип отдаден на отличните резултати, както и съревнованието между самите участнички в отбора, помага на индивидуалните състезатели да постигнат много повече, отколкото биха могли да постигнат сами.
Чуйте ключовите моменти от световноизвестни заглавия в Бързи Книги – първото мобилно приложение за аудиорезюмета на книги в България.
Свалете приложението Бързи Книги безплатно сега:
