Забравената царска гара
Продължаваме с историята на царския вагон. В първата част ви разказахме за създаването на уникалната композиция. Да поддържаш влак на близо 90 години не е просто техническа работа. Това е ежедневна грижа за една от най-ценните части от българското железопътно наследство. Зад безупречния вид на царския влак стои екип от специалисти, които се грижат композицията да бъде готова за път по всяко време. “Ежедневно тук в тази сграда (депо РЕМИЗ – бел.ред) се извършва текущо поддържане. Има нормативни документи, има техническа документация към влака, в която е упоменато какво трябва да се извършва през определен период от време“, обяснява Юли Пейчев.
Според него, една от основните причини композицията да е запазена в толкова добро състояние е специалното хале, в което се съхранява. „Целта е вагоните да са на закрито и на постоянна температура. Ако се съхраняват отвън, слънцето изгаря боята, а студът поврежда фурнирите и дървените елементи“, казва Пейчев. Той допълва, че халето е проектирано така, че да улеснява обслужването на композицията, като под вагоните има специални канали за технически прегледи и ремонти.
Една от най-любопитните истории, които Пейчев е научил от своите предшественици, разкрива колко различна е била организацията по царско време. „Колегите, които са работили тук, са живеели в блокчето до халето. Те са били денонощно на разположение“, разказва той. При необходимост от пътуване, персоналът е можел да бъде извикан по всяко време на денонощието.„Дори и през нощта са ги викали. Идвали са тук, подготвяли са вагоните, композицията е излизала на гарата, закачали са локомотив и са поемали на път.“
От царска гара до туристическа атракция
По времето на Борис III композицията е тръгвала от специална царска гара в Казичене.
„Обикновено царят се е качвал оттам“, казва Пейчев. Гарата е била свързана с резиденция „Врана“ чрез теснолинейна железопътна връзка, изградена още по времето на цар Фердинанд.
След построяването на новата Централна гара в София през 1974 г. официалните делегации започват да използват специална ВИП зала, от която правителственият влак потегля директно от първи перон.
След политическите промени през 90-те години композицията започва нов живот. „След като отпадна необходимостта от използването й за правителствени нужди, вагоните започнаха да се използват за атракционни пътувания, за заснемане на филми, за индивидуални туристи, за тиймбилдинги и различни събития“, разказва Пейчев. Така царският влак продължава да се движи и днес, превръщайки историята в преживяване.
От царската гара в Казичене обаче е останало малко. Въпреки това, Пейчев не крие, че е мечтал тя да бъде възстановена. „Имаше идея да се реставрира и отново да се правят такива пътувания с гости до Врана. За туристите това щеше да бъде голяма атракция“, казва той.
В края на разговора Юли Пейчев говори не за техника, а за памет. „Моите и на колегите ми желания и мечти са влакът да бъде съхранен, както и сградата, в която се намираме.“ За него композицията и депото не са просто работно място.„Това е нашата историческа памет,Това е наследство, което трябва да предадем на бъдещите поколения и трябва да бъде запазено.“
