Yalla Habibi – да отидем в Египет!
Древност, мистика, камили, пирамиди и фараони – с това свързвах Египет преди да замина за тази невероятно интересна и екзотична дестинация.
На път бях да сбъдна една моя дългогодишна мечта, чувствах се щастлива и нямах търпение да потегля. Снимките са от личен архив!
И нека моята арабска приказка да започне сега!
Излетяхме на Коледа (27 декември) с моя близка приятелка и така стартира нашето приключение. Успяхме да зърнем пирамидите от самолета – направо изкрещяхме от възхищение и изненада. Ето ги! Съвършените фигури ни приветстваха за добре дошли, сгушени в маранята на сутринта, примесена с пясък от пустинята. Кацнахме в Кайро – този 25 млн. мегаполис ме удиви с мащабите си, лудия си трафик и недостроени къщи. Имаше купчини пясък и камъни накъдето и да се обърнеш, прахоляк, боклуци, мръсотия и на заден фон блокове и къщи с проснато пране.
Да, така живеят египтяните, които бяха дълго време в извънредно военно положение (прекратено на 25 октомври 2021г.). Но мерките за сигурност все още бяха драконовски – съпровождаше ни полицейски конвой и много пъти забелязвах полицаи с автомати. Още един интересен факт – имаше ГКПП между всички градове и села, където всяко МПС минава проверка досущ като граничен пункт между две държави. Ние бяхме с туроператор, така че се чувствахме сигурни. Имахме египетски гид, който нарече групата ни Фараони и ни посрещна с известна нашенска песен – Habibi. Освен това говореше перфектен български. Оказа се прекрасно време за разглеждане, защото времето беше около 22-23 градуса през деня и около 9-10 градуса сутрин и вечер.
Докато бях в Египет се казвах Шакира
Нашият египетски гид така ме наричаше. И ми хареса. Напълно се бях потопила в местната атмосфера и буквално забравих за реалния си живот и коя е Катина. Липсата на интернет също спомогна за това – в хотелите в Египет има връзка само в близост до рецепцията, а срещу заплащане можеш да имаш и в стаята. Но ние решихме да си дадем почивка от виртуалния свят, за да извлечем максимума от новите преживявания в истинския свят. А те бяха неочаквано много! Поръчахме си картуши – това са медальони, на които е гравирано името на човека с йероглифи. А в египтологията означава овалът, в който е изписано името на фараона, нещо като негов паспорт. Бяха много красиви и ги носехме навсякъде с нас.
Видяхме така бленуваните пирамиди, които респектираха с размерите си
Решихме да се качим на карета с кон, за да стигнем до перфектния спот за снимки! Беше много вълнуващо и…друсащо преживяване, заради пясъчните дюни. В един момент конят премина в галоп, а кочияшият ми даде юздите! Yalla (бел.ред. хайде), това беше страхотно! След около 10 мин пред нас се разкри великолепна гледка, плод на една древна цивилизация: видяхме три големи и пред тях три по-малки пирамиди – оцелели след толкова много години, мистични, магични и зашеметяващи. Благодарих на съдбата, че успях да ги видя. Към тях се присъедини и сфинкса малко по-късно, за да засити напълно сетивата ни и да добави последния щрих към тази съвършена картина. Разгледахме и историческия музей, където видяхме саркофага и маската на Тутанкамон – от чисто злато.
Отпътувахме за Хургада – добре позната курортна дестинация, на брега на Червено море и доста по-топъл град от Кайро. Вече бях много уморена и единственото, което исках беше да си почивам. Но, докато си седяхме в лобито, ни приближи една невероятно красива млада дама от Судан, която ни покани на дискотека. Просто невероятно – най-малко очаквах да попадна на такова място в Египет. Беше се събрала група от хотела от няколко германки, швед и египтяни, които ни убедиха да отидем. Оказа се, че суданката е аниматорка и заедно с нейни колеги, египтяни, отидохме. Беше незабравимо! Тези хора знаят как да се забавляват, музиката беше основно в афро ритъм и R&B, а ние подскачахме до 2 сутринта! И постоянно чувахме – Yalla Habibi (бел.ред. хайде, любов).
Любима част от всяко пътуване за мен са новите запознанства и разговорите с местните – така много повече усещаш културата на страната, емоцията и душата
Аниматорите вече бяха наши приятели, дори научихме някои арабски думи. Постоянно ни се случваше да се заговорим с някой, бяха много контактни и изпитваха удоволствие от пазарлъка при покупка. Запознахме се с поне няколко Ахмед, Мохамед, Аладин – най-често срещаните имена. Впечатлението ми е, че са добри хора, усмихнати, с красиви, екзотични черти и необяснима харизма. Освен това не пропускаха да си опитат късмета и да ни поканят на среща или да предложат камили в замяна на брак, като добавяха сладкото habibi с дяволита усмивка.
Храма Карнак в Луксор
Нашето пътешествие продължи с храма Карнак в Луксор (най-големия храмов комплекс в света), както и долината на царете, където се помещаваха гробниците на най-знатните фараони. Просълзих се – това беше много емоционален момент за мен, защото усетих цялата история на тези места. Разгледахме и погребалния храм на Хатшепсут – единствената жена-фараон, която се е обличала в мъжки дрехи. Прекосихме р. Нил с лодка, за да обядваме в местен ресторант. Кухнята им беше много вкусна, типично ориенталска, която изключва свинското заради исляма.
В последния ден на годината се отправихме към ново, вълнуващо предизвикателство – гмуркане! Инструкторът ни взе от хотела и беше със зимното си яке (!), помислих си – това е лудост, какво правим, та водата сигурно ще е ледена… Но вече нямаше връщане назад. След около 1 час плаване навътре в Червено море стигнахме до подходящото място за целта. Облякохме неопрени, сложиха ни тежести, кислородни бутилки и бяхме готови. В началото е доста стресово за всеки, защото трябва да се свикне с различен начин на дишане. Но потопиш ли се веднъж – откриваш цял нов свят: невероятно пъстър, красив и вълшебен. Бяхме като омагьосани от гледките, които се разкриха пред нас. A вечерта посрещнахме новата 2023г. с вкусна храна, много арабска музика, танци и настроение.
Приключения в пустинята
Първият ден от новата година започна с много екшън – отидохме на сафари в пустинята което включваше яздене на камила, каране на АТВ и бъги. Моята камила се казваше Lamborghini, а на моята приятелка – Ferrari. Видяхме и бедуините, които живеят в пустинята, те са около 2-3% от населението на Египет. Опитахме от техния хляб, направен само от брашно, сол и вода. Те са добри лечители и дълголетници, а кръвосмешенията при женитби са нещо нормално за тях.
И така неусетно изминаха шест дни от тази невероятна екскурзия в Египет и беше време да си кажем довиждане, но не и сбогом. Да, определно бих се върнала в тази страна, за да усетя още и още от магнетизма и очарованието и.
Замислих се колко е важно и обогатяващо човек да пътува – винаги научаваш нови неща за себе си чрез новата страна, хора и преживявания. Всъщност целият живот е едно пътуване – към откриването на себе си, на любовта, на професията и т.н., а пътешествията са средството, което ни помага. Когато си далеч от родината виждаш нещата кристално ясно отстрани, защото си извън рутината. Питаш се – щастлив човек ли съм? Харесвам ли живота си? Ако не – какво бих променил? И защо още не съм го направил? Лично аз с всяко следващо пътуване запълвам пъзела на личността си. Така стана и тук
Изгубих се като едно пустинно цвете, за да се намеря отново и да продължа напред
И точно когато тотално бях забравила за външния свят и реалността един продавач на египетското летище ми го напомни с пълна сила, обърна се към мен с името ми – Катина? Как така беше разбрал как се казвам, беше видял паспорта ми или ме познаваше от някъде?! Каза ми – „Прочетох ти картуша“. В този момент се почувствах неловко и ме напуши смях, защото съвсем бях забравила за това, че всеки египтянин можеше да го прочете, освен мен. А и вече бях сигурна, че името ми е вярно изписано! Yalla Habibi.
Катина Велинова е завършила специалност „Европеистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Към момента работи като Senior Project Manager в онлайн казино. А свободното си време запълва с различни хобита от четене до бачата танци и ветроходство. Катина е част от #Авторите на MADAMSKO.
