Еньовден – празникът на билките
Ние българите вярваме, че „за всяка болка има билка“, затова и не е случайно, че сме отредили на билките специален ден.
Всяка година на 24 юни отбелязваме Еньовден. Според църквата това е датата, на която се е родил Свети Йоан Кръстител. Обичаите за празника са смесица от християнски и езически вярвания. Имен ден празнуват Еньо, Янко, Яна, Дилян, Диян, Биляна и други.
Денят в миналото бил наричан и Летен Игнажден, защото се е вярвало, че той е далечното начало на зимата. Започвали приготовленията за зимата – сушене на зеленчуци и плодове, бране на билки и съхраняването им за студените дни. Легендата казва Еньовден Еньо си намята кожуха и „отива за сняг“.
Още древните траки са използвали билките за лечение и обреди. Това познание се е предавало от поколение на поколение, а растенията са използвани и за гадаене, предричане и „гледане в бъдещето“. Еньовден е денят, в който билките са най-лековити, само че задължително трябва да се оберат преди изгрев слънце. Истината е, че преди изгрева билките са най-наситени на етерични масла и са най-полезни.
Най-добре е набраните билки да са 77 и половина – за 77 болести и половинка за „болестта без име“.
Обикновено последната билка се е давала за неясни общи неразположения и често плацебо ефектът всъщност е давал резултат. Естествено, винаги брането започва с еньовче – тревиста билка с редица приложения.
Еньовчето цъфти с красиви жълти цветчета, захваща се лесно и се използва за лечение на кожни болести и за прочистване на организма.
Най-често заедно с еньовчето се е събирала мащерка, смрадлика, живовляк, валериана, като берачите са задължително жени. Те имат и задачата да сплетат венци от билки и треви и да ги раздадат на останалите.
Еньовден се е очаквал с особено нетърпение от жените, които не успяват да заченат, защото са вярвали, че набраните в точния момент билки ще им помогнат да се сдобият с рожба. Празникът е бил лъч надежда и трепет в сърцето и за тежко болни, за моми, които търсят любовта, за хора, които нямали късмет в живота.
Вярвало се е, че набраните на Еньовден билки и отварите от тях помагат по точния начин и вярванията за свръхестествени сили са се прехвърляли и върху водата. Затова и на този ден се прави ритуалът „мълчана вода“. Бъдни вечер, Йордановден и Петльовден. На Еньовден обичаят се повтаря – моми наливат вода от извора и я носят обратно в пълно мълчание.
За да е възможно най-лековита водата, е най-желателно момите да не говорят през целия ден и чак след залез слънце отново да проговорят. Съчетанието между лековитите билки и мълчаната вода се е приемало за чудодейно.
Всичко това – билките, изсушените билки, венците и мълчаната вода – са се използвали много пестеливо и със сметка, за да не се пропиляват свойствата им. В някои краища на България, особено в южните, се играе и мълчано хоро около кошниците с билки.
В нощта срещу Еньовден и сънищата имат особено, по-сакрално и мистично значение
Сънищата в тази нощ са пророчески и се сбъдват рано или късно, а момите сънуват за кого ще се венчаят. По морето пък има поверие, че в тази нощ морето застива и от него излизат чудати създания, които се разхождат по Земята.
Празничният Еньовден завършва с палене на клади и прескачането им за здраве и берекет.
Редица от вярванията за този празник днес могат да бъдат открити в постулатите на алтернативната медицина, хомеопатията и езотериката. Все още до огромна степен разчитаме на билките, особено за банални болести като настинка, зачервено гърло, коремни болки, мускулни болки.
Идеите за памет на растенията и памет на водата не са чужди и на азиатската култура, и на някои западни течения, макар и подобно явление да е напълно недоказано.
Еньовден е един от най-прекрасните летни празници, които най-вероятно сме запазили още от древността и до днес. Може вече да не вярваме толкова силно в билките или да ги приемаме само като свежа добавка към коктейл, но никога не е излишно да им засвидетелстваме нашето уважение.
