Жените на съединението – невидимата сила на България
На 6 септември обикновено става дума за политици, революционери и войници. Зад тях стои и една друга сила – тази на жените. Те не държат оръжие, но с буден дух, организаторски талант и безкрайна обич към Родината превръщат Съединението в общонародна победа. Жените от Съединението са доказателство, че историята не се пише само в битки и кабинети. Тя се пише и в женските салони, в училищата, в болничните палатки. Днес можем да ги видим като истински вдъхновителки, жени, които със своето постоянство, обич и вяра променят бъдещето на България.
„Майчина грижа“ – дамите на Пловдив
Създадено през 1870-те години, „Майчина грижа“ започва като благотворително дружество. Дамите се обединяват около каузата да подпомагат бедни семейства, да събират средства за девическо училище и да дават стипендии на талантливи деца. Но тези срещи не са само, за да изработват предмети и вещи, които след това да даряват за благотворителност или за организиране на базари. Те са и пространство за обмен на идеи, книги и новини, които подхранват националното самосъзнание.
Когато в началото на 80-те години идеята за Съединение започва да зрее, дамите от „Майчина грижа“ вече имат опит в организацията и умението да привличат съмишленици. Те не държат речи на площади, но участват в подготовката, разпространяват вестници и призиви, разговарят с граждани, насърчават съпрузи и синове да подкрепят делото. Тяхната всекидневна работа е невидимата спойка, която събира общността, превръщайки радостта си в силно послание към целия град: народът е готов да застане зад новата кауза. С тяхното присъствие страхът от турските репресии отстъпва пред ентусиазма
След Съединението жените от дружеството не спират. По време на Сръбско-българската война те събират помощи за войниците, организират превързочни материали и се грижат за пострадалите. Така „Майчина грижа“ преминава от благотворителност към истинско обществено служене. Днес тяхната история ни напомня, че всяка жена, дори без да държи оръжие или власт, може да бъде част от голяма кауза и да остави следа в бъдещето.
Екатерина Каравелова – гласът на жените
Съпруга на Петко Каравелов, един от политическите лидери на епохата, Екатерина Каравелова не остава в сянката му. Тя активно участва в обществения живот, води женски дружества и вдъхновява съмишленички със своите речи и статии. Нейното мото е, че жената има не само място в дома, но и в обществото, където трябва да работи за просвещение и национално единство. С присъствието си Екатерина показва, че образованата жена може да бъде силен глас в политическите процеси.
Жените самарянки – милосърдието на фронта
„Самарянки“ наричаме жените-доброволки, които поемат грижата за ранени войници. Те не са лекари, не са обучени сестри, но със сърце и воля се превръщат в спасителки. Вдъхновени от примера на Червения кръст, българските жени откликват на призива за помощ и то в момент, когато страната се нуждае най-много от тях.
Докато мъжете защитават границата, самарянките организират импровизирани лазарети, превързват рани, приготвят храна, събират дарения. Те са и логистици, и медицински сестри, и утешителки едновременно. Млади учителки, домакини и майки изведнъж се превръщат в ангели за войниците.
Има безименни героини, обикновени жени от Пловдив, Стара Загора и Кюстендил, които даряват собствени завивки и храна, за да облекчат страданията на ранените. За войниците те са повече от помощнички, те са „майки на фронта“.
