Метеори: Уникални архитектурни шедьоври в Гърция

Гърция може да се похвали не само с древна история, фантастично благоприятно време, живописна природа, но и архитектурни шедьоври, създадени от брилянтни архитекти. И това не е задължително да са величествени храмове и внушителни амфитеатри в историческите квартали на древните градове. В тази страна, сред живописната природа, можете да видите самотни скали (метеори), на непристъпните върхове на които има уникални структури, където са живели монаси отшелници. Тези манастири са наистина зашеметяващи места, които са културно наследство на цялото човечество.

Какво представляват метеорите?

Първо трябва да знаете какво представляват метеорите (на гръцки Μετέωρα „носещи се във въздуха“) в контекста на геологията. Това са свободно стоящи скали, които съдържат пясъчник и кластични скали. На това място е имало праисторическо море, но след като водата започва да се отдръпва, скалата постепенно се напуква и частично се срутва, образувайки малки скални образувания. Този процес отнел около 60 милиона години. В резултат на това в северната част на Гърция, в планините на Тесалия, можем да наблюдаваме причудливи скали (наричат ​​ги още стълбове), достигащи височина от 600 м над морското равнище. Техните особено отчаяни предци ги избрали за изграждането на уединени убежища.

Кога върховете на причудливите скали привличат вниманието на хората?

С леката ръка на монаха Андроник манастирите, построени от отшелници, започнали да се наричат ​​​​също като самите скали – Метеори. И ако през 950 г. православните се опитали да се изолират от целия свят и по този начин да постигнат пълно уединение, то към XIII-XIV век турци, сърби, албанци и кръстоносци – любители на бързите пари – започнали да посещават тези места. През този период монасите, които вече са се установили, са успели да изпитат прозорливостта на основателите, които са се изкачили толкова високо.

Интересен факт: Според легендите първите отшелници са отишли ​​в планината много преди построяването на манастири. Най-често те намирали убежище в пещери, до които имало извори. Наблизо монасите организирали зони, така наречените „молитвени места“, където можели да се молят в пълно уединение по всяко време. Но на големите църковни празници монасите трябвало да отиват в близките църкви – първоначално в древната църква на Архангелите в град Стаги, а след това в църквата на Пресвета Богородица.

Учените са установили, че първият човек, решил да построи собствена църква върху един от метеорите, е монахът отшелник Варнава. Той през 950-970г. успял самостоятелно да построи православен манастир, който нарекъл на Свети Дух.

Начало на организираната монашеска общност на Метеора

По-късно монаси-отшелници, които напуснали своите манастири, започнали да строят своите скитове върху самотни стълбове. През 1020 г. се появява Преображенският манастир, чийто основател е критският монах Андроник, а през 1160 г. е построен манастирът Стаги или Дупиани. От този момент нататък започва организирана монашеска „държава“, наречена Метеора.

Монашеският живот на общността започнал да се нормализира, защото, каквото и да се каже, изграждането на големи сгради на труднодостъпни места дори и сега е изключително трудна задача. И в онези дни всичко се правело на ръка, чак до издигането на всички строителни материали на значителна височина. И конете изобщо не били полезни в този процес. Монасите трябвало да повдигнат всички материали по въжени стълби, използвайки само кошници, мрежи и съдове. Като се има предвид адската работа, строителството се забавило с много години, но монасите, обсебени от идеята да създадат светилища под небето, упорито довели работата до края.

Монахът Атанасий бил особено успешен в това дело, пристигнал след нашествието на корсарите, които го изгонили от Света гора Атон. Заедно с духовния пастир Григорий те построили малък манастир върху стълба Стаги (известен още като „Стълбът на капките“). И тогава решават да построят мащабен манастир, където да живеят, работят и да се молят десетки монаси. През 1334 г. той и 14 съмишленици избират най-голямата скала и започват титаничното строителство на емблематичния манастир „Големият Метеор” (известен още като манастира „Преображение Господне”).

След завършване на строителството, което е около 1370-те години, манастирът се превръща в център на монашеската общност. От 1490г. игуменът на главния манастир винаги е бил смятан за ръководител на всички скитове и манастири на скалния град Литополис.

Разцветът на монашеската държава

Православни манастири украсяват върховете на причудливи скали (Тесалия, Гърция). | Снимка: ksenia-travel.com.

В началото на XVI век строителството на манастири и малки скитове става почти широко разпространено. Това било улеснено не само от религиозните идеи, но и от красотата на природата и максималната безопасност на манастира, тъй като изкачването до такава височина по стръмна скала не е лесна задача дори за разбойници и нашественици.

По това време съществуващите манастири вече били укрепнали и се разраснали, монасите усетили силата в единството, както и подкрепата на владетелите, които се опитали да допринесат за поддържането на благосъстоянието на уникалните обекти. Съществуването на 24 скита на върховете на непристъпни скали е известно със своята сигурност.

Действащи манастири

За съжаление, преди началото на XX-ти век повечето от сградите западнали и били изоставени от монасите. За пълната разруха допринася и Втората световна война, по време на която италианските и немските окупатори извършват безчинства. Те отнели всички най-ценни неща, които монасите успяли да натрупат в продължение на много векове, защото богатите хора и поклонниците често  предлагали щедри подаръци, за да изкупят греховете си.

В момента има само 6 православни светини, които са религиозни обекти, уникални архитектурни шедьоври и популярни туристически атракции.

Манастир Преображение Господне

Манастир Преображение Господне (известен още като Големия Метеор). Най-важният и най-голям храмов комплекс се намира на надморска височина от 613 метра и заема наистина гигантска площ (за стълбовете) – 6 хектара. Както вече беше споделено, той е основан от Атанасий (по-късно става известен като Метеора) през 1334 г. Освен малки манастири и стопански постройки, през 1388 г. е издигната величествена кръстовидна катедрала с апсиди, колони и дванадесетстранен купол. Височината му достига 24 метра (8-етажна сграда), а дължината му е 32 метра.

В манастира са запазени старинни стенописи, позлатен иконостас, дървен резбован игуменски трон със седефена инкрустация и ценни старинни икони, които монасите са успели да скрият по време на окупацията. Сега в манастира могат да влизат не само монаси и поклонници, но и туристи. За щастие монасите и гостите не се вдигат в мрежи, които могат да се скъсат всеки момент, както се правело досега. За да може всеки да се изкачи до върха на внушителния стълб, в скалата са изсечени стъпала и са монтирани метални парапети.

Манастирът „Варлаам“

Манастирът „Варлаам“ или „Вси светии“ е основан от един човек – схимонах Варлаам (XIV век), който построява килия и малка църква и ги посвещава на Тримата Спасители. След смъртта на монаха това място пустее дълги години, докато не се появяват двама братя – Нектарий и Теофан. Благодарение на техните усилия църквата не само е възстановена, но започва нов строеж, към който се присъединяват още 30 монаси. Много бързо манастирът започва да просперира, тъй като не само храна и злато са му дарявани.

Оказва се, че вярващите даряват земи, лозя, маслинови горички и дори цели села. До средата на XVII век църквата има величествен вид, а цялото вътрешно пространство е изрисувано с най-красивите стенописи и украсено с мозайки от слонова кост и седеф. В момента там можете да видите уникални реликви под формата на старинни икони и изящни кръстове, които се считат за световни шедьоври на приложното изкуство.

Манастирът Света Троица

Манастирът Света Троица се намира на най-живописното място, в чието подножие е коритото на река Пиньос, но над метеора се извисяват върховете на планинската верига Пиндос. Според очевидци именно този манастир прави най-незабравимо впечатление, тъй като се вижда от всички платформи за наблюдение и при всякакви метеорологични условия.

Не е известно със сигурност кога и от кого е положен първият камък за изграждането на елегантната базилика и няколко сгради, но до днес тук са запазени удивително красиви стенописи, древни надписи, а в съкровищницата можете да видите древни писания и дори Евангелието в сребърен обков. Въпреки позлатения иконостас, повечето от иконите и всички бижута са откраднати от окупаторите. Монасите успяват да спасят само книги и няколко чудотворни икони.

Метохът Русану или Света Варвара

Метохът Русану или Света Варвара се вписва идеално в композицията от заострени скали и метеори, поради което очертанията му са лесно разпознаваеми, тъй като е изобразен във всички туристически справочници. Въпреки факта, че е толкова популярен, все още не може да се намери надеждна информация за изграждането му. Но това, което се знае, заслужава специално уважение. По време на османските набези местните жители се укриват в манастира неведнъж. След разрушаването в главната църква на манастира могат да се видят стенописи и иконостас, които са с особена историческа стойност.

Манастирът Свети Стефан

Манастирът Свети Стефан се счита за най-богатия от манастирите на Метеора и се намира върху гигантска скала, която се извисява над град Каламбака. Основан е от монах Йеремия, който живее на тази скала от 1192 г. и самостоятелно построява няколко килии, щерна за събиране на вода и параклис Св. Стефан. Като се има предвид благоприятното местоположение и желанието за просветна дейност, имало повече от достатъчно желаещи да дарят различни помощи, така че манастирът винаги е процъфтявал дори по време на турското робство. Заслужава да се отбележи, че първоначално манастирът е бил мъжки, но от 1961 г. е превърнат в женски.

Манастирът Св. Николай Анапавсас

Манастирът Св. Николай Анапавсас (известен още като Радостния) се появява на върха на стълба приблизително през XII-XIII век. Някои изследователи приписват основаването на манастира на монах Никанор, други смятат, че името съдържа епитета Αναπαυσάς (успокоител), тъй като това място наистина предполага душевен мир както за монасите, така и за гостите на манастира.

Като се има предвид малката площ на платото, върху което е създаден манастирският комплекс, не е изненадващо, че той има многоетажна структура. На първото ниво е запазена древната църква „Св. Симеон“ с малък олтар, на второто – правоъгълната катедрала „Св. Никола“ с нисък купол и без нито един прозорец. Но на третото ниво има килии, трапезария, приемна за почетни посетители, параклисът на Св. Йоан Кръстител и крипта с черепи на монаси.

По всяко време хората не са пестили нито пари, нито време, нито усилия за изграждането на храмове. Ето защо не е изненадващо, че религиозните сгради, независимо в коя страна на света се намират, отдавна са се превърнали в основните шедьоври, гледайки които ще повярвате в по-висша сила.