Милева Марич – жената зад Алберт Айнщайн
Зад всеки успял мъж, стои по една жена – запознайте се с Милева Марич и запомнете това име
На 19 декември 1875 г. Милева Марич е родена в град Тител, Сърбия. Дъщеря на Мария Рузич и Милош Марич, тя била първото дете от брака. В книгата си „В сянката на Алберт Айнщайн, трагичният живот на Милева Айнщайн Марич“ писателката Десанка Трбухович-Гюрич описва младата Милева като „малко момиче с големи черни очи, което се открояваше сред всичките си връстници с ярката си фантазия, жаждата си за знания и нейната способност да наблюдава.“
Баща й, който скоро забелязва изключителната интелигентност на Милева, й дава образование далеч над това, което са получавали жените от онова време, и веднага младата жена се откроява с големия си талант по математика. През 1892 г. баща й получава разрешение от министъра на просвещението, Милева да има достъп до конференции по физика, които по онова време били запазени само за мъже. Скоро след това, през 1896 г., Милева е приета в Политехническото училище в Цюрих и се премества в Швейцария, за да сбъдне мечтата си да следва математика и физика, в един от малкото европейски университети, които приемат жени.
Bernisches Historisches Museum
Снимка на Милева Марич от 1896 г., годината, в която тя започва да учи физика в Цюрих и среща Алберт Айнщайн.
Животът в университета и любовта към Айнщайн
По това време тя се запознава с Алберт Айнщайн, който е един от шестимата й съученици. Въпреки че била единствената жена в класната стая, Милева винаги показвала увереност.
„Когато трябваше да говори в клас, тя го правеше с искреност, твърдост и с увереността, която й даваше да бъде дълбоко убедена в това, което казваше“
обяснява Десанка Трбухович-Гюрич в книгата си. Айнщайн бил истински очарован от присъствието на една необикновена жена като Милева. И има защо.
След първите месеци на курса, Милева Марич и Алберт Айнщайн започнали любовна и интелектуална връзка. В основата стояла споделената им страст към физиката, музиката и възхищението един към друг. Те посещавали университета заедно и след това се срещали, за да говорят, обсъждат и учат. Университетските оценки на Марич доказват, че тя е била брилянтен учен. През 1901 г. интензивният и успешен университетски живот на Милева е прекъснат, тъй като забременява и не успява да се яви на последни изпити.
ETH библиотека
Снимка на Милева Марич и съпруга й Алберт Айнщайн през 1912 г.
Притисната от учителите и социалното си обкръжение, които смятат за срамно да има извънбрачно дете, Милева е принудена да изостави обучението си и да се върне в бащиния си дом. Там ражда малката Лизерл. Все още не се знае какво се е случило с бебето – дали е било дадено за осиновяване. Повечето вярват, че е починало в рамките на няколко седмици след заразяване със скарлатина. Това, което е известно, е че Айнщайн никога не е познавал първата си дъщеря. През 1904 г. Марич ражда второто си дете – син, който се казва Ханс Алберт.
Алберт Айнщайн и Милева Марич се женят две години по-късно, през 1903 г., след като той получава работа в патентното ведомство в Берн
През деня Айнщайн работел по осем часа в офиса, а Милева се грижела за дома и отглеждането на сина си. Вечер двойката се срещала на кухненската маса. На светлината на газена лампа, изучавали и развивали физическите теории, които са очертали в университета, продължавайки научното си сътрудничество.
През 1905 г., известна като „чудотворната година на Айнщайн“, ученият публикува четири статии в списание Annalen Der Physik. Те променят завинаги законите на физиката, включително една за фото електричния ефект и известната теория на относителността. През този период на успех Милева и Алберт продължават да работят заедно. Тя била упорита и сдържана, той – любознателен и непокорен.
Семейството Айнщайн-Марич нараства с появата на втория им син Едуард през 1910 г. След това бракът започва да се влошава. Алберт Айнщайн се дистанцира от съпругата и децата си и започва паралелна връзка с братовчедка си Елза Льовентал, за която по-късно се жени. Милева Марич разбира през 1912 г. за тайната афера на своя съпруг. Айнщайн нарича съпругата си „недружелюбно създание без хумор“. Той дори признава „отнасям се към жена си като към служител, когото не мога да уволня. Имам собствена спалня и избягвам да оставам сам с нея“.
Скритите тайни на брака
Осъзнавайки, че изневярата им вече не е тайна, Айнщайн налага на Милева Марич серия от условия да остане „номинално женен“.
Айнщайн и Марич обсъждат раздяла. New York Times съобщава, че Айнщайн предлага компромис през 1914 г. Той ще продължи брака, ако Марич се съгласи с неговите условия. А ето какви са били те:
1. Ще се погрижите дрехите и бельото ми да са в ред, да се сервират три редовни хранения на ден в стаята ми.
2. Вие ще се откажете от всички лични отношения с мен, освен когато те са необходими, за да поддържаме социални изяви.
Айнщайн също поставя следното условие:
„Няма да очаквате обич от мен… Трябва да напуснете моята спалня или кабинет веднага, без да протестирате, когато ви помоля да го направите.“
Милева отхвърля тези условия и напуска заедно с двете си деца общата къща, която вече не е дом. Двамата най-накрая се развеждат през 1919 г. Марич настоява за клауза в документа за развод, според която ако Айнщайн спечели Нобелова награда, тя ще получи парите.
Шест години по-късно Айнщайн се опитал да се откаже от обещанието си. Марич възразила, намеквайки, че може да докаже приноса си към неговото изследване. Айнщайн пише на бившата си съпруга: „Когато някой е напълно незначителен, няма какво друго да се каже на този човек, освен да остане скромен и мълчалив. Ето какво ви съветвам да направите.“
Живота след Айнщайн
Когато Алберт Айнщайн получава Нобелова награда за физика, Милева Марич получава парите, както са се уговорили при развода (макар и не без враждебност от страна на Айнщайн). Тя ги инвестира изцяло в здравето на сина си Едуард, който е диагностициран с шизофрения.
За Милева животът след Айнщайн не е лесен. Тя трябвало да се грижи сама за две деца, страдала от икономически затруднения, които избягва, като дава частни уроци по природни науки на учениците. Умира през 1948 г. на 72-годишна възраст, без да е получила някакво признание за научната си кариера.
Майка на относителността?
Историята на Милева Марич (и тази на историята на науката) била разтърсена, когато в края на осемдесетте години наяве излезли 43 писма, които тя и Айнщайн разменили по време на връзката си. Експертите били изненадани да видят, че в писмата и Алберт, и Милева говорят за „нашата работа“, „нашата статия“ или „нашата гледна точка“, когато се позовавали на изследването, което Айнщайн ще публикува известно време по-късно. В едно писмо от 1901 г. самият физик се позовава на „нашата теория за относителното движение“, а в друго Милева казва на свой приятел „наскоро завършихме работа, която ще направи съпруга ми световно известен“. Тогава избухва дебатът за възможното съавторство на Марич в работата на Айнщайн, спор, който остава открит и до днес.
В допълнение към писмата, изследователи, които твърдят, че Марич е съавтор на няколко от теориите на Айнщайн, събрали различни доказателства, подкрепящи сигурността на тази теория. Първо, има много хора, които свидетелстват за броя на часовете прекарани от учените заедно в пресмятане, писане, четене и дебат. И Ханс Алберт, техният общ син, и Милош младши, брат на Милева, и Зарко Марич, братовчед на бащата на Милева, обяснили, че двойката прекарва дълги следобеди в градината. Следобеди, в които говорили за физика в среда, в която преобладават хармонията и уважението. Десанка Трбухович-Гюрич, биографът на Милева, обяснява в книгата си как веднъж Алберт заявил: „Имам нужда от жена си, тя решава всички математически задачи вместо мен“.
Докато съпругът й ставал все по-известен, Марич споделяла на приятел:
„Само се надявам и желая славата да няма вредно въздействие върху неговата човечност.“
Кой или какво стои зад Нобеловата награда на Алберт Айнщайн?
Друг момент, който експертите подчертават, е, че Милева Марич е прекарала семестър в университета в Хайделберг (Германия), където е получавала уроци от Филип Ленард, пионер в изследването на фото електричния ефект и носител на Нобелова награда по физика през 1905 г. Това обучение, което само тя е получила, е в основата на трудовете, за които Айнщайн получава Нобелова награда, тъй като физикът е признат за тълкуването, което прави на фото електричния ефект, а не за закона на относителността.
От друга страна, Евън Харис, физик във военната лаборатория в Абърдийн (Мериленд) и основен знаменосец на съавторството на Милева, уверява, че теорията на относителността започва с тезата, която Марич е написала и представила на своя професор, физикът Хайнрих Фридрих Вебер в Политехническия институт в Цюрих, въпреки че оригиналният документ на тази работа не е запазен.
Окончателно решение
На конгрес през 1990 г. Американската асоциация за развитие на науката заключава, че няма доказателства, които да потвърждават активното участие на Милева в работата на Алберт, но нито да го отричат. Във връзка с писмата няколко специалисти твърдят, че когато Айнщайн говори за „нашата теория за относителното движение“, той не се позовава на теорията на относителността, а на друго изследване.
Други изследователи на работата на Айнщайн посочват, че единственият от всички приноси на физика, който може да бъде класифициран като „извън времето си“ и който го е накарал наистина да достигне върха като учен, е общата теория на относителността, публикувана през 1915 г. Тези, които подчертават този детайл, твърдят, че по това време Айнщайн и Марич отдавна са се разделили и са прекратили връзката си, както лична, така и научна. Затова смятат, че Марич не може да е участвала в създаването на теорията.
Какво наследство остава Марич след себе си?
Докато Милева Марич никога не е получавала признание през живота си, след смъртта й учените посочват първата съпруга на Айнщайн като човек със значителен принос към наследството на учения. Милева Марич се борила да се издържа през десетилетията след развода си, въпреки че Айнщайн в крайна сметка изпълнил обещанието си да й даде спечелената от Нобелова награда, около 500 000 долара в днешни пари.
В последните си години, Марич се посвещава на грижите за сина си Едуард, който страда от шизофрения. След смъртта на Марич, Айнщайн се оплаква, че Едуард е сам в психиатрична институция.
„Ако знаех“, пише Айнщайн, „той никога нямаше да дойде на този свят“. Когато Едуард почива, баща му не го бил виждал повече от 30 години.
Източници: National Geographic & All that interesting
Прочетете още: Кралица Елизабет II си отиде на 96 години
Най-интересното от седмицата в Madamsko:
Казвам се Марта и съм част от екипа на Madamsko от 2021 г. В момента съм студентка, последна година, в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, специалност връзки с обществеността. Успоредно с това работя като PR Account Manager. Амбициозна, грижовна, забавна, любвеобилна и емоционална – така бих описала себе си. Обичам живота, такъв, какъвто е. Искам да обиколя света и да изпитвам нови, непознати и забравени емоции възможно най-често. В неделя обезателно съм пред екрана, за да следя Formula 1. Открих този спорт преди една година и за първи път се запалих толкова силно по нещо, което не се смята за толкова женско. Домът е моят храм, в който прекарвам голяма част от времето си, заедно с любимия човек. Мечтая за сплотено семейство, вила в Италия и вълнуващ живот. Madamsko е място, в което мога да дам свобода на креативността и собствените си мисли. Тази платформа дава възможност думите ми да достигнат до по-голяма аудитория и надявам се, да успея да повлияя положително на някого! La Vita è Bella!
