HomeКУЛТУРАНай-известните автопортрети в историята на изкуството

Най-известните автопортрети в историята на изкуството

автопортрет

Най-известните автопортрети в историята на изкуството

Присъединете се към нас в хронологична одисея през историята на изкуството и открийте най-великите скъпоценни камъни на себепредставянето! Какво може да бъде по-интересно от портрет на художник, направен от самия него?

През цялата история на изкуството автопортретирането бързо се превърна в упражнение в стил, добре познат на художниците. Това наистина отговаря на две цели, две намерения на художника: първо, автопортретът му позволява да отговори на баналната нужда от признание. По този начин, като си представя посмъртен успех или хилядолетно потомство, автопортретът позволява на художника да предложи на широката публика черти на лицето, свързани с неговата техника, стил или амбиции. След това този подход му позволява да има пълен контрол върху имиджа си или поне върху външния си вид: художници – мъже и жени, винаги се показват така, както искат другите да ги видят, но също и така, както „искат да бъдат различни от другите“.

 Ян ван Ейк, Човекът с червения тюрбан, 1433 г.

Маслени бои върху дърво, 26 х 19 см – Лондон, Национална галерия

Най-старият автопортрет! До 15-ти век художникът, както го разбираме днес (независимо дали е художник, скулптор или тъкач), се счита за занаятчия и следователно работата му служи на висшето общество. Той творял за силните и никога не работел за себе си: той зависел от йерархията, за да постигне личните си цели. Тази липса на независимост, смазваща индивидуалните амбиции на художниците, обяснява защо не откриваме никакви или малко следи от автопортрети преди намесата на Ян Ван Ейк през 1433 г.

Този фламандски творец бил особено спокоен в края на живота си: през 1430 г. защото бил назначен за камергер на херцог Филип Бургундски (нещо като луксозен портиер) и запазил позицията си на официален художник на град Брюж. Затова той можел да следва големия път и все повече се освобождава от чистата си функция на занаятчия, придворен художник. Така той създава през 1433 г. най-стария независим автопортрет в историята на европейското изкуство. Виждаме лицето на човек в профил и в разцвета на силите си, спокоен и жив поглед насочен към зрителя. На главата му голям, ослепително червен тюрбан демонстрира техническите умения на този велик белгийски майстор.

Човекът с червения тюрбан

Автопортрет в Давид

Джорджоне, Автопортрет в Давид, около 1510 г.

Маслени бои върху платно, 52 х 43 см (срязан) – Брунсуик, Музей Херцог Антон Улрих

Най-загадъчният! Скоро след фламандския ентусиазъм на Ян ван Ейк, в Италия много художници опитват силите си в това упражнение. Фра Филипо Липи, флорентински художник от Първия ренесанс, фино интегрира лицето си в определени библейски сцени, поръчани от него (по-специално Коронацията на Богородица, около 1445 г.). Пармиджанино(Пармезан), млад талант от Парма, се забавлява, представяйки младото си лице в сърцето на странен trompe-l’oeil (Автопортрет в изпъкнало огледало, 1523 г.). 

В същото време Джорджоне (Джорджо Барбарели да Кастелфранко) , работещ във Венеция, също решава да използва таланта си, за да се представи. Така излязлата на бял свят творбата,  обагрена с мистицизъм: студено лице, едва видимо, трудно различаемо от непрогледния мрак. Всъщност произведението, каквото го познаваме днес, не е пълно: то е осакатено и тези промени са направили истинските намерения на този автопортрет да изчезнат.

Благодарение на гравюра от 1650 г., която възпроизвежда тази картина, когато е била все още непокътната, все още можем да си представим намеренията на Джорджоне: първоначално той държал главата на Голиат в ръката си и затова се представя в ролята на Давид, библейския герой. Това е първият алегоричен автопортрет в историята на европейското изкуство, който ще проправи пътя на много други талантливи художници като Микеланджело (Автопортрет върху кожа от Бартелеми) или Караваджо (Давид с главата на Голиат).  За съжаление Джорджоне умира няколко месеца след създааването на този портрет, отнесен от върлуващата по това време чума.

Катарина ван Хемесен, Автопортрет на статива, 1548 г

Темпера върху дърво, 32 х 25 см – Базел, Kunstmuseum Basel

Първият женски автопортрет! Далеч от старите клишета за мъжа, художника, който рисува, и жената, музата, която вдъхновява, някои жени художници успяват да повлияят на художественото творчество от началото на XVI век. Това е особено вярно за Катарина ван Хемесен, чийто автопортрет със статив от 1548 г. е ранна проява на това.

Това е най-старият известен пример за автопортрет „на статива“, стилизирано упражнение, което ще бъде повтаряно през вековете от много известни художници (Рембранд, Ван Гог, Кайбот, Магрит… да назовем само няколко). Виждаме уверена жена, която се взира в нас с всички признаци на процъфтяваща креативност: статив, палитра, шпатула, антични главни букви и четки, подредени във формата на кръст. Без съмнение: тази жена е силна!

Катарина ван Хемесен

Автопортрет със слънчоглед

Антоан ван Дайк, Автопортрет със слънчоглед, около 1635 г

Маслени бои върху платно, 60 х 73 см – Лондон, колекция на херцога на Уестминстър

Най-саркастичният! По същия начин като Ян ван Ейк, Антоан ван Дайк също бил суперзвезда на своето време: този фламандски бароков художник първо става известен във Фландрия и след това в Италия, преди да стане официален придворен художник в Англия. След тази успешна европейска епопея около 1635 г. известният портретист се изобразява като благородник, разговарящ със слънчоглед.

Този слънчоглед е повече от обикновена ежедневна аранжировка, той символизира крал Чарлз I на Англия. Обърнал е венчето си към художника, сякаш е слънце! По този начин тази специална подредба представлява кралска милост. В същото време художникът сочи с дясната си ръка цветето, а с лявата си играе с тежка златна верига, която кралят му е подарил малко преди това в знак на благородство. Така в рамките на една и съща творба художникът успява да синтезира своя личен и професионален успех между артистична слава и кралски престиж, споделяйки със зрителя и осмивайки монарха.

Дейвид Бейли, Автопортрет със символи на суета, 1651

Маслени бои върху платно, 89,5 x 122 cm – Лайден, Museum De Lakenhal

Най-интелектуалният! Дейвид Бейли 1584–1657

Този художник е известен със своите портрети на студенти и професори от Лайденския университет, както и с няколко картини, отразяващи преходността на живота със символични предмети като цветя и свещи. Най-известният му автопортрет включва почти всички символи на жанра vanitas – просто трябва да се вгледате по-отблизо…

Дейвид Бейли

Художник от Лайден (Холандия), Дейвид Бейли демонстрира в тази работа, че за брилянтен художник като него може да бъде лесно да реализира както великолепен натюрморт, така и великолепен автопортрет. Въпреки това, добрата изработка на това платно е само първото впечатление от произведението, изпълнено с детайли и финес: откриваме художника, седнал в края на масата, в неговото ателие, пълно с предмети от всякакъв вид: скулптури и художествени дрънкулки, бижута, аксесоари, череп, пясъчен часовник, древни свитъци, сапунени мехури, готови да се спукат… Тази картина е изпълнена със символи на суета: алегорично изображение на миналото време и преди всичко смъртта.

Дейвид Бейли бил на 67 години, когато създава тази творба. Той вече не бил гордият и енергичен млад мъж, който ни показва колекцията си от реликви. Всъщност решението на тази загадка може да се намери в два овални портрета: откриваме истинския портрет на Бейли, както и портрета на съпругата му до него. Така художникът се представи ретроспективно такъв, какъвто се е виждал преди 40 години. Този автопортрет е поглед към миналото на своя автор, въпреки че съзерцаваме художник, който ни разкрива бъдещето си.

Винсент Ван Гог, Автопортрет с превързано ухо

Винсент Ван Гог, Автопортрет с превързано ухо, 1889  

Маслени бои върху платно, 60 х 49 см – Лондон, Институт за изкуство Courtauld

Най-необичайният! Как да подходим към емблематични автопортрети, без да споменем Ван Гог! За десет години работа са създадени повече от 43 автопортрета на холандския художник, всеки от които е по-възвишен и по-абсурден от другия.

Този автопортрет от 1889 г. (една година преди смъртта му) е създаден след трагичните събития, случили се в Арл. На 23 декември 1888 г. избухва спор с неговия приятел и колега Пол Гоген. Разярен и силно пиян, Ван Гог напуска студиото си и се скита из града, преди да се озове в известен публичен дом. Въоръжен с бръснач, той решава да отреже собственото си ухо, за да го предложи на Рейчъл, проститутка, която е харесвал много.

След това той се дотътря вкъщи, преди да бъде намерен от полицията, която го откарва в болницата за лечение. Лекарите го диагностицирват с криза на алкохолизъм, примесена с шизофренично самопосегателство. Краят на живота за този декадентски меланхоличен гений не е далеч, но когато се възстановява той създава тази творба, в която откриваме изтощено лице и поглед, блед тен.

Зад него виждаме японски отпечатък: „Гейша в пейзаж“ от Сато Торакийо. Голям почитател на азиатското изкуство и особено на японските щампи (укийо-е), които открива в Париж, този нов начин за подреждане на цветове и композиция ще го последва в по-късните му работи. Художник, измъчван от разрушителни лудории, Ван Гог наистина е изразявал себе си, когато рисувал. Несъмнено неговите автопортрети ще останат завинаги в историята на изкуството.

Фрида Кало, Автопортрет с къса коса, 1940.

Маслени бои върху платно, 40 х 27,9 см – Ню Йорк, Музей на модерното изкуство.

Най-интимният! Подобно на Ван Гог, трудно е да се класифицират най-емблематичните автопортрети, без да се спомене най-важният от мексиканските художници: Фрида Кало. От 150-те картини, които е нарисувала през живота си, има най-малко 55 автопортрета. Основната цел на тези аз-образи е бил да изразят различните сътресения на нейното съществуване, тъй като животът й бил поредица от трагедии и нещастия: пътнотранспортно произшествие, спонтанни аборти, корабокрушение в брака й, кризи на ревност, проблеми с алкохола. .

Този автопортрет от 1940 г. се появява малко преди художничката да бъде прикована към болничното легло и да страда от увреждане. Освен това, следва брутална раздяла между Фрида и Диего Ривера, нейната сродна душа, който я кара да страда до степен на отчаяние. Намираме я да седи в центъра на празна стая, облечена в тъмен и голям костюм, с ножица в дясната си ръка и кичури коса, разпръснати навсякъде. На първо място, тя демонстрира пред наблюдателя спокоен, горд и предизвикателен вид. Въпреки че нейната великолепна и дълга коса била част от нейната легенда, защо да прави подобно действие?

Автопортрет с къса коса

В горната част на композицията намираме партитурата на мексиканска любовна песен: „Слушай, ако те обичах, беше заради косата ти; Сега, когато се обръсна, не те обичам повече. По правило пренебрегването (разводът) и орязването (загубата на привлекателност) са синоними на безчестие и унижение. Но позата и гордият поглед на Фрида не съвпадат с тези твърдения.

Посланието, което тя се опитва да ни предаде, със сигурност е по-положително: само с помощта на собственото самочувствие възстановяваме изгубеното достойнство… Проклятието на старите догми е нанесено, Фрида изхвърля цветната си роля на женственост и робска красота, постигайки заслужено спокойствие, за да можем да съдим за нейната личност изключително през призмата на творчеството и свободата да бъдеш. Автопортрет – кукла, с помощта на която художничката контролира мутацията на жизнената си траектория.

Феликс Нусбаум

Феликс Нусбаум, Автопортрет с еврейски паспорт, около 1943 г. 

Маслени бои върху платно, 56 x 49 cm – Osnabrück, Felix Nussbaum-Haus

Най-драматичният! Този автопортрет от 1943 г. не отговаря на никакви кодекси на традиционното самоизобразяване. Откриваме на него мъж, толкова близо до нас, че можем да видим космите на брадата му, в позиция, която не е статична: той взема наблюдателя със себе си на полет, който изглежда не води до нищо друго освен до перспективата на непроходима стена. Два елемента създават контекста: на дясното рамо на модела, под яката на палтото му, което той повдига, сякаш за да ни посочи, откриваме звездата на Давид, символ на стигматизирането на евреите по време на нацисткото потисничество. В дясната си ръка той държи паспорт, върху който можете да прочетете надписа „JUIF – JUD“. Несъмнено се сблъскваме с бруталността на Втората световна война в компанията на човек, преследван и произволно затварян заради своите вярвания и пристрастия.

Феликс Нусбаум, авторът на този трагичен автопортрет, самият е жертва на нацисткия режим. Той е роден в Оснабрюк (Германия) през 1904 г. в еврейско семейство и емигрира през 1933 г. През 1941 г. той се укрива в Брюксел и създава произведенията си внимателно, в мазета или тавани с минимален надзор. Въпреки всичко той запазва енергията си, постоянният страх да не бъде разкрит стимулира креативността му. Така работата му ще бъде оцветена със страх, потайност и бягство. С този автопортрет (и голяма част от творчеството си) той оставя трогващо свидетелство за ужаса на положението си и ни предлага трогателно послание: дори когато всичко изглежда безнадеждно, не трябва да се предаваме, защото не е така. Остава добродетелта на неотричането. За съжаление надеждата му за оцеляване така и не се оправдава. Няколко месеца по-късно той и съпругата му са осъдени, след това арестувани и депортирани в Аушвиц, където са убити през 1944 г.

Тази класификация очевидно не е изчерпателна. Много художници са белязали историята на изкуството със своите възхитителни (и понякога объркващи) автопортрети. Някои гении, като Албрехт Дюрер, Рембранд, Франсис Бейкън, Диего Ривера или дори Егон Шиле, създават фини и дълбоки произведения, изразяващи вътрешната си личност чрез външния вид на черупката на тялото си.

Източник: artmajeur.com


банер вайбър

MADAMSKO NEWSLETTER. Абонирай се >>>

* indicates required
Share With: