Най-мистериозните градове-призраци в света
Изоставени селища и градове съществуват по целия свят – мистериозни, зловещи, винаги будят любопитство.
Има много причини, поради които един град може да се превърне в град-призрак: икономическа рецесия, война, природно бедствие, екологична катастрофа… По правило, такива места са напълно необитаеми, въпреки че има и градове-призраци с много малко население. Някои са забранени, докато други са превърнати в паркове или туристически атракции. Ето няколко от най-интересните, според нас, градове-призраци на Земята.
Крако, Италия
Тази област е заселена от гърците около 540 г. пр. н. е. когато се преместили навътре от крайбрежния град Метапонто и нарекли областта Монтедоро. Тук от векове съществувало успешно селище с университет, четири големи дворци и растящо население. През 1656 г. в резултат на чумата населението намалява стотици пъти. По-късно Крако постепенно запада – главно поради лошите земеделски условия.
През 1892-1922 г. повечето от жителите заминават за Северна Америка. Тогава, през 1963 г., има масивно свлачище и хората трябвало да бъдат евакуирани. След земетресението през 1980 г. мястото е напълно изоставено. Сега е популярна туристическа забележителност. Тук са заснети и няколко филма, включително Quantum of Solace и The Passion of the Christ.
Боди, Калифорния, САЩ
През 19-ти век в това градче златотърсачи открили богата златна жила и Боди се разраства, за да се превърне в проспериращо градче. В най-добрите времена тук са живели от пет до седем хиляди жители, построени са 2000 сгради.
В началото на 20 век градът започва да запада. Днес Боди е истински град призрак на Дивия Запад с останали само 110 сгради. Той е отворен за посещения и туристите могат свободно да се разхождат по пустите градски улици и да разглеждат останалите предмети по рафтовете на магазините и интериора на помещенията.
Припят, Украйна
Вероятно е един от най-известните градове-призраци в света. Припят е основан през 1970 г. като девети атомен град в Съветския съюз, който поддържа близката атомна електроцентрала в Чернобил. Към момента на евакуацията (в деня след Чернобилската катастрофа) следобед на 27 април 1986 г. населението на града е 49 360 души.
Естествено, след катастрофата градът е изоставен и скоро се превръща в град-призрак. В днешно време, когато нивото на радиация е намаляло, все повече туристи посещават това място, а различни украински компании предлагат екскурзии в околностите.
Орадур-сюр-Глан, Франция
Oradour-sur-Glane е изоставено село в региона Нувел-Аквитания в западно-централна Франция. Разрушено е на 10 юни 1944 г., когато нацистите избиват почти всички жители: загиват 642 души, включително жени и деца. От цялото население на селото, този ден оцелели по чудо, само около 30 души.
Отряд, ръководен от Адолф Дикман, принудил всички жители да напуснат домовете си. Мъжете били събрани в навеси, където били застреляни и след това опожарени. Жените и децата били затворени в църквата, която също била опожарена. Тези, които се опитали да излязат от горящата сграда, били разстреляни. След войната тогавашният френски президент Шарл дьо Гол решава селото да бъде превърнато в мемориал. В близост е построено ново село със същото име.
Квартал Вароша, град Фамагуста, Кипър
Днес Вароша е изоставен квартал в южната част на кипърския град Фамагуста.
А преди – до началото на 70-те години – той бил туристически център номер едно в целия Кипър. Това довело до поява на нови сгради, главно хотели и различни туристически атракции.
В своя връх Вароша бил туристическа дестинация номер едно в света и е видял гости като Елизабет Тейлър, Ричард Бъртън и Брижит Бардо. Всичко се променя с турската инвазия в Кипър през 1974 г., когато територията попада под турски контрол. Жителите на Вароша бягат, а територията е изоставена и е под окупацията на турските въоръжени сили. И до днес квартал Вароша е необитаем и влизането в него е забранено.
Гарнет, Монтана, САЩ
Гарнет е друг от изоставените миньорски градове в Съединените щати, построен през 1860-те години. През 1898 г. градът е обитаван от около 1000 души. Не е изненадващо, че Гарнет е изоставен две десетилетия по-късно, когато златните мини се изчерпват. Въпреки че е силно повреден от пожар през 1912 г., който унищожава половината от града, сега Гарнет е един от най-добре запазените градове -призраци в Монтана. Всяка година се посещава от 16 000 души.
Остров Хашима, Япония
Хашима, известен още като Гункандзима, е остров, разположен на около 15 километра от град Нагасаки в Южна Япония. В началото на 19 век на острова са открити въглища и 80 години по-късно, през 1887 г., тук са построени въглищни мини. Пикът на населението на Хашима е регистриран през 1959 г., когато на острова са живели 5259 души.
През 1974 г., когато доставките на въглища привършили, мините били затворени и хората напуснали. До началото на 2000-те години островът остава изоставен, докато не възниква интерес към историческите му руини. Някои сгради са реставрирани и от 2009 започват да го посещават туристи. През 2015 г. островът е признат за обект на световното наследство на ЮНЕСКО.
Кеникът, Аляска, САЩ
Кеникът някога е бил централен миньорски лагер, който свързва няколко медни мини. Всичко започва през далечната 1900 г., когато тук са открити богати находища на медна руда с висока концентрация (до 70%) на чист халкоцит. По това време медта просто става изключително ценна – благодарение на изобретяването на електричеството, автомобилите и телефоните. Така стотици хора идвали тук, за да работят в медните мини седем дни в седмицата.
От 1909 до 1938 г. над 4,6 милиона тона руда са добити от мините Kennicott, като печалбите са над 100 милиона долара. До началото на 30-те години на миналия век висококачествените рудни находища са изчерпани и пет мини са затворени един след друг. Последният влак напусна Кеникът на 10 ноември 1938 г., отбелязвайки края на една ера и оставяйки след себе си призрачен град.
Колманскоп, Намибия
През 1908 г. в южна Намибия, на 10 километра от пристанищния град Людериц, работник намира диамант и го показва на шефа си, германския железопътен инспектор Август Щаух. Това довежда до появата на град, в който се събират огромен брой немски миньори, за да добиват диаманти. Те построили за себе си болница, бална зала, електроцентрала, училище, зала за боулинг, театър, гимназия, казино, фабрика за лед и първата рентгенова станция в Южното полукълбо.
Малко след Втората световна война, залежите от диаманти започват да свършват и хората започват да напускат. Градът е окончателно изоставен през 1956 г. Сега пустинята постепенно взима своето и туристите, които идват тук, бродят до колене в пясъка. За влизане в града е необходимо специално разрешение.
Дханушкоди, Индия
Дханушкоди някога е бил обикновено индийско градче, пълно с живот и смях.
Хората можели да идват и да си отиват с пътнически влакове, да се наслаждават на гледката към Лакадивско море от едната страна и пролива Палк от другата.
Всичко обаче се променя, когато в нощта на 22 срещу 23 декември 1964 г. циклонът Ramswaram удря града. Скоростта на вятъра е била 280 км/ч, а височината на приливните вълни е била 7 метра. Около 1800 души загинали в резултат на бедствието. Градът е изоставен от жителите и обявен за необитаем. Днес това място е популярно сред туристите.
Лифта, Израел
Селището възниква в много древни времена: на това място са открити археологически останки, датиращи от желязната епоха. През 1945 г. в Лифт живеят 2250 души, 2230 от които са мюсюлмани, а останалите 20 са християни.
По време на гражданската война от 1947/48 г. и палестинското изселване от 1948 г. Лифта е изоставен от арабските жители. Останалата част от еврейската общност напуска през 1971 г. Последните жители напуснали това място през 2017 г. и оттогава Лифта се смята за природен резерват в Израел.
Кломино, Полша
Кломино е малко селце, известно в началото на 20-ти век като Вестфаленхоф (в бившата германска провинция Померания). По време на Втората световна война германците откриват лагер за военнопленници в района, където са държани полски войници, цивилни, както и офицери от френската армия.
През януари 1945 г. Вестфаленхоф е превзет от настъпващата Червена армия и отново се превръща във военна база – сега съветска – наречена Гродек. Там живеели около 6000 съветски войници. След разпадането на Съветския съюз, Гродек е преименуван на Кломино и правителството го обявява за разпродажба. Никой обаче не се интересувал от него и малцина решили да се преместят там. В момента в Кломино са останали 5 жители. Почти всички сгради са разрушени и ограбени.
Каякьой, Турция
Разположен на 8 километра южно от Фетие в югозападна Турция в старата провинция Ликия, Каякьой е град, пълен с разрушени сгради от 18-ти век (въпреки че хората са живели в района от древността). Преди Първата световна война около 6500 гърци живеят в Каякьой. Почти нито един от тях не е останал в резултат на кланетата на гърци и други християнски малцинства в Османската империя по време на войната.
След подписването на Лозанския договор през 1923 г. (след загубата на Гърция в Гръцко-турската война от 1919/1922 г.) гръцкото православно население е принудено да напусне територията, която сега е станала турска. Турското правителство се опитва да засели района с гърци мюсюлмани, но те отказали, страхувайки се от призраците на убитите там гърци. Днес Каякьой е необитаем и служи като музей на открито, както пише UAinfo.
Пирамида, Свалбард, Норвегия
Пирамида е изоставено руско миньорско селище, намиращо се в архипелага Свалбард, Норвегия. Името му идва от планината с форма на пирамида, която се показва над долината. Част от група арктически острови, градът е един от най-северните в света. Тук през 1910 г. е създадено шведско селище, а през 1927 г. Швеция го продава на Съветския съюз. Така се появява съветското миньорско селище Пирамида на остров Западен Свалбард, където дълги години се добиват въглища.
В своя пик Пирамидата е имала повече от 1000 жители, културен център със собствен театър, библиотека, художествени и музикални ателиета, спортен комплекс и денонощно кафене. Когато въглищата в последната мина свършили през 1998 г., селото било изоставено и законсервирано. Днес Пирамида е туристическа дестинация. Музеят и хотелът работят целогодишно.
Грейт Бласкет, Ирландия
Този ирландски остров с площ 4,29 кв. км е бил обитаван до 1953 г., но след това ирландското правителство решава, че не може да гарантира безопасността на жителите, тъй като островът е трудно достъпен при екстремни метеорологични условия. Жителите са евакуирани и преместени на други места. Островът е отдалечен на достатъчно разстояние от бреговете на Ирландия (и от най-западната точка на Европа) и е направо отцепен от останалия свят. Няма електричество, няма топла вода.
Днес островът е обитаван само от руини, напомнящи за миналото. Тъй като няколко ирландски писатели като Томас Кримхтайн, Пейг Сейърс (Peig Sayers) и др. са живели в Great Blasket, мястото все още притежава културна стойност за ирландците, както и за любителите на литературата. Едно кафене и три селски къщи, в които могат да се настанят максимум седем човека се поддържат от двама човека, подбрани чрез интернет обяви. И напоследък се превръща в търсена туристическа дестинация, защото хората идват за една или две нощувки, да се порадват на плажовете, на делфините и тюлените, които могат да се видят наоколо.
