Психологията е свещена и много лична работа
Случвало ли ви се е, да искате да попитате за съвет, за подкрепа и да не можете?
Случвало ли ви се е, да си мислите, че всичко в пъзела на живота ви е подредено, докато не прочетете нечия история и ясно да си кажете „Точно като мен…“? Къде търсим отговорите, които искаме само за себе си? На кого задаваме въпросите?
Авторската рубрика на психолога Фотка Георгиева ще дава точно тези отговори и тази подкрепа.
Тя прие да бъде гост автор в MADAMSKO и да отговаря на читателски въпроси, както и да споделя своите мисли по актуални теми. В началото на този интересен път обаче е добре да се запознаем със самата нея.
Фотка Георгиева е специалист клиничен психолог с основни интереси и области на консултантската практика: кризисна интервенция, проблеми със самооценката и общуването, хранителни разстройства, безпокойство, тревожност, стрес и чувство на неудовлетвореност, бърнаут, проблеми по време на бременност и следродилна депресия и др. Тя е част от екипа на Медицински комплекс „Доверие“ София и Център Empatium.
Коя беше първата случка в живота ви, в която се замислихте за емоциите, емпатията, човешките състояния и важността да ги управляваме, за да имаме баланс в живота?
Първата случка, със сигурност е била много рано, още в детските ми години и едва ли ще мога да възобновя спомена в детайли, но това, което мога да кажа е, че един от първите сблъсъци с това, как се чувства другия, как се чувствам аз, колко е важно да общуваме емпатично с другите е бил чрез приказките, които са ми чели като дете.
Приказките са един незаменим и безценен опит
Те са вълшебен начин, по който да разберем и да помогнем на децата си да разберат дълбокия смисъл на човешките взаимоотношения, свързването с другия, а и с природата, това, колко е важно да умееш да изслушваш, да изразяваш мислите си и да споделяш това, което чувстваш. В тях героят никога не е само добър или само лош, всеки има своята роля и дава възможност да се докоснем до пъстротата на човешката същност.
Кога ви намери психологията като призвание?
Психологията е моя мечта от дете. Някак си винаги съм знаела, че искам да правя това и че ще правя това. По пътя на образованието си съм преминала, разбира се и през други професии, но просто като трамплин, път, който е нужно да измина, за да израсна като личност и да се потопя изцяло в магията на психотерапията. Никога не съм се колебала точно е този си избор. Понякога се питам, ами ако не съм психолог, какво щях да правя, там е цялата ми енергия.
Спомняте ли си първия човек, с който работихте? Разкажете за него
Спомням си всеки човек, до който съм имала честта да се докосна в работата си. Няма да се впускам в детайли, тъй като уважавам пространството на всеки доверил ми се, но ще кажа само, че не само аз давам на пациентите си, процесът е взаимен и те също ми дават много, за което съм благодарна.
Вие посещавате ли психолог?
Разбира се. Имам една много любима максима и тя гласи, че за да станеш психолог/психотерапевт, първо трябва да преминеш дългогодишна лична терапия и работа със себе си. Без да си преминал през стъпките една по една, за да знаеш, какво е да си на другия стол, как би могъл да бъдеш достатъчно добър за себе си, за работата си и пациентите си.
Освен задължителната супервизия, която посещавам, за мен, това да си дълбоко свързан и наясно със себе си, с дефицитите и силите си, е много важно не само в работата ми, но и в живота като цяло.
Кога сте се чувствала най-полезна?
Честно да си призная, не искам да изтъквам един конкретен случай. Старая се да бъда максимално полезна за хората, които ми гласуват доверие и личния си свят. Това е много свещена и лична работа за мен. Никога не знаеш какво носи човек в сесията. Да, ти може да имаш план в главата си, кое как трябва да протече, но не рядко се случва точно обратното и сесията се обръща на друг градус. Ето защо, в моята работа се водя индивидуално от всеки пациент, въпреки всички теории, парадигми, знания, практики, техники, смятам, че е редно да не забравяме, че всеки човек е отделна вселена и ние сме длъжни да ценим това.
Имало ли е ситуации, в които сте се чувствала безпомощна?
Със сигурност, да. Но това не ме плаши, а мотивира, да търся, работя повече и да се развивам.
В кое от поприщата на психологията искате да задълбочите своето развитие, защо?
Моята сила и моята слабост са личностовите разстройства. Това е темата, в която буквално мога да потъна и никога не ми стигат знанията. Насочила съм голяма част от практиката, следдипломните си квалификации и интереси, именно на там. Не случайно, изборът ми на специализация е именно клиничната психология.
Каква ще бъде вашата рубрика в MADAMSKO?
Надявам се, интересна за читателите. За мен това е изключителна чест, тъй като обожавам да пиша. Не рядко се шегувам, че дори се изразявам по-добре пишейки. Надявам се да успея, да представя на аудиторията полезни и интересни теми, както и да разбера какво вълнува тях и да съм полезна.
В MADAMSKO винаги питаме дамите, които представяме – мислите ли, че женската сила може да промени света?
Мисля, че всяка една сила може да промени света, стига да идва дълбоко от душите ни, да бъде чиста, водена от надежда, любов и вяра в доброто. В литературата, а и не само, имаме безброй примери на жени, сътворили невъзможното, именно в името на тези ценности, без разбира се да сме слепи и за трудното.
Може ли да бъдат разграничени психологическите състояния и реакции при мъжете и при жените – могат ли да бъдат поставени в рамки?
Не бих си позволила да ги поставям в рамки. Да, има различни фактори, които при едните и при другите влияят по различен начин. Чували сте „мъжете са по предразположени към това, жените към онова..“ И въпреки това, отново се връщам на вече споменатата идея, че всеки човек е отделна вселена и не можем да го слагаме просто така в рамки.
Понякога наричат психотерапевта „платен приятел“, друг път – „съветник, без който не мога да взема решение“. Има ли зависимост към посещението при психолог и премахва ли то собствената ни отговорност от взетите решения?
Психотерапевтът не дава съвети на човек, как да живее по-добре живота си. Би било много нарцистично, да вярваме винаги на всяка цена, че знаем всичко. Ние по-скоро сме инструмент, патерица по пътя на себепознанието на човек и в намирането на отговорите, който ще му помогнат. А това, от своя страна, не отменя личната мотивация, отговорност и потенциал. Едното би било немислимо като процес без другото.
Зависимостта към всяко нещо не е много полезна, та дори и към нас
Аз лично имам пациенти, с които работим отдавна, постигали сме добри резултати и въпреки това, не малка част от тях искат да се виждаме периодично – на месец, два. Както казва една от тях „идвам просто за един check in“ и не бих нарекла това зависимост.
Ако ме питате буквално – да, според мен всеки човек, а някои наложително, трябва да посещава терапевт. Този въпрос до голяма степен крие отговора си и в това, дали аз все още посещавам колега.
Смятам, че както е в чужбина или по-скоро както ходим на профилактични прегледи за тялото ни, така е редно да се погрижим и за душата си.
Може да изпращате своите въпроси директно на fotkavasileva@gmail.com
