Необикновеният живот на един обикновен човек
През 2022 година са публикувани новооткритите мемоари на актьора Пол Нюман. Една от най-големите звезди на миналия век пише своите спомени през 80-те години на минали век като отговор на огромното медийно внимание. Той обаче не публикува автобиографията до смъртта си през 2008 година. Ръкописът е открит в дома на неговата съпруга Джоан Удуърд. Оказва се, че Нюман е записвал безкрайни часове спомени, опитвайки се да разбере неуверения непознат, който се крие вътре в него. Мемоарите описват детството на актьора, 50-годишния брак на Пол и Джоан, неговите деца, автомобилните състезания, политиката и славата.
Книгата „Необикновеният живот на един обикновен човек“ е пълна с истински историите и прозренията, които прословутият пазител Нюман е искал да остави за семейството си. Те са истински подарък за тези, които са го познавали, и за многобройните фенове, които смятат, че познават истински човека само от филмите му. В мемоарите на Нюман не се разглежда случващото се зад кулисите на тези филми и не се разказват забавни анекдоти за холивудски звезди. Актьорът по-скоро иска да осмисли своя необкновен живот и да обясни какво се случва в съзнанието му, когато става световноизвестна звезда през 50-те и 60-те години на миналия век.
Пол Нюман поглежда назад към живота си с критичен и интроспективен поглед
Той не се страхува да се самоиронизира докато разглежда кариерата си, както и недостатъците си като съпруг и баща. В продължение на пет години, от 1986 до 1991, усърдно работи върху своите мемоари. Иска да остави нещо ценно за децата и внуците си. С помощта на своя приятел, сценаристът Стюарт Стърн, Нюман провежда интервюта с множество познати и роднини. Въпросите, които двамата мъже задават са свързани с детството, кариерата, семейството и славата. Създават огромен обем от записки, но по неизвестни причини в един момент се отказват. След смъртта им – на Пол Нюман 2008 година, а на Стърн – през 2015, информацията за хилядите страници с преписи на интервюта изчезва. Има дори слухове, че са изгорени. През 2020 година става ясно, че са намерени в килера на вдовицата Джоан Удуърд.
Какво друго ще научите от книгата?
Пол Нюман винаги се е борил със спомените от своето детство. Майка му е била обсебваща и властна жена, а баща му – таен алкохолик, който умира преждевременно. Нюман също развива зависимост от алкохола и продължава да пие дори след като служи във военноморските сили и става известен актьор. Първият му брак не просъществува дълго. Когато Пол се премества да живее в Ню Йорк, там среща Джоан Удуърд. Връзката с младата актриса помага за старта на кариерата му и го прави по-добър актьор. От двата си брака Нюман има общо шест деца. Единственият му син Скот умира една 28 годишен от предозиране на алкохол с валиум и други сънотворни. Трагичният край на младото момче белязва живота на Пол Нюмън завинаги. Той често се обвинява, че не е бил достатъчно добър баща и съпруг.
Декоративното момче
Декорация. Тази дума се появява често, когато Пол Нюман си спомня за детството си. Акньорът е роден в Шейкър Хайтс, щата Охайо през 1925 година. Семейството му живее в къща, която майката поддържа в безупречен вид. Толкова е чиста, че сякаш никой не живее там. Домът е добре украсен и подреден. Поглеждайки назад, Пол вижда себе си като една от декорациите на своята майка. Той дори нарича себе си „декоративното момче“ – издокарано и обгрижвано. Освен като декорация в къщата, малкото момче вижда себе си и в друг образ – този на дете–сирак.
Дълги години не може да проумее кой е всъщност и какво се крие вътре в душата му. Нюман прекарва следващите няколко десетилетия опитвайки се да се справи със спомените от детството си. Той се чуди дали, ако беше непривлекателно дете, майка му щеше да му обръща някакво внимание. Междувременно бащата на Пол е съсобственик на местен магазин за спортни стоки. Той също има нездравословен начин да се бунтува срещу властта на своята съпруга. Неговото тайно оръжие е алкохолът. Когато се прибира от работа, изпива по няколко глътки от бутилката, която крие в гардероба.
Друг път се промъква до мазето, обикновено под предлог, че проверява бойлера, за да пие и пуши там. Домът на семейство Нюман е перфектно поддържан от майката. Тя подрежда масата идеално, глади покриваката преди вечеря и слагала фин порцелан. Когато всички сядат около масата, трябва да бъдат облечени в най-хубавите си дрехи. Пол осъзнава, че заради всичко това започва да изгражда стени около себе си. Стени, които затрудняват общуването с другите и му пречат да разбере кой всъщност е той. Чуди се дали алкохолизмът на баща му не е основната причина самия той да започне да пие, както първоизточник на зависимостта, с която се сблъсква синът му Скот.
- Вредите от битовото замърсяване
- Причини за тъмните кръгове под очите
- Как да намалим риска от рак на гърдата?
Годините на войната и след това
Нюман обича да спортува, но през детството и юношеството си е твърде слаб, дори кльощав. Не се справя особено добре нито в спорта, нито в училище. Това са две области, в които чувства, че разочарова баща си. Животът на Пол се променя драстично, тъй като през 1941 година Съединените Американски Щати се въвличат във Втората световна война. Пол се записва в университета в Охайо, но осъзнава, че осемнадесетият му рожден ден е съвсем близо. Тогава ще бъде официално призован за служба, затова изпреварва събитията и се записва във Военноморските сили.
Нюман иска да стане пилот, но не успява да издържи тестовете. Така че трябва да се задоволи с ролята си на радист. След обучението в Хавай прекарва известно време в Гуам, а после е изпратен на Сайпан – най-големият остров от Северните мариански острови. След края на войната Нюман е освободен от служба с почести. За разлика от много други войници, той има щастието да се прибере вкъщи жив и здрав. Според него войната не успява да го промени. Не си спомня да е изпитвал страх или безпокойство. Също така не смята, че времето, прекарано в армията, го е направило по-зрял и по-смел. Само където е възмъжал и пораснал с около пет сантиметра. Когато се връща в университета, този път в Кениън Колидж в Охайо, вече не е ниският и кльощав младеж, отпреди няколко години.
Именно там Нюман прави първите си стъпки към актьорското майсторство. Това е и мястото, където пиенето на бира за първи път достига епични размери. В мемоарите си спомня за един от пътите, в които от 15:00 до 18:00 часа не е преставал да пие. Пол играе различни пиеси в Кениън Колидж. Много хора са впечатлени от играта му, но той не вижда нищо специално в нея. Дори не обича да е на сцената, а само се наслаждава на подготовката и строежа на декорите. Самата актьорска игра не му доставя почти никаква тръпка. Непредсказуемостта и пиенето го привличат много повече.
Отново у дома и отново на училище
През януари 1950 година бащата на Пол е диагностициран с рак. Състоянието му бързо се влошава. По това време бъдещата холивудска легенда е женен за Джаки Уит. Младата двойка се премества в Шейкър Хайтс, където Пол помага в семейния магазин за спортни стоки, а бременната Джаки се опитва да не пречи на все по-разтревожената си свекърва. Бащата на Пол умира през май 1950 година. Оттогава младият актьор все се чуди на какво точно го е научил баща му и какво възпитание му е дал. Най-доброто, което може да каже е, че от него е получил чувството си за морал. Това, което не е получил от нито един от родителите си, е емоционална подкрепа и изграждане на самоуверост. Това са неща, с които Пол продължава да се бори, докато е жив.
Макар че получава работа в телевизионни реклами в Кливланд, младият актьор усеща нуждата да се отдалечи от родния си град. Решава да кандидатства в Йейлският университет, като мисли да завърши магистърска степен по режисура. Приемат го веднага и Пол отново става студент. Първият му син, Скот, се ражда скоро след като се преместват в Кънектикът. Нюман усеща, че емоционално се е откъснал от семейството си. Той чувства, че между него и Джаки се е издигнала стена. Насочва енергията си в друга посока и се хвърля сериозно в актьорската игра. Скоро бива забелязан от една от най-големите агенции за таланти на Бродуей.
От студиото до големия екран
Въпросът, който винаги е вълнувал Пол, е: „Как преминах това прослушване?“ Става въпрос за прослушването в „Ди Ектърс Студио“ (The Actor’s Studio) – нова актьорска школа, в която по онова време участват светила като Джеймс Дийн, Джералдин Пейдж, Марлон Брандо и Бен Газара. Нюман наистина е приет и се присъединява към редиците на някои от най-добрите актьори на своето поколение. Всички те се учат от уважавания преподавател Лий Страсбърг. Въпреки това Пол е изключително несигурен в собствените си възможности и талант. През по-голямата част от времето стои настрана и просто наблюдава останалите. Според него ще са му необходими поне още трийсет години, за да достигне нивото на другите актьори.
В началото на 1953 година, в живота на Нюман настъпват още по-големи промени. Получава роля в пиесата „Пикник“ на Бродуей, което му дава голям шанс за изява. Първоначално му е поверена поддържаща роля, въпреки че има желание да играе главната. Точно тогава се запознава с младата актриса Джоан Удуърд, която му помага да се подготви за ролята, за която мечтае. В крайна сметка получава главната роля в пиесата „Пикник“, която му спечелва огромно внимание и на практика поставя началото на кариерата му. Разбира се, това има своята цена. Нюман остава женен за Джаки още четири години, но нещата между двамата стават все по-обтегнати. Пол е твърде зает с работа, непрекъснато пътува до Холивуд и продължава да се среща с Джоан.
Новата звезда на Холивуд
Звездата на Нюман бързо изгрява. Макар да е търсен в Холивуд, той често се съревновава за различни роли с другата красива млада звезда от онова време – Джеймс Дийн. Трагично, Дийн загива в автомобилна катастрофа през септември 1955 година, което означава, че Нюман наследява две от ролите, които Дийн е трябвало да изиграе. Едната е тази на боксьора Роки Грациано във филма „Някой там горе ме харесва“, а другата е в телевизионно предаване на живо „Адаптация на Хемингуей“.
Оттам нататък всичко се случва доста бързо и до 1957 година Нюман се снима в големи филми като „Дългото горещо лято“, „Котка върху горещ ламаринен покрив“ и други. По това време Пол се развежда с Джаки и се жени за Джоан, с която остават женени до смъртта му през 2008 година. Те имат три дъщери. Според самия актьор, дори след появата на шестото си дете, така и не успява да се справи с ролята на баща.
Отвъд актьорското майсторство
Славата и популярността невинаги са се отразявали добре на Пол Нюман. Той остава подозрителен и често се чуди дали наистина е добър актьор или е просто един секс символ. Когато през 1958 година излиза филмът „Котка върху горещ ламаринен покрив“, Нюман вече е уморен от холивудската слава. Така през 60-те години на ХХ век започва да се насочва към неща, които наистина смята за важни, като политика и граждански права. Запознава се с тръпката от шофирането на състезателни автомобили. Всъщност продължава да се занимава с автомобилни състезания до края на живота си.
През 1983 година основава свой собствен тийм, който печели над 100 шампионата, отчасти благодарение на участието на известните пилоти Марио Андрети и Майкъл Андрети. Макар че славата прави възможни тези значими начинания, тя има и тъмна страна. Когато синът на Пол, Скот пораства, той естествено се насочва към професията на баща си. Но да си син на една от най-големите и красиви филмови звезди в Холивуд е колкото препядствие, толкова и стимул. За съжаление, Скот води дълга битка с пристрастяването, преди да се стигне до фаталната свръхдоза през 1978 година. Пол открито се чуди дали децата му щяха да бъдат по-добре, ако беше избрал друг професионален път.
Също така признава, че да бъде баща никога не е било лесно за него. Понякога описва себе си като неспособен да проявява определени чувства. Това му пречи в общуването с другите хора и особено с близките му. С напредването на възрастта Нюман се опитва да взема по-добри решения. Търси помощ от психиатри и разговаря с терапевти за брака си, децата и пиенето. Резултатите от това са сравнително добри. Престава да пие твърд аклохол, като набляга само на бирата. За съжаление често изпива огромни количества от нея.
През осемдесетте години Нюман започва да се занимава и с благотворителност. Благодарение на различни каузи успява да дари милиони долара на редица хуманитарни организации. Също така създава безплатен летен лагер за деца, болни от рак и други тежки заболявания. Един от неговите приятели нарича лагера „най-чистият израз“ на това, което е Пол като човек, и може би единственото постижение, което го е докоснало най-дълбоко.
Основните казуси, които книгата решава
Малко хора знаят, че животът на Нюман е съпътстван от несигурност и съмнения. Звездата на Холивуд се тревожи за своите пропуски като актьор, съпруг и баща. 50-годишният му брак с Джоан Удуърд заслужава възхищение, но Пол съжалява, че той е започнал с изневяра и напускане на първата му съпруга и трите им деца. Актьорът е най-добър на екрана, когато играе безнадеждни случаи, страдалци, които се завръщат, или откровени неудачници. „Слабите трябва да имат някой, който да се бори за тях“ – обича да казва той.
Ползи от книгата
Мемоарите са болезнено честни и разкриват истинската същност на великия Пол Нюман. Книгата е съставена от стенограми на спомените на великия актьор, записани през 80-те години на миналия век. Крайният продукт е разказ, който е проницателен, интроспективен и изненадващо откровен.
