Как да реагираме ако сме до човек, преживял стрес по време на бедствие?
Бедствията и кризите могат да имат значително въздействие върху психичното ни здраве, причинявайки стрес, страх, безпокойство, объркване и отчаяние.
Въпреки че физическото благосъстояние на жертвите на природни бедствия е критично, справянето с техните психологически нужди е също толкова важно. Фотка Георгиева, клиничен психолог в Медицински комплекс „Доверие“, споделя, че хората трябва да мобилизират адаптивните си механизми. Уменията за справяне със стреса помагат да се минимизира социалното отчуждение, агресията и автоагресията, злоупотребата с алкохол и упойващи вещества.
Какво е необходимо да имаме предвид, когато говорим за ефекта върху хората, в следствие на природно бедствие?
Важно е да се вземе под внимание не само колективната травма, но и индивидуалната. Земетресение, наводнение, пожари и други природни катаклизми ни изправят пред най-големите ни страхове. Те са свързани със смъртта, загуба на близки, загуба на имущество, финансови затруднения, отделяне от значимите други с цел евакуация. Те могат да са причинени и от тежки емоционални реакции, загуба на контрол и чувство за това, че не сме недосегаеми и неуязвими и много други.
По време на стресово преживяване, тялото ни реагира със силно изтощение. Изпитваме умора, гастроинтестинални оплаквания, нарушен апетит, соматизации, обостряне на вече хронични заболявания и стягане в гърдите и гърлото. Чувстваме се по-объркани, сънуваме кошмари, трудно се концентрираме и възобновяваме спомени, започваме дори да изпадаме в криза на вярата. Емоциите ни преминават през различни етапи като гняв, тъга, страх, тревога, омраза, отчаяние, вина и всичко това може да варира много непредсказуемо и неразбираемо и за нас самите. Добре е да имаме с кого да поговорим за тези си преживявания и усещания, да получим разбиране и съпричастност.
Колко време може да отшумява реакцията от преживяния стрес?
Обикновено стресовата интензивна реакции отшумява след около 18 месеца след кризата, но много хора споделят, че остават дълго време непрекъснато нащрек, мнителни, изолират се и са доста по-склонни към това да се плашат и изпускат емоциите си.
Всяка една помощ в този момент би била полезна, но има и неща, с които бихме могли да си навредим и да влошим хронично състоянието си. Това са злоупотребата с психоактивни вещества и алкохол, тежка и продължителна емоционална вцепененост, избягване на стимули и обекти, напомнящи за преживяното и не на последно място е добре да се обърне внимание и на суицидните мисли и опити.
Какви са най-честите прояви на тази стресова реакция?
Адекватното вземане на решение и тестиране на реалността в такъв момент е изключително затруднено и изкривено в следствие на силни емоции като гняв, страх, объркване, безпомощност, понякога психотични епизоди, на изразени телесни усещания като гадене, замаяност, главоболие, изтръпнали крайници, топли и студени вълни, тахикардия, липса на апетит, безсъние. Замъглена е преценката ни поради различни поведенчески прояви като избухване, плач, злоупотреба с ПАВ, паника, социална изолация и други. Не рядко се наблюдава трудност във формулирането на мисли и желания и изразяването им.
Как да реагираме ако сме до човек, преживял такъв стрес?
Това, което е от първостепенно значение, когато работим с хора – жертви на природно бедствие е да мобилизираме адаптивните им механизми за справяне и минимализираме възможно най-много социалното оттегляне, агресията и автоагресията, употребата на алкохол и ПАВ.
Въвличането на обществото, близки и роднини, ако е възможно, ще подкрепи и подпомогне процеса на възстановяване. Добре е да партнираме на човека да се адаптира към новата реалност, да стабилизира устойчивостта си.
От изключителна важност е да изследваме суицидния риск. Какво човек мисли за бъдещето си, как мисли, че би могъл да реорганизира живота си и да му помогнем да мобилизира потенциала си.
Много често след загуба на близки, имущество, физическа и психическа немощ, хората са склонни да прибягват към самоубийство. За това оценката и превенцията на риска е от първостепенна важност. Да се следи за скорошни самонаранявания, планове, мисли, хронични психични заболявания и други сигнали. Изправянето пред криза е само по себе си бързо, сложно и травмиращо събитие. За да се опитаме да избегнем максимално развитието на посттравматично стресово разстройство е добре и намесата, и помощта да бъдат също бързи, адекватни и комплексни.
Клиничният психолог Фотка Георгиева води авторска рубрика в MADAMSKO.
